Бушмените обаче помагали на бедните отвреме навреме обладани от самарянски идеи и вдъхновения. Най много помагали на бедните като ги пазели от врага. Бушмените толкова силно копнеели да пазят бедните царства от врага, че ако нямало враг, те го създавали, само и само за да ги спасят от него, най-благородно при това. Имало и едно бедно царство наречено Садамия. Садамиите били бедни и гладни. Бушмените с най-благородни цели им дали статут на най-облагодетелствана нация, с цел да ги спасят от глада и мизерията. Те предлагали да им изкупуват петрола на петорно по висока цена, само и само садамиите да се замогнат. Давали им крилати ракети и химически бомби, за да се пазят от лошите.
Садамиите обаче вместо да си изнасят петрола и да работят за създаване на блага, използвали целия си ресурс, за унищожаване на ракетите и бомбите, които бушмените им били дали. И затова стояли гладни и бедни. Един ден царят Бушменко се плеснал по челото и го осенила една гениална идея. Всъщност това ставало много рядко, защото челото му представлявало една тясна ивица, намираща се между сближените му като на примат очи и оредялата му от ползване на “Хед & Шолдърс” коса. Обикновено, когато искал да се удари по челото, че да го осени някоя гениална идея, той или си бъркал в очите или се удрял като с парен чук по канчето. Този път обаче, за учудване на всички, той улучил челцето си, и гениалната идея го осенила. А тя била: защо да не пратя помощ на садамиите във вид на храна. Той разбира се нямал намерение лично да се охарчва и затова се обърнал към всички бушмени с призива: дайте да дадем.
Бушмените пребъркали кофите за боклук и събрали доста помия, която те наричали хуманитарна помощ. Събраната хуманитарна помощ обаче стигала едва за половината садамии. Затова Бушменко решил да избие другата половина от садамиите с чисто благородно-хуманитарна цел - за да има храна за всички садамии. Когато управниците на едно друго бедно царство наречено Болгария разбрали, че бушмените хранят садамиите, казали: - А бе то и у нас хората са гладни. Крайно време е да се направи нещо по въпроса. Злите езици говорят, че тайната им мисъл била - по-малко болгари - по-малко потенциални кандидати за власт. Тогава те започнали да си горят ракетите си в Змейово, та белким Бушменко се сети да прати хуманитарна помощ за болгарите. Бушменко обаче им казал: - То като гледам, както я карате, скоро ще намалите населението си наполовина и без аз да участвам в процедурата. Чак след това и аз ще се включа и ще събера хуманитарна помощ. И така болгарите останали пак гладни. Засега поне.