Напоследък информациите за Марс стават все по-озадачаващи. Специалистите от НАСА откриха, че на повърхността на Червената планета има вода. Ако е така, това ще е повратна точка в изследванията на Марс. Водата беше открита във Великия каньон, дълъг 6000 км., преминаващ като бразда през лицето на планетата. Най-вероятно водата е била в огромно изобилие и в свободно състояние преди милиони години. Сега тя едва ли съществува на повърхността заради тънката атмосфера, но може да е дълбоко в споменатия кратер, който е на няколко километра под повърхността. Там атмосферното налягане е достатъчно високо за да поддържа водни басейни. А водата е основна предпоставка за различни форми на живот.

Наред с това нарастват и подозренията, че информацията, която се укрива от изследователите е много по-важна от онова, което ни пускат по малко. На първо място е въпросът - дали някой не ни пречи да изследваме Марс. И дали този някой не се намира на самата Червена планета? Изчезналите космически сонди, “Лицето” на Марс и редица други аномалии постоянно раждат въпроси за най-близката до Земята планета. Но въпреки близостта, човечеството някак си все на може да изпрати хора на Марс или да получи оттам подробни снимки на повърхността, въпреки че е изпращана почти същата перфектна космическа шпионска апаратура, с която на Земята вече се четат и регистрационните номера на леките коли. И защо с изследванията на Марс винаги стават мистериозни провали или изчезвания на изпращаната космическа апаратура?

Така стана с Mars Observer, който изчезна на 20 август 1993г. точно преди да влезе в орбита около Марс. Специалистите се надяваха, че Mars Observer ще изпрати обратно снимки, които биха могли да решат някои от марсианските тайни като например човешкото лице от Cydonia и трите симетрични пирамиди около него, заснети по-рано от НАСА. Mars Observer прекара 11 месеца в космоса и трябваше да навлезе в орбита около Марс на 24 август. Струващият почти един милиард долара сателит имаше мисия, която би продължила 2-6 години, за да топографира цялата Червена планета с непозната дотогава точност. Сателитът трябваше да бъде авангард за няколко други космически кораби не само от САЩ, но и от Русия и Япония. Връзката с него обаче беше прекъсната и оттогава не е възстановена. Какво се беше случило? В началото НАСА твърдеше, че часовниковият механизъм на сателита се е развалил, заради което намиращият се на борда компютър е престанал да изпълнява командите от Земята. Но връзката не можа да бъде възстановена и вече никой не беше в състояние да обясни какво се е случило. Но някои от психо-наблюдателите, т.е. специалистите по космическо наблюдение, използвани в американската армия, бяха убедени, че те знаят какво се е случило.

Психонаблюдението на дълбокия Космос се развиваше в рамките на най-секретните програми на ЦРУ. След това беше внедрено в американската армия в средата на 70-те години. Това беше суперсекретна програма до 1995г. Една седмица след изчезването на връзката с Mars Observer американските космически психо-наблюдатели докладваха, че съдбата на американската сонда е била идентична като на съветската Фобос-II.

През март 1989г.съветската космическа сонда Фобос-II изчезна само минута преди да влезе в орбита около Марс. Връзката с нея беше загубена в момента, когато Фобос-II минаваше покрай Фобос, една от двете луни на Марс. Тогава в СССР публикуваха съобщение, че сондата е излязла “извън контрол заради погрешни команди от Земята”. Нещата продължиха така до 1991г., когато американските пси-специалисти имаха възможност да се срещнат със своите руски колеги и да обсъдят причините за изчезването на Фобос-II. Шестима от американските “космически наблюдатели” бяха помолени да дадат своето обяснение какво стана в Космоса през март 1989г. Техният анализ, озаглавен “Енигмата на навлизането. Аномалията със съветския космически кораб Фобос-II” беше публикуван на 29 септември 1991г. В него се казваше: “След като Фобос-II е влязъл в орбита около Марс той най-вероятно е проникнал във “Въздушна зона за контрол”, която е някаква електронна зона за защита на “националните граници” или нещо подобно и е предизвикала отговор. Дискообразен обект No1 е излетял от Марс, за да срещне съветската космическа сонда, за кратко време я е преследвал и след това се е върнал на планетата. Друг обект, който вече е бил в Космоса също е бил привлечен. Обект No2 се е приближил към руската сонда, за да извърши проверката “враг или приятел”. Насочил е широк, силен и проникващ лъч вътре в космическата сонда. Веднага след това Обект No2 също се е отдалечил. Насочената енергия не е била нито отразена, нито погълната от сондата. Но лъчът е нанесъл сериозни повреди върху електронното оборудване на космическата сонда, преобразувайки или унищожавайки тяхната материална структура на молекулярно ниво до такава степен, че повечето системи на борда са престанали да работят. Фобос-II се е опитал да се саморегулира, но това още повече го е парализирало, предизвиквайки къси съединения и заключване на сервомеханизмите. Продължаващите от Земята команди са предизвикали хаос, задълбочаващ безнадеждната му ситуация. След това Фобос-II е извършил рязка промяна на курса, която е довършила пълната катастрофа на космическия спътник”. На нито един етап наблюдателите не са открили враждебни действия от страна на Обект Nо1 и Обект Nо2. Непреднамереното унищожение на Фобос-II от чуждия кораб най-вероятно е било нормална инспекция от любопитство. Според пси-наблюдателите в поведението на ОбектNо1 и Обект Nо2 като че ли е имало нещо, което дава основание първият да бъде наречен екскортиращ кораб, а вторият навигационна буя. Подобна идея е свързана и с трети обект, който наблюдателите са открили на повърхността на планетата по време на операцията. Той е бил с формата на висока мачта, която може да изпълнява пасивна навигационна ориентация и да определя една област под повърхността на Марс, около която цялата тази активност се концентрира.

Под повърхността на Марс нещо съществува, нещо живо, което периодично е посещавано от други с доброжелателни мисии. Възприемането дава основание да се предполага, че става дума за нещо древно, свързано с някаква огромна трагедия. По-късно военните психошпиони направиха още един анализ, който се чете като фантастика. В този случай най-изненадващо подкрепата за тях дойде от съветски източници. Първият беше Александър Дунаев, председател на организацията, отговаряща за Фобос-II. Дунаев съобщи, че изчезналата сонда преди това е успяла да фотографира силуета на малък закръглен обект между него и Марс. Той предположи, че предметът би могъл да бъде “боклук в орбитата на луната на Марс – Фобос” или “друг космически кораб”. По подробни обяснения и още по-изненадващи новини дойдоха през декември 1991г., когато руски космонавти посетиха САЩ. Марина Попович, един от трньорите на космонавтите, показа на журналистите в Сан Франциско една от последните снимки, направени на Фобос-II. Тя каза, че снимката и е била дадена от космонавта Алексей Леонов, един от ръководителите на съветската космическа програма.