Какво е казал Създателят?

Все пак какво е написано на небето? Разбира се, отговор все още няма. Съществуват само предположения, че "горещите" и "студените" точки на реликтовото излъчване, различими на картата, представляват двоичен код, с който е шифровано "Посланието". А самите символи са групирани в някаква матрица-таблица. Все още е рано да се заемем с разшифроването. Първо трябва да разберем кои точки на какво съответстват. Тоест да измерим и регистрираме по-малки от установените сега разлики в мощността на реликтовото излъчване. Именно в тази насока ще бъдат извършени и по-нататъшните изследвания, които от година на година стават по-точни. Но още отсега е ясно, че "Послание" има, поне Хсу и Зий не се съмняват в това. Просто е замъглено, сякаш го гледа късоглед човек. Буквите се размиват. Трябва да се сложат очила, за да се види то в най-ясния му и добър вид.

Удивително е, че научният свят не обяви колегите си за малоумни. Учените само започнаха да спорят по някои детайли. Според едни "Посланието" се съдържа в 10 000 знака, според други в по-малко. Размишляват и за неговия смисъл. Хсу и Зий предполагат, че Създателят ни е съобщил за главните физични закони, на чиято основа е създадена Вселената. Опонентите не са чак толкова оптимистично настроени. Според тях в него няма нищо особено: по-скоро е оставен своеобразен печат, подобен на тези, които поставят бижутерите върху изделията си. И е написано: "Това направи еди кой си". Или пък: "Дипломна работа на студента от пети курс в междувселенската академия еди кой си". Но дори и да е така, това ще преобърне с главата надолу всички представи за мирозданието, поне на хората, които все още се съмняват в съществуването на Бог...Анализът на "Посланието" ще се превърне в далеч по-увлекателно занимание, отколкото е търсенето на извънземни цивилизации, обещават Хсу и Зий.

На какво прилича Вселената?

До неотдавна учените не можеха да се закълнат, че знаят със сигурност формата на света, в който живеем. Съществуваха много варианти - от баналната кръгла сфера до параболоид. Някои дори предположиха, че е като чаша с писалка. От Земята не се вижда как изглежда Вселената отстрани. Но сега, с помощта на сондата WMAP, учените май успяха да определят нейната форма. Изследвайки картата на разпределение на реликтовото излъчване, астрофизиците стигнаха до извода, че Вселената прилича на футболна топка, която сякаш е "съшита" от петоъгълници, от додекаедри.

Разбира се, топката е огромна - казва Дъглас Скот от Университета на Британска Колумбия (Канада), но не толкова, че да я смятаме за безкрайна. Учените отново се позовават на странния начин, по който се редуват "студените" и "горещи" участъци - тези, в които Хсу и Зий виждат "Посланието на небето". А техни колеги чрез компютърно моделиране разбраха, че рисунки с такъв мащаб могат да възникнат само в ограничена по размерите си Вселена. И изчислиха големината й. Оказва се, че разстоянието от единия до другия край на Вселената е само някакви си 70 милиарда светлинни години.

Какво представлява краят?

За това учените предпочитат да не мислят. Обясняват: пространството сякаш е затворено в себе си. Топката, в която живеем, сякаш отвътре е огледална. И ако изпратим от Земята лъч към която и да било страна, той задължително все някога ще се върне. Някои лъчи дори вече се били върнали, отразени от "огледалния" край. И то не по един път. Затова астрономи били виждали някои (едни и същи) галактики в различни части на небосвода. Освен това от различни страни.

Всевишният е работил на компютър?

Сега учените експериментират с т.нар. квантови компютри, в които носителите на информация са елементарните частици. В бъдеще те трябва да увеличат мощността и бързината на изчислителните системи до свръхестествено равнище. С помощта на квантовия компютър ние ще можем да правим изчисления, които не могат да бъдат получени по друг начин - казва по този повод професор Марк Ериксън, завеждащ катедрата по физика в Университета Уисконсин.

Възниква въпросът: До каква граница може да се усъвършенства такъв свръхкомпютър? Задал си го е Сет Лойд от Масачузетския технологичен институт. И сам си е отговорил на него. Очевидно е, че най-мощен ще е този компютър, в който са задействани всички частици във Вселената. А според учените те - протони, неутрони, електрони и други подобни, са от подрядъка на 10 на 90-а степен. Ако предположим, че тези частици са били задействани от момента на Големия взрив, те вече са успели да извършат 10 на 120-а степен логически операции. Това е толкова много, че дори не можем да си го представим. За сравнение: всички компютри на човечеството през времето на своето съществуване са извършили по-малко от 10 на 30-а степен операции.

Лойд се запитал: А ако Вселената е нечий компютър? Тогава, казал си той, всичко, което е в нея, включително и ние, сме част от изчислителен процес. Или сме негов продукт...Значи, някъде трябва да има и програмист. А и програма... Според Лойд, във флуктациите на космическия микровълновия фон може да е кодиран набор от тези изходни данни, които програмират Вселената - така, че да създава сложни структури, включително живи същества. Според логиката на учения, Бог не ни е оставил "послание", а цяла компютърна програма, която не е задължително да е много дълга.

Сътворението на света

На схемата Вселената е представена под формата на чаша. На практика това е само нейната проекция върху плоскост. Както и картата на реликтовото излъчване, чиято сферична картина сякаш е опъната като овал. В овал се изобразява и картата на земното кълбо.

Жреците на съвременната космология твърдят: Вселената е възникнала от сингулярността - за нищожна част от секундата при Големия взрив нещо с колосална температура и плътност се е превърнало в кварк-глюонна плазма - в своеобразен компот с парченца елементарни частици. По-нататък, разширявайки се и кондензирайки се, се получила материя. Но е било тъмно. Вселената "светнала" и излъчването започнало да прониква едва 380 000 години след зараждането. Как в този момент да не си спомни човек думите на Господ: "И нека бъде светлина!" След около 400 милиона години се появили първите звезди, а след това всичко останало, включително и ние самите. Твърди се, че Вселената и досега продължава да се разширява. Това дава на учените основание да заявяват, че някога Вселената е била същата тази прашинка сингулярност.

Владимир Лаговски, в.''Комсомолская правда''

източник:www.vsekiden.com