В българските земи Масонството прониква още в средата на XIX в. Първата ложа, наречена "Балканска звезда", се появява в Русе през 1879. Тя е под патронажа на ложата "Великият изток на Португалия" и просъществува само 3 г.
През юни 1883 възниква друга ложа, този път в София. Наречена е "Братство", но и тя не просъществува дълго. Редица български масони в края на XIX и началото на ХХ в. членуват в чуждестранни масонски ложи, пръснати в различни европейски страни. След като в 1914 се основава нова ложа в София, в нея се приемат не само българи, но и чужденци. За пръв път през 1917. в България се учредява и Велика ложа на масоните с местоседалище Пловдив. В следващите години възникват нови масонски организации в Русе, Варна, Плевен и др. Учредява се и Бенеберитска масонска ложа с участието на евреи, което и придава ционист-ки характер. В масонските ложи членуват изтъкнати държавни и политически дейци като княз Александър I Батенберг, бившите министър-председатели д-р К. Стоилов, Т. Иванчов, проф. Ал. Цанков, К. Георгиев, военни дейци, дейци на културата и литературата и др. След края на Втората световна война 1939-1945 дейността на М. в България постепенно замира. Печатни органи на М. в България: сп. "Свободен зидар" и сп. "Зидарски преглед".