Значението на музиката в съвременното общество трудно може да бъде оценена. Голяма част от времето на радио и теле-ефира е запълнено от изпълнения на рок групи и рок певци. Всеки свободен миг на съвременния човек като че ли е придружен от музика, песни и танци. Мнозина живеят само от музика. И това не е случайно. В нашия технократичен и рационален век, музиката остава като един от малкото отдушници за удовлетворение на човека в чувствената сфера. Особена популярност в наше време заема т.нар. “рок музика” /Рок музиката в наше време има множество разновидности. В настоящата статия акцентът пада върху тези разновидности като “хеви метал”, “блек метал” и “техномузика”./ Броят на поклонниците на рока сред младежта е огромен. Нещо повече рокът излиза от рамките на обикновеното развлечение и средства за емоционално разтоварване. Той вече се превръща в стил на живот. Формира психиката на човека, неговото възприятие към живота и отношение към света.

Появата на рок музиката през 50-те години беше свързана с нарастване на самоубийствата и с възникналата психическа епидемия, разрушаваща моралните ценности и морални граници в човека. Началото на рок епидемията се превърна в начало на нарко епидемия и на т.нар. “сексуална революция”. Самият термин “рок енд рол” е бил изобретен от един диско джокер в Кливланд. Чрез него се описват два типа движения на човешкото тяло по време на сексуален акт, а като термин това е нещо, което е взето от аргото на американското гето.

Стилът на диско музиката /танците в ритъм – “рок енд рол”/ възникват в Ню Йорк през 1973 г. сред американските хомосексуалисти. По това време никой не е можел да посещава залите за диско без преди това да стане постоянен член на съответния клуб. През 1977 г. се осъществява пикът в развитието на диско клубовете, т.нар. “дискотеки”. Числото на подобните заведения нараства от стотина до 18 000. Феноменът “диско” по думите на неговите привърженици поставя пред себе си конкретна цел: да даде възможност да бъдат изпитани в чист вид “низшите емоции” в атмосферата на всеобща търпимост и музикален рок ритъм. В тази атмосфера без ни най-малко срам би могло да се декларира двойнствена сексуалност както и да се практикува разврат без комплекс за вина.

Такова направление на рока като “пънк рока” става особено популярно през 1985-86 г. дължи своето наименование от англ. дума “пънк”, която до този момент в Англия се използва за обозначаване на проститутки от двата пола, явяващо се като понятие по-късно семантическо тълкуване на думата “подложка под някакъв съд”. Целта и философията на това течение се заключава в това да приведе аудиторията в състояние на колективно насилие, систематично престъпление и самоубийство. За пънка се явяват характерни напълно приемливи постъпки като тази - по време на концерт да се нанесе на партньора рана с бръснарско ножче, зашито някъде по джинсите или ризата.

Както виждаме от гореизложеното, развратът, половата разпуснатост и тоталния срив на морално нравствени и християнски принципи лежи в основата на явлението “рок”. За рока са характерни определени ритми т.нар. бит, което се изразява в непрекъснато повторение на пулсации в съчетание с ускорени ритми, извършвано с помощта на барабан и бас китара, което и характеризира ритъма на рок музиката. В т.нар. “хард рок”, т.нар. “бит” – “beat” /биене на барабан/ действа сякаш възбужда половия инстинкт. За острия рок е характерно усилване реакцията на нервната система както и мозъка чрез различни халюциногенни наркотици. Т.нар. “мажорен рок” възбужда инстинктите свързани с агресия, насилие, бунт. В групите хеви метал огромно значение се придава на бас китарата тъй като басовете акорди влияят най-силно върху тези центрове на чувствената сфера. Във всички групи “хеви метал” бас китариста по правило е виртуоз, способен да доведе публиката до изключителен екстаз. Т.нар. “сатанински рок” има мистическа насоченост към силите на тъмнината, използвайки от съзнателни съобщения заложени в текста на песните. Постоянно повтаряните изрази остават в подсъзнанието и от там самостоятелно работят, подбуждайки към определени действия и постъпки. Постоянното прослушване на едни и същи ритми също така настройва човека на определена емоционална вълна и енергетическа вибрация. От древността до наши дни се е предавало голямо значение на музиката. От една страна от Библията знаем за серафимите и херовимите, възпяващи Господ /Исай 6,3-4/, за ангелското пеене /откровения 4.8/, за Давид, който е свирил на гусла усмирявайки злия дух, за пеенето като задължителна част от старозаветното богослужение.

Всичко това свидетелства, че музиката на определен план както и наркотичните вещества способстват за разкриване на човешката психика, за среща с невидимия мир.