Особено интересен обаче разделът, озаглавен:
„Как се строи НЛО".
Аз съм склонен да преценявам труда на Гупил по-скоро като манифест на конструкторското дръзновение, отколкото като продукт на техническата мисъл. Авторът вдъхновено „проектира" (т. е. опитва се да разгадае!) цялостната вътрешна апаратура на една „летяща чиния". Съжалявам, че нямаме място за обстойни цитати. Но все пак:
Следователно структурата на едно НЛО трябва да изглежда така:
Върху купола се намира атмосфероотблъскващият апарат. При голямо ускорение НЛО се накланя по известен начин, така че куполът сочи в посоката на придвижването (това често се докладва от свидетелите).
В долната част, следователно под диска, се намират най-малкото три отблъскващи органа, конто при равномерния летеж уравновесяват силите, произвеждани чрез отблъскващия апарат на върха. Достатъчно е да се усили полето на тези три апарата, за да се постигне едно ускорение на машината. Всички отблъскващи апарати трябва да бъдат насочени навън, така че в никакъв случай да не създават поле във вътрешността на машината. Накрая в кабината се намира мозайката, която създава едно уравновесено поле. То влиза в сила само ако ускорението бъде променено...Става дума за начина, по който един антропо морфен енлонавт — хипотичен, разбира се — би издържал на чудовищните ускорения. Гупил се съобразява с предложението, че „те" имат близка до нашата физика. След като ни съобщава, че един тренирай човешки организъм може да понесе ускорение до 10g, конструкторът предлага:
Да приемем, че на гърба на енлонавта е монтирана мозайка от малки генератори, която създава в заетото от фигурата пространство поле — хомогенно по сила и посока, и че тази сила се регулира според потребността. Докато скоростта на машината остава равна, полето трябва да бъде равно на нула, особено при неподвижност. То влиза в действие при фаза на ускорение. При това силата трябва така да се регулира, че пасажерът да се задържа в постоянна дистанция спрямо повърхността на мозайката. Какво ще се разиграе при тези обстоятелства? При всяко ускорение пасажерът буквално ще „попада" в уравновесено поле, което ще въздействува равномерно върху всеки пункт на неговото тяло, без да предизвиква ни най-малка болка. Единствената граница, която ще бъде поставена за максималната мощност на полето, ще е от технологически порядък. Така можем да си представим ускорения докъм 1000g.
Жан Гупил не спира дотук. Той се е постарал да намери хипотетично обяснение и за т. нар. „завой под прав ъгъл", както и на загадъчния „лъч с край", наблюдаван от датския полицай Едвалд Моруп на 13 август 1970 г. (той не е единственият наблюдател на подобно явление), и на други светлинни феномени, предизвикани от НЛО, например — лъч, който заобикаля прегради или, напротив — минава през тях.
Интересно е да отбележим, че сред наблюдаваните обекти има „чинии" с конструкцията, предложена от Гупил — една издатина над купола и три полусфери под диска, дори подобни обекти са снимани. Но какво да кажем за другите, съвсем неотговарящи на нашите представи за аеродинамика форми на феномените? Но все пак нещичко е направено за обяснение на непознатата техника — ако приемем, че тя съществува. Остава само да запретнем ръкави и да си построим... летяща чиния!
Справедливо е да добавим, че инженерно-теоретични опити от този тип не са монопол само на французите. Разглеждайки хипотезата за гравитационните трансмутации, опираща се на експериментално потвърдено явление — преминаването на двойка частица-античастица в гравитон и обратно, съветските автори В. П. Бурдаков и Ю. И. Данилов пишат в своя труд „Външните ресурси и космонавтиката":
Може да се предположи също, че летателният апарат, снабден с подобно тягово устройство, ще развива много голямо ускорение и ще достига скорости, близки до тази на светлината, за част от секундата. При това екипажът няма да усеща никакво силово въздействие (претоварване), тъй като гравитационното излъчване действува на всички части от човешкото тяло, както и на всички части на апарата еднакво, т. е. силата на тягата е приложена не към повърхността, а към целия обем.
И по-нататък:
Ако се окаже, че гравитоните (или гравитационните взаимодействия) се разпространяват със скорост, превишаваща тази на светлината — а за това подсказват някои астрономически ефекти, забелязани още от Лаплас и Пуанкаре, то възможностите за полет на човека в далечните светове ще бъдат практически неизчерпаеми.
За реалната възможност да се постигнат подобни скорости намеква и член-кореспондентът на АН ла Белоруската ССР А. И. Вейник в труда си „Термодинамичната двойка". Всичко това е добре дошло за привържениците на тъй нар. извънземна хипотеза за произхода на НЛО, които са склонни да виждат в добре очертаните геометрични форми на някои аномални явления присъствие на непозната нам техника.
От книгата на Д.Делян "Сериозно за НЛО