Откъс от книгата на Майкъл Кремо "Забранената археология". Приятно четене на всички:Гравиран камък от мината за въглища Лихай, . близо до Уебстър, щата Айова
На 2 април 1897 г., в броя на „Дейли Нюс" -вестника на гр. Омаха, щата Небраска - се появила статия, озаглавена „Гравиран камък, погребан в мина". В нея се описвал един предмет, който бил открит в мина до Уебстър Сити, щата Айова..Ето какво се казва в статията: „Днес, при добивни работи във въглищната мина Лихай, на дълбочина 130 фута (40 т), един от работниците се натъкнал на парче скала, което го озадачило и чието присъствие на дъното на шахтата не успял да си обясни. Камъкът е с тъмносив цвят и е с дължина около 2 фута (61 ст), ширина - около 1 (31 ст), и дебелина - четири инча (10 ст). Той е изключително твърд и на повърхността му има начертани под ъгъл линии, които оформят правилни ромбове. В центъра на всеки ромб има добре нарисувано лицева възрастен човек. На челото на всички изображения, които са удивително еднакви, има специфична вдлъбнатина. С изключение на две, всички лица гледат надясно. Миньорите не могат да обяснят, как този камък е достигнал до това място - на дълбочина 130 фута (40 т) - под пластове пясъчник. Те обаче са сигурни, че там, където той е бил открит, земята никога по-рано не е била разкопавана." Запитванията, които отправихме към Историческото наследство на щата Айова и до щатската служба по археология към Университета на Айова, не откриха нищо ново. Въглищата от мината в Лихай вероятно се отнасят към карбонските формации.
Желязна чаша от мина за въглища при Оклахома
На 10 януари 1949 г. Робърт Нордлинг изпратил на Франк Л. Марш от Университета „Андрюс" в Бериен Спрингс, щата Мичиган, снимка на една желязна чаша. В придружаващата бележка се казвало следното: „Посетих домашния музей на един приятел от Южно Мисури. Сред събраните от него куриози имаше и една поставена в рамка моментална снимка на желязна чаша."
Във въпросният частен музей, до снимката на чашата била поставена и следната клетвена декларация, която била заверена от Франк Кенуд в Сълфър Спрингс, щата Арканзас, на 27 ноември 1948 г.: „През 1912 г., докато работех в Общинската електроцентрала в гр. Томас, щата Оклахома, попаднах на солидна буца въглища, която беше твърде голяма и неудобна за употреба. За да я разбия, използвах тежък чук. Това желязно гърне изпадна от средата на буцата, като остави в стените и отпечатък. Джим Стол (един от служителите на компанията) присъства на разбиването и видя как съдът изпадна. Проверих източника на въглищата и открих, че те са били докарани от мините при Уилбъртън, Оклахома." Според Робърт О. Феи от Геологическия институт на Оклахома въглищата от тази мина сана около 312 млн. години. През 1966 г. Марш изпратил снимката на съда и свързаната с него кореспонденция на Уилбърт Х. Ръш, професор по биология в Конкордия Колидж в Ан Арбър, щата Ми-чиган. Марш заявил следното: „Прилагам снимката и писмото, които ми бяха изпратени от Робърт Нордлинг преди 17 години. Когато една - две години по-късно се заинтересувах от това „гърне" (човек може да добие някаква представа за размерите му, ако го сравни с облегалката на стола, на който е поставено), открих, че „приятелят" на Нордлинг е починал и че малката му музейна сбирка е била разпръсната. Нордлинг не знаеше нищо за местонахождението на желязната чаша. Откриването й би затруднило и най-внимателния следотърсач... Ако чашата наистина е това, за което е представена, то тя наистина е един изключително важен артефакт." За нещастие, доказателства като тази желязна чаша обикновено се загубват, докато преминават през ръцете на хора, които не са наясно с тяхното значение.
Подметка от Невада
На 8 октомври 1922 г. в „Америкън Уикли" - притурка на „Ню Йорк Сънди Америкън" - се появила голяма статия, озаглавена „Загадката на вкаменената „подметка" от преди 5 000 000 години" и подписана от д-р У. Х. Балоу. Ето какво се казва в нея: „Преди известно време, Джон Т. Рейд - известен минен инженер и геолог - обикалял из Невада в търсене на фосили. Внезапно той се спрял и с абсолютно невярващ поглед се взрял в камъка, който лежал на зе¬мята пред него. Това било така, защото на камъка - всъщност в самия камък - имало нещо, което много приличало на човешки отпечатък (фиг. 6.6)! Внимателното проучване показало, че той не е оставен от бос крак, а че очевидно представлява вкаменила се подметка. Нейната предна част липсвала, но все пак очертаниятай били запазени, поне две трети. От вътрешната им страна имало съвсем ясни следи от обущарския конец, който явно е свързвал подметката с канта. Още по-нататък имало още една следа от шев, а в средата - където би трябвало да е било ходилото, ако наистина става дума за подметка - имало вдлъбнатина. Точно такава би се получила, ако петната кост се трие и износва материала, от който е направена подметката. По този начин била открита една вкаменелост, която би трябвало да е една от най-големите загадки на днешната наука. Това е така, защото запечаталата я скала е най-малко на 5 000 000 години,"
Рейд донесъл находката в Ню Йорк, където се опитал да събуди интереса на други учени. Ето какво пише той по-късно: „След пристигането си в Ню Йорк показах фосила на д-р Джеймс Ф. Кемп, геолог от Колумбийския университет, и на професорите Х. Ф. Осбърн, У. Д. Матю и Е. О. Хоуви, работещи за Американския музей по естествена история. Всички те стигнаха до едно и също заключение, което гласеше, че „това е най-забележителната естествена имитация на изкуствен предмет, която те някога са виждали". Все пак тези специалисти признаха, че скалата е от триаса. Производителите на обувки от своя страна бяха единодушни, че в началото това е била ръчно зашита подметка. Д-р У. Д. Матю написа кратък доклад по въпроса, в който се казваше, че макар предметът да има всички характерни черти на обувка, включително конците, с които е бил зашит, той представлява една забележителна имитация - „прищявка на природата". "Интересно е да се отбележи, че допитването ни до Американския музей по естествена история получи отговор, че докладът на Матю не е в техните архиви.
Въпреки отрицанието на Матю, Рейд настоял на своето: „Следващите хора, към които се обърнах, бяха един микрофотограф и един яалитичен химик от Института Рокфелер. Те направиха снимките и анализите на предмета извън института, за да не се свързва името му с този проблем. Анализите доказаха [премахнаха] всички подозрения в това, че една подметка е била подложена на фосшшзация през триаса...
Бяха направени микрофотографски увеличения с мащаб двадесет пъти по-голям от този на предмета. Те показаха и най-малките детайли на усукването и извиването на конеца, което доказа, че подметката не е просто естествено подобие, а автентичен човешки продукт. Нишките могат да бъдат видени дори от невъоръжено око, както и напълно симетричните очертания на подметката. От вътрешната им страна има успоредна линия, с разположени на равни разстояния дупки — най-вероятно за шевове. Може да се добави, че поне двама геолози - които някой ден ще станат известни -допуснаха, че това наистина е подметка, която се е фосилизирала при образуването на триаските скали." В момента се смята, че въпросните скали са на много повече от 5 млн. години. Според стандартната хронология триасът обхваща времето от преди 248 до преди 213 млн. години.