ТЕРМИНЪТ GOYOM - ГОЯ Той означава езичник или неевреин. В Русия веднага след Болшевишката революция притежаването на книгата с Тайните ционистки протоколи е било достатъчно за незабавното разтрелване на собственика й. В книгата си "Последните дни на Романови" кореспондентът на "Таймс" Роберт Уилтон дава списък на хората, управлявали Русия през 1918г. по националности:

Централен комитет: Бронщайн ( Троцки), Апфелбаум (Зиновиев), Лури (Ларин), Уритцки,Володарски,Розенфелд (Каменев),Смидович,Янкел (Свердлов),Накхамкес (Стеклов).

Всички гореспоменати са евреи- 9. Улянов (Ленин), Кириленко,, Луначарски- руснаци 3.

Напоследък се доказва, че и Ленин е от еврейски произход.

Съвет на народните комисари-- 2 руснаци, 1 грузинец, 1 арменец и 18 евреи.

Централен изпълнителен комитет- 4 руснаци, 6 латвийци,1 германец, 2 арменци, 1 чех, 2 грузинци,1 караим, 1 украинец и 43 евреи. Московска извънредна комисия- 1 поляк, 1 германец,1 арменец, 2 руснаци, 8 латвийци и 23 евреи.

От 1918г. до 1938г. повечето от ръководителите в болшевишка Русия са евреи. Според официалната информация от Русия в 1920г. от цялата болшевишка администрация (545 членове) 447 са евреи, въпреки че еврейското население по това време е само 4%. Централният комитет на Комунистическата партия през 1936г. се състои от 56 членове, от които 53 са евреи, а останалите трима- женени за еврейки. Още по-очебийно е в съветския Съвет на цензурата през 1935г.- всички членове 100% са евреи.

След Първата световна война 1919-1920г. за евреите настъпват предсказанията на техния месия: Русия попада изцяло в техни ръце. Унгария е под управлението на Бела Кун, Австрия- под опеката на Ото Бауер, а Източна и Южна Европа, Северна и Южна Африка, както и цяла Америка са тяхна Ханаанска земя.

ПАЛЕСТИНА И ЦИОНИЗМА

Една много добре подготвена верига от събития доведе до Първата световна война, за която историците вече са направили извода, че тя не е била желана от големите европейски държави, както и че тя е могла лесно да бъде предотвратена. Убийството на австрийския ерцхерцог Фердинанд на 28 юни 1914г. е било само претекст. Една невидима сила е разгласявала и е втълпявала на хората, че е необходима война, която да сложи край на всички войни. "Война, която да направи света безопасен и да осигури истинска демокрация". Следва Белфурската декларация, подписана на 18 юли 1917г., в която е записано:" Управлението на Негово величество приема следния принцип, а именно Палестина да се преустрои в национален дом за еврейския народ".

Четири години след тази декларация, през 1921г. Уинстън Чърчил заминава за Палестина с мисията да започне прилагането й. Там той е бил посетен от една мюсюлманска делегация, която му заявила, че Англия иска да наложи нечувана неправда над арабското население, живеещо в този район от хиляда години. Отговорът на Чърчил е бил следният:" Вие искате да отхвърля Белфурската декларация и да спра еврейската емиграция. Това не е по силите ми!...Ние мислим, че това е добре за Британската империя и възнамеряваме да го направим". През 1954г. на една конференция между Уинстън Чърчил и Бернард Барух Чърчил е заявил открито: "Аз съм ционист и винаги съм поддържал ционизма".

Адмирал Бари Домвил, директор на Британското морско разузнаванепрез Втората световна война, заявява, че много отпреди войната ционистите са използували своите колосални богатства, за да закупят достатъчно власт, чрез която да насочат международните събития така, че да поставят държавите във военни конфликти една срещу друга. Също според адмирал Домвил целта на световният ционизъм ( с централно управление в Палестина ) е да наложи своята тоталитарна идеология в целия свят. За да постигне целта си, той трябва да контролира едновременно и комунизма, и фашизма, т.е. ционистите трябва да държат в ръцете си и социализма, и капитализма чрез контрол над международните банки, петрола и политиката. Тяхната цел е да постигнат едно световно управление, което да контролират така, както успяха да контролират всички държави, които бяха поставени под опеката на Съветския съюз от 1917 до 1989г. Това е почти същото, което Джордж Буш нарича "Нов световен ред".

ЦИОНИЗЪМ = РАСИЗЪМ

В 1975г. ООН гласува с голямо болшинство една резолюция, която осъжда ционизма като форма на расизъм. Оттогава до днес правителствата на Израел, САЩ и Великобритания наричат тази резолюция антисемитска. Правдоподобността обаче на тази резолюция оттогава и до днес се доказва от репресиите, налагани на палестинците в окупираните територии.

Евреи, живеещи в окупирания Западен бряг, заплащат за кубик вода 30 цента, докато палестинците, живеещи по същите места и на своя собствена земя, заплащат 1 долад и 10 цента. Те нямат право да копаят нови кладенци или да правят по-дълбоки старите си кладенци. Тези ограничения, разбира се не се отнасят за новозаселилите се евреи в окупираната палестинска земя. Именно па тази причина палестинската поливна земна площ е само 6%, докато тази на евреите- 69%. Средното годишно количество вода, използвано от евреите, е 170 куб.м., докато един арабин получава само 25 куб.м., което е под всякакъв минимум на международния здравен стандарт.

Ционизмът в Израел провежда политика на геноцид, на унищожение на един семитски народс, какъвто в случая е палестинският. Според Центъра за арабски науки в Ерусалим от 9 декември 1987г. ( началото на "Интифада" ) до 30 юни 1991г. израелската полиция и военни са убили 956 палестинци, от които 247 са деца на възраст под 16 години. Вината им е била само че са хвърляли камъни срещу тях. Много от тези деца са прострелвани в гърба, докато са бягали. През същия период от време са били ранени 113 500 ( почти 1/10 ) от арабското население, живеещо в окупираната от Израел територия. Под формата на "административна мярка" в тази окупирана зона без никакъв съд са били задържани повече от 15 000 палестинци. Друго много жестоко наказание, налагано на семействата на децата, които хвърлят камъни, е изкореняването на плодните им дръвчета- портокали, лимони и др., които са техния основен поминък. До 1991г. са изкоренени 110 000 плодни дървета, притежавани от палестинците. За същия период са разрушени или запечатани 1950 палестински къщи. Непрекъснатият строеж в окупираните територии на селища за емигранти от страна на ционистко-израелското правителство е явна провокация. Животът на новозаселващите се евреи- емигранти не е за завиждане. Много от тях вече си скубят косите и правят всичко възможно да се върнат там, откъдето са дошли.