С тази кратка презентация, бих искал да дам ключа към разбирането на произхода на аргументациятa на материалите в Строго Секретно. Там има много слабо оказана помощ към читателите, за това какво е геополитиката и защо това което пишат трябва да се разбира като прилежащо към геополитиката. Или, какво е геополитиката?В момента има няколко вида геополитики, ако може така да се каже: класическа, критическа и постмодерна. Оттук-нататък, под геополитика, ще се има предвид "класическа", ако ли не- то ще бъде изрично оказано, за какво иде реч.
И така. Класическата геополитика води своето философско начало от Картес и Русо, като вторият има по-слаб принос. По същество, тази философия твърди, че за да се обясни смисъла на един обкет, то той трябва дасе наблюдава в неговата цялост, като се абстрахираме от моментния контекст и го приемем такъв- какъвто в тоталният времеви контекст. Т.е., ние трябва да наблюдаваме този обект, взимайки предвид неговота минала и настояща, и по възможост бъдеща, форма, която се изменя с времето. С други думи, ние се дистанцираме от обекта на изследване и го наблюдаваме от низходяща гледна точка, поставяъки нашият поглед над всичко.Приносът на Русо в класическата геополитика, е че той насърчава физическото докосване и изследване на дадения обект и отрича всякаква символика като заместител на реалният обект. Тази философия е тъкмо обратната на критическата политика. И затова, символиката в думата "държава" трябва да се разбира като това "Какво, физически и природно, е държавата". Друга философия, оказала своето влияние върху геополитиката е т.нар. нео-ламаркизъм или социален дарвинизъм. Както и при Русо, природата е съществен елемент в разбирането на държавата. Според социалните дарвинисти, държавите се състезават за власт на световната сцена за сметка на другите.
Нека държим в паметта ни казаното по-горе и проследим исторически развитието до раждането на класическата геополитика. Когато картата на света се запълва през 19 век, световната политика става глобална, понеже няма нови земи за завладяване- няма празни петна на глобуса. Този факт създава конкретни главоболия на практикуващите международни отношения, понеже поставя под въпрос накъде и как ще се развият взаимоотношенията между различни велики сили, понеже дотогава, потенциалните конфликти, предизвикани от политиките на различните велики сили, са били могли да бъдат избягвани или потулвани посредством посока на експанзия към неоткритите територии. Това ще рече, за да се избегнат търканията в Европа, великите сили прибягват към колонизиране на други незнайни територии и с това пренесат конфликтите навън от ядрата на техните държави. И затова, проблемът настъпва, когато няма вече място за експанзия. Тогава много от географите (наука, която води зародиша си от немските университети от средата на 19век и след това се пренася в UK, ФРА) се пренасочват към това, как биха могли да изследват последиците от факта, че няма повече празни места и че в крайна сметка съперничещите сили удома са пренесли нестабилността навън, като с което са я умножили, понеже възниква опасността от изчерпване на географията като наука, защото тя се е ограничавала само в картографирането. И така, за да могат географите да си обяснят какво ще става, за дамогат да достигнат някаква степен на предсказуемост на международните отношения, прибягват до методите на Картес и на Русо. И за това геополитическите теоретици се дистанцират от завършеността на политическата карта, наложена върху глобуса, и в същото време се опитват да разберат как природата оказва влияние върху поведението на държавите, понеже държавата е и природа.
Тук засега ще се спра над една част от класическата геополитическа теория (като цяло), понеже изглежда, в голяма степен от Строго Секретно си позволяват да използват в техните материали. Иде реч за теорията на Сър Халфорд Мацкиндер- геополитик от Кралското Географско Общество. Той е и един от последните хора, които са нанесли последните щрихи върху световната географска карта, с покоряването на (един) връх (в) Кения.
Неговата теория е най-вече води началото си от Картесианският философски подход. Той проследява историята на държавите по географски признак. С други думи, той открива повторяемост на външната политика (ако е имало такова нещо през античността и средновековието като цяло) и открива, че държавните образувания, които горе-долу са на териториите на Русия, Китай, северен Iraq, Иран Турция и Източна европа демонстрират едни и същи вектори на военна експанзия: отвътре-навън, от сърцето на азия - към бреговете на азия и европа. Той нарича тези земи Пивот и после Хеартланд, понеже променя тази теория на няколко пъти (като накрая той напълно се отказва от нея в името на не-дотам адеквтатна Френска перспектива).
И така, освен Хеартланд-а той разделя света на още 2 части: Outer Инсулар Цресцент (ОЙЦ) и Иннер ХИч (ИЙЦ) или така наречените морски сили. Въпреки, че разграничава 3 географски формирувания, неговата теория говори за два типа поведения: континентален (Хеартланд) и Морски (ОЙЦ/ИЙЦ/Sea Поверс). В векторите на поведение на морските сили, той "вижда" исторически устрем да проникнат по-навътре в сърцевината на Азия, посредством военна и търговска експанзия.
В какво се състои, в крайна сметка диалектиката? Идеята е, че континента (хеартланд) е най-голямато формирувание на земна маса. Също, както и Брзезински смята, Азия е единственият път към световна доминация, понеже в нея се съдържат най-мнoгoто ресурси в света и най-много хора, и естествено най-голяма площ. Затова, който е на тази територия има потенциала да се развие до световен господар. Ето защо, исторически, морските сили се стремят да противодействат, или да "разкъсат" хомогенността на държавното формирувание, което окупира тази територия, наречена Хеартланд.
Тази е голата теория на Mackinder и тя дава най-много основата на подхода към разбиране на и обяснение на световните дела чрез геополитиката.
Хартланд е метафора, която обозначава гореспоменатите територии. Хартланд е название- име. Хартланд не носи в себе си нищо мъгляво, ами точно определени географски граници и прилежащи ресурси вътре в тях. Несъмнено има известна степен на употреба на символи, но за разлика от критическата геополитика, употребата на обобщителни имена като Хартланд е само като необходимост.
Да, употребата на метафори в класическия геополитически дебат е неизбежна, но изключеително ограничена. Употребата на метафори е само крупен заместител на група от държави, които са в съседство като сходството им в тяхната виншна политика е изключително зависима от географското положение, като това е което ги приобщава към един или друг регион- бил той Римланд, Хартланд, Външен или Вътрешен полумесец, континентални, морски сили. С този списък се изчерпват метафорите, които биха могли да бъдат употребени в класическата геополитика и употребата на една или друга метафора носи точно определно значение, което се дефинира от класическата геополитическа теория.
Разликата е там, че в критическата геополитика, символизмът определя регионите и крупните държавни сформирования. Регионите, които се сформират под егидата на критическата геополитика са преди всичко условни и най-вече плод на емоционалните и фантазийни страхове на хората, които се артикулират от политиците. Ето: Оста на Злото- Афгханистан , Иран Iraq, Сирия, артикулирана от Bush. Или, Империята на Злото: СССР.
Затова, употребата на класически геополитически метафори в какъвто и да е друг контекст - извън рамките на класическата геополитика - автоматично означава, че употребяващият ги приспада своите разсъждения и аргументация към популярната критическа геополитика. Отново, в критическата геополитика същественото е, че самите хора, а не природата, сформират регионите. Регионите не са константа, както при класическата, а са зависими от възприятията и смисъла, който вдъхват в тях обикновените хора. В тази форма на геополитическо възприятие и изобличение на света, употребата на символи и метафори е повече от наложителна, за да могат регионите да бъдат по-ярко контрастирани един от друг. Например, контраста Изток-Запад в Европейски и световен мащаб, Ислямски Свят - Християнски Свят, Ориент и Окцидент. Доста от тези метафори са мъгляви и за повечето от нас съдържат в себе си много значения. НАпример: Дали в Окцидента е наистина християнския свят? дали в Западна европа могат да бъдат намерени онези ценности, които се рекламират навсякъде: толерантност към малцнинствата, липса на расизъм и национализъм и т.н. Дали запада е наистина запад, а не изток? Какво правят тези пакистанци, индийци, китайци, мюсюлмани, индуси и какви ли още не в Запада? Този идеализиран запад към който се стремим, е ли е той наистина запада който намираме днес???
И ето! Тук се крие фундаменталният момент в критическата геополитика: дефинирането на произхода на несигурността, посредством различението "свой-чужд", "ние-те", които различения се дефинират посредством религиозен, етнически, културен или исторически признак, чрез употребата на понятията и манипулирането на метафорите, като всичко това се поднася най-вече от политиците. Например: ние, в този форум , дефинираме нашите врагове, посредством символиката на масоните и където открием такава символика, намираме "те", "другите", за които незнаем нищо със сигурност, но смятаме, че имаме основание да сме мнителни спрямо тях. Намираме такива символи из цяла европа и оттам- ние сформираме един идеализиран, плод на нашите представи, регион, който за нас носи несигурност. Или, друго- както за Бисмарк, Българите са били нищо повече от "конекрадци". Така, посредством тази дума, той насажда в представите на тогавашният европеец регионът, от който произлиза несигурността, във формата на Българи-конекрадци. Или "болният човек на европа"- да това е регион, който съвпада с границите на османската империя посредством тази метафора, вис4ки народи вътре в Османската Империя са идентичностно уравнени с Османлиите.
И пак казвам, това е плод на критическата геополитика и зависи изключително от представите на индивида. Погледът към света не е "отгоре-надолу", ами по-скоро хоризонтален и зависи изключително от конкретният исторически контекст, понеже той е определящ за сформирането на регионите. А това е точно обратното на класическият подход, където контекста не влияе изобщо: регионите са подвластни на непроменливите природни закони и географията,а оттам и съдържащите се в тях държави, чиято външна политика, зависи изключително и само от тяхното географско положение.
Както вече споменахме, Макиндер е един от създателите на дуализма в класическата геополитика като придава съществен смисъл и значение на Хартланда.
Освен него, както бяха писали и в Строго Секретно, виден контрибутор е и Алфред Меян. Той защитава американската експанзия и отстоява становището, че Морските сили са единствените, които имат потенциала да станат "господари на света". Според него, онези, които имат силен флот могат да забогатеят посредством търговията, могат да прожектират своето влияние в която и да е точка в света (становище, което подлецхи на съмнение) или най-малкото могат да достигнат повече места в света отколкото една континентална сила. С други думи, една морска сила може да бъде навсякъде и да експонира своята власт, в коя да е точка на света. Пример за това биха могли да послужат Испанската, Португалската, Холандската и Великобританската империи. Те са пътували навсякъде по света, експлоатирали са природните ресурси на други народи и континенти, като чрез вносът им в Европа допълнително са забогатявали. И затова, за да се поддържа тази търговия и да се осигури нейната защита, както и защитата на самата Морска сила, трябва силен флот. В допълнение, Меюн е и социален дарвинист, който е смятал, че е съвсем естествено по-силните държави да експлоатират по-слабите, в името на общото благо на по-силните. Един вид- закона на джунглата.
Това е противоречиво на теорията на Макиндер, понеже една морска сила винаги ще е по-малка, териториално и потенциално, от едно държавно сформирувание, което припокрива територията на Хартланда. Даже, освен това, Макиндер защитава тезата, че сухопътният транспорт ще се окаже по-ефективент от морският. Това, което е в ущърб на Макиндер, е че той не оценява силата на индустрията и технологиите. Вярно е, че хартланда съдържа в се бе си много ресурси, но те досега не са били ефективно използвани и извлечени. Това е и което прави Путин в момента с Газпром и другите руски нефтени компании, кдуето Руската федерация държи 51% от акциите. Експлоатирайки ресурсите на Хартланда, русия ще продава нефт и ще "си връща" на онези които играха и играят срещу нея: БГ, УКР, US (Руснаците имат планове за продажба на нефт за US). За това и Шрьодер бе толкоз на зор да се спогоди с Путин и сега са най-добри приятели, след като се разбраха да прокарат Севрният нефтопровод (ский картата отгоре)). Сега, това накратко означаваше, че освен териториялното разположение, развитието на индустрията и технологиите е излкючително важно.
Освент това има и друг момент. Както през средновековието Великобританците са се страхували от доминацията на една сила над цяла Европа, а ведно с това и доминация върху ресурсите вътре в Европа, подобен страх може да се приложи и за Хартланда + Римланда.
Какво е Римланд? Римланда е всъщност вътрешният полумесец на Макиндер. Теорията за Римланда е представена от холандският американец Спюкман. Той съставя своята теория като я базира върху основите на геополитическата теория на немците от преди втората световна. Според тях, за да се стигне до световно господство, една държава трябва да бъде Континентална и морска сила едновременно- и затова и те развиват успоредно морските и сухопътните си сили, без да се фокусират върху само една от възможностите. Взимайки предвид това, Спюкман заявява, че всъщност най-голям потенциал за достигането на статус на свръх-сила имат държавите от вътрешният полумесец, тези които са морски и континентални. Ето защо, тяхното възпиране от страна на морските и континенталните сили е повече от наложително, защото една такава амфибийна държава може да разруши останалите 2 вида такива. Затова, излиза, че Римланда се бори сам за себе си. Такава държава е Китай, Иран, Турция, Западна европа и евентуално ЕС, ако има единна и синхронизирана външна и защитна политика. Посоката на движение на тези Римландически държави е двуяка: срещу Хартланда и Морските сили, но тази ситуация не означава военна агресия! Това означава, че политиката, която се води от римланда е: заедно с една от силите, срещу друга по даден въпрос; но при друг въпрос, римланда сменя съюзника и играе срещу другата сила. Това е доста грубо казано и не означава, че липсват сили на интеграция. Например: през Втората световна, Римланда Европа се бие заедно с Външният полумесец САЩ, срещу Хартланда СССР и впоследствие, чрез плана Маршъл се строи наново З.Европа, а с това и "западните ценности", един вид сплотяването на Римланда европа с външният полумесец САЩ. Днес, mezhdy Римланда-Европа и Хартланда-Русия има вектори на ИНТЕГРАЦИЯ, а НЕ на конфронтация- пример: северният нефтопровод, намерението да се развива търгувията между РУС и EU-държави- което е в ущърб на Външният Полумесец САЩ.
Сега, още по-страшното за САЩ, е че ако тази интеграция се развие в следващите 50-100 години до сливане на EU с РУС в единен политически блок, това би означавало автаркия (или ресурсна независимост от вън) и ТОТАЛНО превъзходство над САЩ. Подобна МОЖЕ и да е била идеята зад договора Молотов-Рибентроп, или поне на теория до такова състояние на автаркия би би могъл да доведе той, ако са били продължили с примирие нацсистите, и тн. Но, този договор да не се взема насериозно...
И така, това е една сбита част от геополитическият дебат.
Светът и конфликтите трябва дасе разглеждат в контекста на тази теория... Ще си помисля пак за още разяснения по този въпрос за теорията.. моля задавайте въпроси , ако изобщо има интерес....
=================================================================
Мехди си го казва чисто и просто и без да увърта. За нещастие, обаче май никoй не се занимава с неговите студии. Въпросът е сега, кой ще продава или ще борави с инфраструкурата на енерго (нефт/газ)-пренасянето. В "Строгия", както му викам на Строго Секретно, и както и Мехди пише, битката засега е за Каспийският нефт и руската газ, в контекста на глобалната битка за ресурси. Важно допълнение е, че геополитиката не предполага непременно военната конфронтация за единственото решение на конфликтите, нито пък единствената форма на сблъсък между съперничещи си сили. Затова, борбата e всякаква: посредством политикономията, финансите, пропагандата, телевизията, геоикономиката, неогеополитиката и критическата геополитика. Затова и от "Секретно" писаха, че студената война не е свършвала. Това е твърдение, което съм го срещал и другаде, но за сега немога да намеря статията. Както и да е. Ако трябва ще се напъна.
Теорията за Римланд-а е недовършена, пък и досега не съм срещал нищо повече по въпроса за класическата геополитика (освен Мехди). Както изглежда, нищо не пречи да има съревнование вътре в Римланд-а. На практика, елита във всяка държава гледа своят интерес и се домогват до теории, чрез които биха могли да оправдаят своите действия (САЩ: или чрез призмата на реализма ("We also approach our relationship realistically," Румсфелд (yahoo.com), или чрез демократизирането, като стъпка към по-сигурен свят; или РУС: както по-горе пише в статията- геополитически). И затова, не е ясно как да разбираме поведението на TR, понеже те не изказват явно начина, по който гледат на света.
Моето лично мнение е, че те имат да избират между 4 варианта на геополитическо образувание в областта на световния Римланд: ЕС, Ислямския свят, Индия и поднебесният Китай, което е и един вид синтеза чрез смесването с идеята на Samuel Hountington "Сблъсъкът на цивилизациите". Явно, по културен признак, TR е несъвместима с останалите Римланд-и и затоваТР елит е решил, че поне икономически е по-полезно да се влезе в ЕС. Сега, друг е въпроса дали са готови да сдадат своята власт (което се отнася за всички сегашни или потенциални страни-членки на ЕС) в името на една по-голяма идея и ИДЕНТИчНОСТ, защото няма да има българи, турци македонци, а само европейци (което въпреки всичко е отново под въпрос). В същото време, турската държава е по- на кръстопът от нас и трябва да лавира измежду повече външни интереси, като защити и своя. Един от тези вътрешни е и поддържането на светското и демократичното (доколкото това не означава сецесия на Кюрдистан) вътре в страната, което - както казваш и ти - означава поддържане на контакти с други светски държави и дистанциране от не-светски такива. Затова, влизането в базиращият се на исляма и деспотизма Ислямски Римланд е изключено. Така, че не остава друг вариант освен ЕС.
Нека не забравяме, че в ES ima cikliчност и че за втори pit от 50-те насам идва идеята за по-съществено политическо образувание в ЕС, чрез Европейската конституция! Който влиза в ЕС, въпреки че някой казват че може и да не се получи, трябва да знае, че крайната точка е единното политическо сформирувание на територията на географска Европа, както е и според идеята на френските геополитици. Изглежда TR елит в момента знае и това, и е готов на тази стъпка, щом от толкова време се опитват да влязат в Съюза. От това следва, че, от позицията на теорията за Римланда- TR елит може би осъзнава, че единственият начин за по-сериозното влияние на TR в света е от името на ЕС. Но незнам доколко това ще да е вярно.
Иначе, от Анкара може би си мислят, че ако влязат в ЕС, и чрез демографията си, турско-идентифициращото се население ще се запази за в бъдеще и турската идентичност ще оцелее, а оттам идва и фантастичната идея за демографски "take-over". Това е същото, което беше писано в онази статия за БГ дето ставали с 36% по-малко, или нещо такова. Такъв вариант, ако вземем предив статията, изглежда е възможен.
//rfr http://www.xnetbg.net/www/site/smf/index.php?topic=749.0
Освен това, потенциален политически дивидент в ES idva pak от демографията, понеже броят на гласовете в Съвета на МИнистрите в ES e v зависимост от броя на населението, а то, както вече знаем, намалява в ЕС, което дава пак огромен шанс на TR да оказва изключително влияние в съюза.
Иначе, относно концепцията за единна европа.
Според Parker и Blouet, от гледна точка на геополитиката, идеята за обединяването на Европа е от края на IXX и началото на XX. С други думи, исторически, първи са започнали да развиват теорията за целостта на Европа френските политически географи (=геополитически теоретици). Първи те започват да разглеждат европа като самостоятелен регион и един от центровете на света, като с това поредният опит в историята да се създаде политическо образувание съвпадащо с географска Европа. Самият Евросъюз се заражда от European Coal and Steel Community като instrument на Франция да контролира растежа на немската военна индустрия. Оттам нататък, идва ред на (нео-)функционализма на Jean Monnet, който пак говори за същото нещо. 4рез икономическа интеграция и стандартизация i премахването на тарифите, посредством дадена организация, която изпълнява мониторинг и към която действащите страни са лоялни, с времето ще се получи "спилл-over" ефект. Това ще рече, че от интеграцията от една сфера, ще доведе интеграция в друга, понеже сферите на занимание на държавите са свързани и зависими една от друга. Най-накрая, нео-функционалистите предричат, че лоялността на индивида ще се прехвърли от националната държава, към над-националната организация, ведно с установяването на нова идентичност. С други думи, пак стигаме до идеята за политически-единната икономическа зона, наречена ЕС, предвиждана и търсена от френските геополитици.
От RedGuy
Вижте мнения на потребителите във връзка с темата: