Шляейки се по улиците на Манхатън внезапно чувам женски глас да шепне: ”Кой е там? Кой е там?” Оглеждам се, но не мога да разбера от къде идва. Изглежда сякаш се излъчва от вътрешността на черепа ми. Полудявам ли? Неее. Просто съм се сблъскал с ново рекламно средство: хиперсоничен звук. Той излъчва аудио във фокусиран лъч така, че само човекът, който стои директно на пътя му може да чуе посланието. В този случай телевизионният канал A&E използваше тази технология да рекламира последното си шоу за паранормални явления. Аз си падам по компютърни нововъведения и затова първата ми реакция беше “Яко!” Но имаше и нещо зловещичко във всичко това.

Ние сме свикнали да мислим за мозъците си като за изключително лично и интимно светилище, зона, в която никой не може да се намъква без наше знание и позволение. Но границите на това светилище започват постепено да се рушат. Ултразвуковият лъч е само потенциал на това, което ни чака, само един пример за новите технологии, които са си поставили за цел да проникнат в главите ни. Имаме ли право на уединение в мислите си?
“Ние все по-често ще си задаваме този въпрос, но никой още не е напълно готов с отговора.” - казва Пол Руут Уолпи, специалист по био-етика и член на Центъра за Когнитивна Свобода и Етика. - “Ако и черепът вече не може да бъде нашето абсолютно лично пространство – тогава не ни остават повече никакви лични пространства.” Той твърди, че големите проблеми на личната свобода през 21 век ще бъдат изцяло в главите ни и ги нарича Гражданските Права на мозъка.
Вярно е, че много от тези технологии са все още в зародиш, но първите експерименти са напълно убедителни. Специалистите говорят за това, че някои видове мозъчни сканери (fMRI) могат да долавят изненадващо специфични мозъчни дейности – като например дали ви минават расистки мисли през главата, дали правите аритметически изчисления, дали четете или се опитвате да разпознаете нещо. Предприемачите вече дори се опитват да пробутат някои подобни съмнителни уреди на пазара. Днес вече е възможно да си поръчате “Скенер Без Лъжа”, за да си направите проверка на истинност ако ви се налага. Дайте им десетина години и мозъчните уреди ще се използват масово – понякога за добро, по-често за лошо.
И двете ситуации плашат борците за граждански свободи и свободна воля. Какво ще стане, когато мозъчни сканери започнат да се употребяват при криминални разследвания например, за да се разбере дали съмнителна личност замисля терористичен акт. Дали законите за Правата на Личността ще успеят да ви предпазят от само-оклеветяване от страна на собствения ви мозък? Помислете също и за работното си място. Шефът ви и сега има право да поиска от вас да “пишкате в чашка”. Дали ще му бъде позволено да си навира носа и в сканера като част от контрола върху работата ви?
Но това не е само за четенето на мислите ви. Това се отнася също и за бомбардирането им с идеи или бърникането в химията им. Транс-краниалната магнитна стимулация – сега използвана да се лекува епилепсията – показва, че може изкуствено да генерира състояния на съчувствие и еуфория. И може би сте чували за пропранолол, лекарство което спомага за изтриването на травматични спомени.
Да кажем, че сте били насилвани и искате да вземете пропранолол за да изтриете спомена. Но държавата има нужда от този спомен за да залови насилника ви. Могат ли да ви заставят да не взимате лекарството? “До известна степен спомените са обществена собственост” - казва Адам Колбер, професор в Принстън. “Обществото винаги е предявявало претенции за вашите спомени, например като връчва призовки за свидетелстване по съдебни дела.” А какво ще стане ако ползвате транс-краниална стимулация, която засилва способността ви да съчувствате? Ще ви принуждават ли да докладвате за това? Може ли съдията да ви изхвърли от съдебното заседание? Може ли армията да ви уволни? 
Бих искал да ви отговоря, но истината е, че никой още не знае. Правата на личноста варират в различните държави и сега не е ясно дали изобщо ще има някаква защита на неприкосновеността на съзнанието. “Ние трябва да създадем морален закон, който да управлява всичко това” - предупреждава Артър Каплан, специалист по био-етика към университета на Пенсилвания.
Хубаво е, че учените от сферата на образованието организират конференции, на които се обсъждат правните им позиции. Но ние имаме нужда от широко публично разискване по тези въпроси. Гражданските права ще просъществуват тогава, когато обществото ги отстоява и разбира, че са под угроза. Това означава, че трябва да спрем да гледаме на всичко това като на научна фантастика и да започнем да мислим за реакциите си. В противен случай ние всички сме на път да изгубим умовете си.

Автор: Клив Томпсън
03.24.08
http://www.wired.com/techbiz/people/magazine/16-04/st_thompson