На 04.10.1967 г. в северния Атлантически океан в близост до атлантическия бряг на областта "Нова Шотландия" - Канада, не далече от градчето Шаг Харбър, посред бял ден и пред очите на стотици наблюдатели се врязва в океана, с огромна скорост възпламенен НЛО.Буквално секунди след това се появили други два НЛО, единят от които прелитайки над мястото на катастрофата спрял за миг движението си и след това се потопил в океана, а другият останал да виси над горичката на брега. И двата обекта са фотографирани от местен рибар, чиято вила била на брега на океана.

Обектите са засечени над Аляска, още с навлизането им в атмосферата на Земята от спътниците на североамериканската отбранителна система НОРАД, а с навлизането им над канадска територия те са засечени от РЛС на канадските въоръжени сили, разположени на остров Самбро - Северозападна Канада.

Полицаи и местни рибари описват случая като потресаващ, защото те не само, че разбрали, че това не е самолет, съдейки по появата и поведението на другите два обекта, но и че това са обекти от неземен произход.Мястото където обекта се врязъл в океана, било покрито с километрова ивица пяна, която имала жълтеникъв цвят и миришела ужасно на странни миризми, които не могло да бъдат идентифицирани.

Подробностите около инцидента са описани доста подробно от местния журналист Рей Маклауд, според който канадските власти официално признали, че е катастрофирал НЛО. Историята гръмнала в местните медии, когато военните водолази започнали да търсят обекта на дъното на океана, от където били извадени само парчета от обекта, но не и самия обект.Те били натоварени на американски камион и откарани във военната база, недалеч от Шаг Харбър, чийто командир потвърдил пред местната преса, че обектът е от извънземен произход и че е бил предварително засечен от техния локатор.

Данните по засичането на обектите над канадска територия показзват, че първият обект се врязъл като метеорит във въздушното пространство на Канада и прелитайки над областта Квебег, той насмалко не се сблъскал с пътнически самолет, след което поел курс към океана.

Друг висш военен по-късно споделил, че още преди да изпратят водолазите на мястото на катастрофата, те знаели, че обектът вече не е там, което се потвърдило, след като извадили само парчета от него.

По-нататъшното търсене на обекта разкрива една направо фантастична история от рода на военните екшъни.

След като се врязъл в океана не далече от брега на Шаг Харбър, обектът се изтеглил под водата, заобикаляйки о-в Кейп Сейбъл и преминавайки покрай Говърмънт Пойнт, акостирал на дъното, съвсем близко до най-секретната канадско-американска военна база "Шелбърн". Тази база имала за цел да следи движението на всякакви надводни и подводни съдове, предимно съветски, по времето на студената война. Базата била свързана със дънна система хидрофони, чрез които се засичали двигателите на морските съдове. Системата за следене и ранно предупреждение имала и възможността да следи магнитните аномалии, възникващи по океанското дъно. Тя давала непрекъсната 24 часова информация за един огромен периметър океанска площ.С нея се регистрирали всички тежки плавателни съдове, най-вече подводници, навлизащи от север и североизток в канадски води.

НЛО веднага е засечен от свръхчувствителната апаратура на базата. Той лежал само на няколко мили от нея, а защо точно е взел такъв курс, като чели екипажът му е имал предварителната цел - самата база, по този въпрос могат да бъдат правени всевъзможни предположения.
Веднага на мястото се събрала цяла флотилия от канадски и американски военни кораби, а от военно-въздушната база "Самърсайд" на о-в "Принц Едуард" са вдигнати по тревога самолети тип "Нептун", имащи на борда си специална хидрофонна система за трасиране на водна площ, чак до дъното, независимо от дълбочината.

Отпочната била акция по подводно радарно и хидрофонно търсене на други НЛО.

В същото време протичала и водолазната операция по изваждането на катастрофиралия НЛО, която траяла цяла седмица.

Самолетите "Нептун", както и подводниците, изпратени на мястото регистрирали и се срещнали "очи в очи" с другия обект, който се опитвал да спаси екипажа на пострадалия НЛО, т.е. в операцията по спасяването участват едновременно два екипа - земен и извънземен.

Въпреки, че информацията отностно това, какво е станало по-нататък е доста оскъдна, знае се само, че кораба заедно с телата на астронавтите са извадени от канадско-американския екипаж, които веднага били откарани под усилена охрана в САЩ. Твърди се още, че в края на операцията пристигнала и съветска подводница, която също взела участие в тази покъртително мистериозна операция.

Какво е станало с втория - спасителен НЛО, за това не се съобщава нищо във строго секретния файл с № 67 400 - 23 - Х на канадските въоръжени сили от това време. "Канадският розуел" е наистина доста по-пикантен от американския, но той като че ли идва като продължение на един друг "канадски" случай, свързан с НЛО. Този случай води началото си от 03.08.1954 г. и може да се каже, че се явява като прелюдия на току що описания инцидент, случил се точно 13 години преди него.

Случаят е от сърцето на Канада - Отава.Тогава военните заедно с Транспортното министерство създават първата станция за следене на НЛО, монтирана в Залива на Шърли - на 16 км. от столицата. Канадското правителство пази в дълбока тайна създаването на базата, за поддържането, на която е осигурена и неголяма държавна субсидия. Базата и проекта, по който се работи там / кодовото му наименование е "Магнит" / се ръководят от ентусиастът инженер Уилбър Брокхаус-Смит.

Целта на проекта е обезателно да бъде пленена летяща чиния, за да й бъде откопирана технологията /така както направиха и американците /.

По това време Смит работи в Министерството на транспорта, но бил страстно запален по тази идея, която срещнала разбиране от канадското правителство и по нея започнало веднага да се работи. Смит бил включен към специалния канадски Комитет за изследване в областта на отбраната, чийто председател по това време е д-р Оман Солаит, който е бил в много тесни отношения с д-р Ваневар Буш, все още член на "Маджестик - 12" по това време. За сведение трябва да се отбележи, че този специален канадски комитет е създаден от д-р Сарбаркър по образец на американския "Маджестик - 12".

На 3 август 1954 година станцията в Шърли успява да засече магнитни смущения в небето, при това отново посред бял ден.Смит веднага разбира за какво става въпрос и уведомява пресата. Информацията е подета от световните аганции, които я разгласяват по цял свят. Началниците на Смит изпадат в неловко положение, тъй като от САЩ реагирали изключително остро отностно този "лаическо-профански подход" по най-строго следения и контролиран проблем на планетата и станцията веднага е затворена, а Смит е уволнен от всички постове.