(от геогравската концепция към концепцията на циклите)

  Когато стане дума за глобалните взаимоотношения между обществата и държавите, човек автоматично прави аналогия с понятието геополитика. Геополитиката или политическата география се е установила като най-популярния и масово използван политологичен модел за описание на глобалните политически процеси. Да, но дали най-масовото задължително означава и най-добро? Според мен – не!

  Водещият акцент в геополитиката попада върху географският елемент на политиките на отделните държави и преди всичко – върху геогравската доминация на дадена държава над част или дори над всички от останалите геополитически участници-държави. Този подход е много удобен за властниците, които управляват отделните държави (и преди всичко за управленците на държавите-глобални сили). Но той (подходът) нито описва достатъчно точно действителността, нито пък може да се похвали с особена хуманност и коректност относно интегрирането на интересите на абсолютно всички държави-участнички в глобалните процеси.

  Съществува един друг подход, който сякаш акцентира по-успешно върху най-важните за всички участници без изключение аспекти на глобалните междудържавни отношения. Този подход не е свързан с геогравският аспект на глобалните политически отношения, а акцентира върху политическото напрежение в отношенията между отделните държави и в глобалната политическа обстановка като цяло. Това е подходът на глобалните политически цикли.

  Добре знаем, че в икономиката по принцип се наблюдава цикличност на икономическото развитие, при която цикличност икономическите подеми се редуват със спадове, дори кризи и обратно. Процесът е добре познат или най-малкото – много лесно може да се получи информация относно него при разгръщането на всеки Икономикс, затова тук ще бъде пропуснато неговото разглеждане в подробности.

  Точно както в икономиката, така и при глобалната, националните, вътрешните политики и дори при отношенията в семейството и между отделните индивиди също може да се открои ясно цикличност, при която цикличност хармонията и умереността в политическите и в междуличностните отношения се редуват с изостряне и кризи. Кризи, които в политиката нерядко завършват с въоръжени сблъсъци и дори с мащабни, кървави войни.

  Цикличността на политическото напрежение може да се регистрира на абсолютно всички политически равнища, включително и на глобално ниво. Всъщност, в глобален мащаб тази цикличност сякаш е най-лесно откроима и дефинируема. Не за друго, ами защото глобалните политически цикли засягат абсолютно всички ни и доста трудно могат да бъдат укрити преднамерено. Достатъчно е да си спомним Първата и Втората световна война, а след тях и Студената война между Западния свят и Източния блок.

  Едва приключила Студената война и днес започваме да ставаме свидетели на следващото изостряне в отношенията между държавите-глобални сили. Изостряне, което за пореден път противопоставя САЩ и Западноевропейските държави на Русия (все още невъзстановилия се изцяло наследник на бившия СССР). Този път акцентът на това противопоставяне няма да попада главно върху ядреното въоръжаване и превъоръжаване. Новата война ще бъде преди всичко война на противоракетните щитове! Бихме могли да я наречем „Хладната война”! И докато водещите актьори се изявават под светлините на прожекторите, счепкани в тънкостите на „Хладната война”, за следващото действие зад кулисите се готвят Китай и ... Иран!

  Освен видимата за всички „Хладна война”, зад „кулисите” на политическата сцена протича още една война. Тази война е тайна, необявена, невидима и безименна. Води се срещу правата и свободите на болшинството хора по света. Това е войната на управляващите срещу управляваните!