Терминът фримасони е приет да се употребява от членовете на Фримасонската организация, за да изрази съдържанието на връзката между управата и местните единици, наричани ложи. Това е организация с тайни ритуали, които членове не е позволено да издават, и за тази забрана полагат клетва. Управляващото тяло на организацията обикновено стои в тайна, винаги е скрит, и никой не знае кой е Великият майстор, докато общото членство е открито.

Версиите за възникването на тази организация са много. Напоследък се налага становището, че през Средните векове е създадена занаятчийска организация, наречена фримасони, т.е. свободни зидари или- свободни строители. От XVIII в. организацията попада в ръцете и във властта на немного, но извънредно силни и богати хора, които от 200 години насам, включително и днес, я използват по наследство като политическа и финансова спекулативна система. Масонството приема в своите редове хора от различни вероизповедания.

Папа Климент ХІІ в своя "In Eminenti" е първият човек, който обръща внимание на обществото върху фримасонството и го обвинява открито. Римокатолическата църква е заявявала, че католиците нямат място в тази организация, както и че участващите в нея ще бъдат отлъчени от църквата. Основанията им за отричането на масонството са полаганите от членовете му клетва и тайни обреди,които са противозаконни. Някои протестантски органи също се обявяват срещу тях. В повечето държави- Англия, САЩ, Франция, скандинавските страни, Русия и много други, включително България- управляващите, църковните сановници и изтъкнати граждани са фримасони. Всички прочути дейци на Френската революция и Парижката комуна са масони. Братята Робеспиер, Наполеон и много изтъкнати революционери са масони. Болшевишката революция и последвалият я комунистически режим са сраснали с големи масони като Троцки и българина Кръстю Раковски. Много и от днешните български ръководни дейци са членове във френската ложа "Гранд Ориент".

Целта на фримасонската организация през Средните векове действително е била да обединява и подпомага майсторите занаятчии. През тази епоха дворците и големите сгради се строили с години, дори десетки, и то от много хора- зидари, дърводелци и всякакви строители, които по време на почивките се събирали в празни помещения, чието наименование е ложи (lodge), където се хранели, пиели и провеждали разговорите си. От много отдавна между работници, майстори и собственици имало професионална тайна, която пазели в себе си и не споделяли с други. Оттук произлиза секретността в масонските (строителните) ложи, която в по-нататъшния период на масонството спекулативно е използвана, и то много успешно. Ранните строителски кръгове (ложите) несъмнено са били общества на работещите които се сплотявали от професията си, включително и от тънкостите в нея, които криели от не своите хора. И навярно управлението на ложите е било в ръцете също на майстори. Съставът на ложите е бил такъв може би докъм ХVІІІ в. През това столетие положението в тях става коренно различно. Друг е съставът им- работещи строители там не членуват, масонството вече няма този характер. Останал е обаче трайно принципът на скритост, режимът на пазене на тайна. Ложите вече са заети само от "високопоставени господа", които и до днес спекулират и развиват символично масонство, какъвто е то в модерен смисъл на думата.

С положителност се знае, че първият масон незанаятчия е бил Джон Бозуел, богат земевладелец от Аушинлек. Посещавал Единбургската ложа. Малко по-късно тя била посещавана и от лорд Александър, сър Антони Александър, както и през 1640г. от генерал Александър Хамилтън. Графовете Касалис, Александър Кънингам и Еглинтън още през 1672г. били членове на известната Килуининска ложа. В списъците на най-старите ложи се срещат много имена на лордове и графове.

Шотландската масонска ложа е една от най-старите и най-добре организирана- още от 1598г. От тази дата започва и създаването на специални ложи, които да упражняват контрол над останалите. През юни 1717г. бива учредена Голямата ложа с Велик майстор Антони Сойер. Тя упражнявала контрол над ложите не само в Лондон и околностите му, но и над тези в цялата страна. Авторитетът на тази ложа става извънредно голям. Подчинените й ложи, които през 1717г. са 4, през 1725г. стават 63, през 1733г.- 126. Най-характерното за тези фримасонски ложи е, че след 1721г. целите им управи са от членове от аристократичен произход. Третият по ред Велик майстор- Дисайгюлиер е вече от кралското общество. Всички ръководни постове във Великите ложи след 1721г. се заемат само от перове от ирландски, шотландски или английски произход, а от 1782 до 1813г. на тези масонски тронове са седели Кумберландският граф, Уелският принц и Съсекският граф. През 1879г. Уелският принц става Велик майстор, и когато е коронясан по-късно за крал на Англия под името Едуард VІІ, отстъпва мястото на граф Къног. В продължение на близо два века- от 1737г. до 1907г.- около шестнадесет английски принцове от кралска кръв са управлявали това "братство". До средата на ХХ в. осем принцове, които по-късно са станали крале, са били Велики майстори в масонските ложи- Джордж ІV, Едуард VІІІ, Джордж VІ- крале на Англия, 2-ма крале на Швеция- Оскар ІІ и Густав V, Фредерик VІІІ и Християн Х - крале на Дания.

Първата Велика ложа, създадена през 1717г., не се е наложила веднага над всички ложи в Англия. Имало е ложи, които не са искали да й се подчинят, тъй като я смятали за модерна. В 1813г. обаче вече всички ложи са обединени- името е "Обединена велика ложа на Англия".