Адам Вайсхаупт е роден на 6ти Февруари, 1748г. в Инголщат (град в Бавария, Германия, която в онези години е била независимо царство. Когато бил бебе, неговите родители, които били ортодоксални евреи приели католическата вяра. Така когато поизраснал Адам постъпил в мъжки манастир, а малко по-късно постъпил в университет поддържан от обществото на Йезуитите.

Така Адам се развил с огромен и нестихващ интерес към окултизма и с времето станал обсебен от Великата Пирамида в Гиза. Той бил убеден, че пирамидата била праисторически храм на просвещението.
През 1770г., той се запознава с Франц Колмер, датски търговец, който живеел в Александрия от много години и по този начин направил няколко пътувания до Гиза. През следващата 1771г. Адам решава да създаде тайно общество, имащо за цел да “трансформира” човешката раса. Обсебен от идеята си, той посветил 5 години от живота си в написване на идеология и план, взимайки за целта идеи от много и различни окултни източници. Първото име на неговия Орден се казвало “Перфекционистите” (в ориг. Die Perfectibilisen), което се предполага е взел от Катарите – древна гностична религия. Катарите, чието име означава “перфектните”, са били отлъчени от църквата като секта и през ранните години на 13ти век били избити с разрешение на Папа Иноцент 3ти.
Адама Вайсхаупт имал пет цели, които искал да осъществи посредством тайният орден: 1. Унищожаването на монархиите и всички правителства. 2. Унищожаването на частната собственост и наследства. 3. Унищожаването на патриотизма и национализма. 4. Унищожаването на семейните ценности и брака и установяване на обществено обучение за децата. 5. Унищожаването на религията.
Като привлече “най-добрите и съвършени” на Европа, Адам бил убеден, че орденът ще осъществи своите цели. Той написва, “Учениците (бел.прев. “учениците от ордена”) трябва да са убедени, че Ордена ще управлява света. В такъв случай всеки член ще стане управляващ, защото ние мислим, че всеки от нас е достатъчно квалифициран, за да управлява. Управлението е привлекателна точка и за добрите и за лошите мъже. Именно заради това Ордена ще се разпространи много бързо.”
Адам дори е подстрекавал неговите последователи да не се страхуват да използват насилие или да извършват криминални действия срещу хора, които се явяват противници на разбиранията на илюминизма. По този въпрос той пише: “Грехът е нещо вродено, ако ползата е по-велика от щетата, то тогава грехът се превръща в добродетел.” Нещо, което много наподобява любимата мисъл на Джон Адамс – “Целта оправдава средствата.”
Адам събрал много влиятелни личности и лейтенанти като Барон Ксавиер фон Цвак, който разпространявал ордена из Германия и Англия с помощта на Уилиам Пити – вторият граф на Шелбърн. Присъединил се и Барон Адолф фон Книге, който провъзгласил “брака” между Илюминизма и Европейското Свободно Масонство на конгреса във Вилхелмсбад през 1782г. До 1782 ордена на Адам Вайсхаупт се разпространил от Дания до Португалия дори и по надалеч. Илюминатски британци разпространили илюминизма в Америка и открили Колумбийската ложа в Ню Йорк същата година. А млад руски аристократ, Александър Радисчев, се присъединил към ордена в Лайпциг и след това отнесъл учението в Санкт Петербург.
В Лисабон, поет на име Клаудио Мануел де Коста, станал член на Илюминати и с връщането си в Бразилия създал ложа заедно с двама доктори от Оуро Прето – Доминго Видал Барбоса и Хосе Алварес Мачиел. През 1788 това трио организирало първото илюминатско въстание - Inconfidencia Mineira, но бунтът бил потушен от вицекраля Маркиз Барбачена.
Междувременно, обратно в Германия, Адам разбирал все повече и повече, че живота като Илюминатус Рекс (най-висша степен в Ордена) не е толкова хубав, както си го е представял. Неговата дългогодишна любовница забременяла от него и настояла или да и плати огромна сума обезщетение или да се ожени за нея, в противен случай го заплашила да го превърне в публичен скандал. От друга страна Барон фон Книге, основният помощник в съюзяването със Свободното Масонство, поскал да бъде възнаграден като стане съуправник на Ордена заедно с Адам. Адам отказал и резултатът довел до напускането на Книге през 1784 година. За да направят нещата още по зле, илюминатските писатели Йохан Хердер и Йохан Г. Фихте започнали да бият аларма за германското обединение, призовавайки хората с думите "Ein volk und ein Reich" (Един народ и един Райх), нещо което напълно не съответствало с плана на Адам за унищожаването на национализма.
Адам бил наистина много начетен, но определено не ставал за управляващ. Бил прекалено арогантен и горд, за да се вслуша в съветите на свои подчинени и последователи.
Тези негови характеристики разгневили някои от неговите последователи като Йозеф Ътшнайдер, които просто изчаквали удобен момент за своето отмъщение. Денят не се забавил. Илюминатски куриер бил ударен и убит от светкавица. Когато баварската полиция претърсила нещата му, открила кодирани съобщения от Вайсхаупт и копие на “Новият завет на Сатаната”. В този критичен момент за Ордена, Ътшнайдер и неговите трима илюминатски приятели отишли до баварските власти и разказали всичко за Илюминати. В резултат на това през 1784 Краля на Бавария забранява Ордена с декрет и подгонва неговите последователи. Уволнен от своята позиция на преподавател в университета и официално изгонен от Бавария, Адам се премества да живее в Регенсбург, където намира хората за твърде враждебни към него и за това заминава скоро за Гота, където е приютен да живее от Дюк Ернст II – последовател на Ордена.
"Най-прозорливият конспиратор, някога съществувал" доживял края на дните си в Гота. От там ръководел с помощта на своя приятел-кореспондент Жан Баптист Вилермоц (илюминат от Лион). И живял достатъчно, за да вдъхнови нова генерация от Илюминати – Anacharsis Cloots, Francois Babeuf и Filippo Buonarotti.
Адам Вайсхаупт умира на 18ти ноември 1830 година. Последната книга над която работел, така и не била завършена. В нея ставало въпрос за тайните на херметичното изкуство.