През 1963г. една година след инцидента в базата "Холоман", космическа ескадра на сивите хуманоиди и на белите гиганти отново е засечена около Земята от системи за далечно следене на ВВС. Документирани данни на срещи от така наречения трети вид показват, че в периода 1960-1961г. кораби на расата, която обозначихме условно като Б-200, основно проучват планетата ни.
Според някои непотвърдени сведения благодарение на взетата помирителна позиция от страна на хуманоидите от Б-200 между флотилиите на С-123 и Б-169 не избухва нова война в близкото космическо пространство. Така може би през юли 1963г. в "Морето на спокойствието" на лунната повърхност югоизточно от кратера Рос ескадрите на трите цивилизации се срещат. Те се състоят общо от около 200 кораба, от които над 30 са огромни, а над 150 са с по-малки размери. Вероятно в преговорите между представителите на трите извънземни сили е постигнато компромисно решение.
От бъдещото развитие на събитията около планетата след тази среща, могат да се направят някои предполагаеми изводи за същността на намерените компромисни решения, а именно: Сивите хуманоиди ще установят контакт с представители на ръководните кръгове на човечеството. Контактат ще бъде ограничен по място и по време. Контактът няма да повлияе съществено на развитието на земната цивилизация. Забранява се използването на мощни оръжия на Земята и в околоземното пространство. На фона на плуващата в лунното небе синя планета понататушната съдба на човечеството е била решена и уточнена. Според изградената вече хипотеза през 1964г., ползвайки разрешение от другите извънземни сили за установяването на контакт с някои от ръководните среди на Земята, представители на цивилизацията С-123 установяват връзка и уточняват нова дата на среща с американските власти след инцидента през 1962г.
Така се стига до срещата от 30 април 1964г., когато според публикувани данни във военновъздушната база на САЩ "Холоман" (свързана с инцидента от 1962г.) в щата Ню Мексико в предварително определен район са кацнали три кораба, от които са слезли няколко извънземни от цивилизацията С-123. Чакали ги офицери от тайните служби и хора от групата "Majestic 12". Там на място се е провело първото съвещание, което е било филмирано (над 2000 м филмова лента). След тази първа среща са се провели още няколко, където се са направили крачки напред в разбирателството с малките сиви хуманоиди от тази цивилизация. Има и предположения, че на срещата са присъствали и наблюдатели и представители на цивилизациите Б-169 и Б-200. Така в периода 1969-1972г. представители на правителството на САЩ са се договорили с тях. В сключения договор се казвало, че в замяна на технологията, която извънземните ще дадат и която е свързана със създаването на антигравитационни машини, правителството на САЩ ще си затвори очите пред някои неща, които се случват, и ще осигури на извънземните места за строеж на бази, където необезпокоявани да реализират изследователската си дейност и където те на свой ред да покажат на учените някои нови технологии.
Така от 1972г. започва разширяването на една от най-секретните (вече не) бази в Groom Lake, на която е построена под ръководството на извънземните огромно подземно съоръжение. Там се е доставил договореният инструментерум, управляван единствено от тях. Според публикации, достигнали до пресата, секретният изпитателен полигон за летящи чинии в комплекса "Groom Lake", известен като Area 51, е разположен в щата Невада на приблизително 305 км в северозападна посока от Лас Вегас. Само на 6 мили от Groom Lake се намира базата Tonopah, където е рарположен щаб на командването на ВВС на САЩ. Някои данни сочат, че след 1972г. е създаден още един полигон за изпитване на нови космически кораби в непосредствена близост до базата Groom Lake. Това е базата "Papoose Lake", известна под названието Area S-4, която е изградена под контрола на представители на Б-169. Според някои предположения въпреки постигнатите договорености през периода 1964-1972г. цивилизациите, които условно приехме като С-123 и Б-169 не са бързали с доставката на нови технологии за американските власти. Причината за това може да се крие в нежеланието на извънземните да се намесват пряко в еволюцията на човечеството поради редица причини. Този факт вероятно е свързан и с постигнатите споразумения между извънземните сили през 1963г.
Въпреки това нежелание американските власти, разполагайки с части от разбити летящи дискове от времето на стълкновенията между извънземните раси и развивайки редица нови клонове на физиката през 60-те години успяват, според някои сведения през 1966г. в пустинята Мохаве (до която се намират споменатите бази) да изпитат първия кораб с неконвенционален хронален двигател на задвижване подобен на този от НЛО. По публикувани данни в базите Groom Lake и Papoose Lake се извършват успешни изпитания на кораби, изградени на антигравитационен и хронален принцип и сега. Изпитанията на блестящите апарати се извършвали главно през ноща между 21.00 вечерта и 06.00 сутринта. Апаратите, които се изпитвали в посоченото време, се захранвали от управляван термоядрен синтез удържан от мощно магнитно поле. Този процес е бил овладян за първи път през 1985г. в Лос Аламоската лаборатория в щата Ню Мексико. Според публикации от известно време управляващите среди на САЩ имали гост консултант и от цивилизацията Б-169 поради усложнената обстановка около Земята.
Трябва да се има впредвид, че след първите договорености подобни взаимоотношения извънземните екипажи са установили и с някои от другите големи земни сили. Така например първият контакт на високо ниво с руснаците е осъществен през 1971г. Малко по късно руската страна също е взела участие в тайния съюз. По публикувани материали след сключването на първия договор с представителите на расата на сивите хуманоиди правителството на САЩ, опасаявайки се от тяхна хегемония, е направило всичко възможно да сключи споразумение и с представители на друга високоразвита цивилизация, корабите на която посещават Земята. Разполагайки с данни от космическото разузнаване, че нашата планета е посещавана активно и от екипажи на хуманоиди, които по нищо не се различават от земните хора, и използвайки възможностите на космическите полети и комуникации, ръководните кръгове на САЩ са успели да установят контакт и с представители на цивилизацията Б-169. За осъществяването на този контакт е спомогнало много знанието на управляващите среди на САЩ за интереса на представителите на тази цивилизация към космическите полети на хората, за това, че те имат бази под лунната повурхност, и че техните космически кораби имат различни размери и опознавателни знаци за разлика от корабите на сивата раса, чиито опознавателни знаци представляват стрела в полусфера. Не на последно място може да се постави и доброжелателното отношение на бялата раса (Б-169) към земните жители.
Така, форсирайки програмата "Аполо", след кацането на кораба "Аполо-11" на повърхността на Луната на 20 юли 1969г. контактът е бил осъществен от американските власти. Ето как е протекъл той: На около четвърт път до Луната три кораба на бялата раса от Б-169 приближили "Аполо-11" на разстояние около 4 мили. Астронавтите ги фотогрфирали и уведомили базата в Хюстон. В навечерието на историческото приземяване на Луната. когато модулът на космическия апарат се снижавал да кацне до кратер на Лунната повърхност, следващите го три кораба се разположили на ръба на същия кратер, на разстояние около 300 м. Тяхното кацане било фотографирано от Едуин Олдрин. Корабите имали диаметър около 60 м и 8 м височина. Неслучайно при кацането Армстронг възкликва: "Тук има огромни обекти, сър! О, Боже! Стоят от другата страна на кратера и ни наблюдават." По програма американският астронавт е трябвало да излезе на десетия час след кацането на модула "Eagle", но той получава нареждане от центъра за управление на полета в Хюстон да излезе и да стъпи на лунната повърхност още на петия час. Така на 21 юли 1969г. в 02.56.20 часа по Гринуич Неал Армстронг осъществява историческата първа стъпка на човек на лунната повурхност. Малко по-късно Олдрин излиза извън лунния модул. Двамата с Армстронг монтират лунна сеизмична станция на 68 м от кацналия кораб, а след това и лазерен отражател. Според някои непотвърдени официално сведения малко по-късно няколко извънземни представители на цивилизацията Б-169, облечени в скафандри, излизат от чуждопланетните кораби. Те поканват американските астронавти да посетят един от техните кораби. Така на 21 юли 1969г. в 03.35 часа по Гринуич първият контакт бил осъществен.
Срещата е продължила 69 мин от общо 151 мин, прекарани от Армстронг извън "Eagle". Трябва да се отбележи, че за нея американското правителство се е било подготвило отдавна. За това говори фактат, че при кацането на Луната Армстронг и Олдрин оставят силиконов контейнер, поръчан преди началото на полета, в който имало посребрена лента с електронен запис, съдържащ следното: поздравления от президентите на 74 държави на Земята, съставено на 24 езика; извадка от конституцията на САЩ, отнасяща се за въздушната и космическа навигация, подписана през 1958г. от президента Айзенхауер. По публикувани материали при първоначалните преговори между американците и Б-169- най-близка до човешкия вид, последните предложили да изгонят сивите хуманоиди от планетата ни. Предложението не било прието, тъй като това би довело до голяма война между сивата и бялата раса с непредсказуеми за човечеството последици. Някои сведения показват, че при контактите си с представителите на тази цивилизация действията на американското правителство ревностно били следени от сивите хуманоиди.
Неслучайно американските космонавти при изпълнение на мисията "Аполло" се страхували от враждебни действия спрямо тях от страна на корабите на сивата раса, които ги следели. Според публикувани материали освен с представителите на двете най-посещаващи ни цивилизации (50% от посещенията на НЛО дължим на сивите хуманоиди а над 30% на хуманоидите приличащи на хората) управляващите среди на САЩ са се опитали да установят отношения и с останалите "гости" на нашата планета. За целта през 1974г. в САЩ била създадена станция за следене и примамване на НЛО. Тя представлявала система от 100 прожектора с мощност по 1 000 000 вата всеки, които били фокусирани в определена точка в небето, създавайки в нея ярко светлинно кълбо.
Тъй като НЛО винаги са проявявали голям интерес към всякакви енергетични и природни аномалии, реакцията не закъсняла. Съвсем скоро след пускането и в действие станцията била посетена от няколко НЛО, които долетели със скорост 16 000 км/ч. За съжаление корабите на третия най-често посещаващ ни вид хуманоиди, а именно на двуметровите същества (10% от посещенията на НЛО дължим на тях) не проявили особен интерес към поканата за контакт. След като два от техните кораби направили два кръга над споменатата станция, отлетели със същата скорост, с която били дошли. Съществуват сведения, че цивилизацията на двуметровите гиганти се придържа към политика на минимална намеса в развитието на човека. Нещо повече, известни са данни, че те са против тоталната намеса на сивите хуманоиди в това развитие.
Трябва да се има впредвид, че освен разглежданите три цивилизации, чиито кораби най- често посещават планетата ни, има публикувани данни за още около 60 цивилизации, апаратите на които епизодично са посещавали Земята. През 80-те и 90-те години около планетата ни са забелязани масирани разузнавателни полети на апарати на две други цивилизации. Едната от тях е на два и половина метрови гиганти, които навремето вероятно са наблюдавали строежа на пирамидите. Последните са имали база на Марс по онова време. Техните кораби са с форма на кълбо, около което нерядко се наблюдава пръстен. Втората цивилизация е на същества около 1,5 м високи, които по външен вид приличат много на човека. Съществуват предположения, че те имат общ генетичен корен с човешката раса подобно на цивилизацията Б-169. За разлика от последните обаче те са по агресивни в действията си. Техните кораби са с форма на равностранен триъгълник и пристигат на Земята откъм южното полукалбо, по специално от посоката на съзвездието Южен Кръст. През 1990г. вероятно именно техни кораби предприемат активно разузнаване над военни обекти на НАТО и Варшавския договор, над Брюксел и Москва.