Съществата
от втори ред са Живи Мисъл-форми
От предните описания на
съществата от втори ред, може да се направи извод че са на практика напреднали
мисъл-форми. Мисъл-формите са същества създадени от такива от първи ред с възможност да извършват прости задачи
свързани с промяна на вероятността.
Те са като етерни роботи.
Мисъл-формите могат да бъдат
създадени от вас (същество от първи ред) по следния начин:
- Първо се прави визуален образ на мисъл-формата, което създава празна черупка или скелет в етерната равнина (като построяване на тяло на робот).
- Давайки й внимание и фокусирайки се над нея изпълваме празната черупка с емоция, правейки я да има възможност да повлиява на вероятността за случване на физически събития (като захранване на робота с батерия).
- Финалната стъпка е да се прати да свърши работа, което означава да я дарим с малък холографски аспект на нас самите (като да се постави компютърно контролиращо устройство в робота).
После то продължава да съществува в етерната реалност или реалността на вероятностите и отива да работи, за да изпълни своята мисия като промени вероятността на това ниво. Но ако не й се дава внимание и фокус от време на време, нейната емоционална субстанция се изчерпва и мисъл-формата избледнява (на робота му свършва батерията).
Така че мисъл-формите не могат да
създават свое собствено захранване от емоционална енергия. Ако те са прости
мисъл-форми, само външно захранване с емоционална енергия от създателя на тази
мисъл-форма може да я зарежда. Тези прости мисъл-форми са роби на своите
създатели и в по-голямата част съществуват само в етерно състояние.
Въпреки това са се развили много
сложни мисъл-форми (ренегати), които по някакъв начин са успели да придобият
физически тела. Те все пак нямат собствени емоционални тела, но могат да крадат
емоции от същества от първи ред, за да продължат своето съществуване. И поради
това че не могат да се захранват със собствена емоционална енергия, те също не
могат да променят вероятностите директно.
Тяхна природа е да крадат емоционална енергия, което ги прави негативно
поляризирани или служещи на себе си. Под това се разбира, че те нарушават
свободната воля на други, за да служат на себе си.
Дали това правят и хората служещи на себе си понеже крадат телата на животните и растенията когато ги ядат? Да, прави ги. Но по-важното е в каква посока се движим и дали прогресираме към по-голяма разруха и егоистична лакомия и алчност или към благоразумен алтруизъм и доброта. Това е което разделя „добрите момчета” от „лошите момчета”.
„Добрите момчета”, въпреки че служат на себе си като убиват животни и растения за храна, продължават да работят за подобряване на условията в този свят, докато служещите на себе си създания като гущероподобните алфа-драконианци, нямат намерение да подобряват нито света, нито методите си.
Защо Съществата от Втори Ред
Манипулират Същества от Нулев и Първи ред
Бидейки от негативната полярност
и втори ред, те имат комплекс за малоценност и искат да контролират всичко.
Тяхната завист към съществата от първи ред ги кара да поробват такива същества за цели като емоционална енергия, храна, ресурси и забавление.
Тяхната завист към Бог и неговите закони ги прави вещи в заобикалянето на тези закони и намирането на пролуки, така че да упражнят контрол на реалността за сметка на Бог и да вземат нещата в свои ръце.
Как Съществата от Втори ред Преодоляват своите Ограничения
За да преодолеят своите
ограничения и робство към законите на физическата реалност, те източват
емоционално съществата от първи ред и използват тези емоции като инструменти,
за да направят връзка със съществото от нулев ред и по този начин манипулират
реалността чрез съществото от нулев ред.
Някои от тях имат възможности да
пътуват във времето, но законът на физическата вселена е, че когато се върнете
назад във времето след като пристигнете в определена точка в миналото,
времевата линия незабавно се разделя на два клона:
1. Оригинална времева линия.
2. Новосъздадената линия.
Всички опити за физическа промяна на миналото само променят новосъздадената времева линия и по този начин времевата линия от която пътуващият във времето идва, остава незасегната. Защо да се тормозят да променят оригиналната времева линия вместо да се задоволят с нова, е въпрос на който автора все още не може да даде отговор.
Само едно нещо може да промени оригиналната времева линия на миналото и това е съществото от нулев ред. Така че за да се промени текущата времева линия на миналото съществото от нулев ред, трябва да бъде „придумано” или примамено да го направи.
Как тогава съществото от нулев ред може да бъде излъгано да промени миналото по команда на същества от втори ред?
Природата на Емоцията
Чрез емоционална енергия, текущата времева линия може да бъде променена. Но емоционалната енергия не е достатъчна. Необходимо е известно съсредоточаване и предаване на сцепление и насока на емоцията.
Емоцията е енергия, а енергия без насоченост е безполезна, което може да се види в термодинамичните системи, където големия хаос или ентропия означава малко полезна енергия за работа.
Както и енергията, емоцията е
доста сродна и може да се използва от всеки с цел да я направлява и дори може
да се ползва от някой, който не е свързан с нейния произход. По този начин може
да бъде събрана и пренасочена, за да изпълни въздействия от първи ред. Понеже
съществата от втори ред не могат да генерират такива емоции, за да постигнат
ефект от първи ред, те трябва да източат емоцията от същества от първи ред. Така
съществата от втори ред обхващат по-голямата част от тези, които крадат емоции.
Но една емоция идва също със почерка на своя „родител”. Този почерк може да бъде обяснен като нелинеен, хаотичен, непредсказуема честота, при която формата на вълната е това, което прави почерка уникален. Въпреки че тези почерци са нелинейни, те все пак резонират с оригиналния източник, понеже и двете „вибрират” с подобни нелинейни, хаотични и изглеждащи непредвидими характеристики. Следователно най-ефективно е да се промени миналото, като се използва емоция, за да се манипулира миналата версия на източника.
Да се използват емоциите на една личност, за да се манипулира друга е възможно, но процеса не е толкова ефективен, понеже почерка не съвпадат. Енергията например най- лесно се предава от един камертон към друг, ако и двете имат еднаква честота на резонанс.
Суровите емоции, като суровата енергия, могат да извършат различни задачи по чисто силов начин. Но когато се прибави информация, ефективността драматично нараства. Например 10 джаула енергия вложена в това да се отвори затворена врата чрез разбивач на стени, ще проработи, но 5 джаула използвани за да се завърти дръжката на вратата също ще свършат работа. Вторият метод е по сложен и изтънчен, но накрая постига същата цел.
Емоцията заедно с насочване и съсредоточаване се нарича „воля”. Силата на волята означава да се приложат емоции по определен начин, за да се постигнат определени неща.
Алистър Кроули и Блаватска за писали доста за волята.
Как Емоцията се Използва за да се Промени Текущата Времева линия
За да се
причини синхроничност в настоящето, се използва емоция като носеща вълна, чрез
която информацията се изпраща обратно във времето до подходящите личности,
които имат лостовете да създадат желаната бъдеща синхроничност. Тези действия
на личностите се променят и нагласят така, че по-късно последствията от техните
действия да дойдат заедно в синхрончност.
Как точно
тези действия се променят? Или чрез допълнителни синхроничности, подсъзнателни
телепатични внушения, или сурови емоции.
В случай че
се използват синхроничности, те правят избор, който иначе не биха направили,
защото този път те забелязват нещо толкова невероятно съвпадащо, че те свободно
действат при това събитие по чисто суеверен начин.
Чрез
подсъзнателни телепатични внушения, мисълта която те нормално биха имали се
подтиска, те се чувстват вдъхновени от нова мисъл или пък са под натиск да
извършат определено действие по различно време от обикновеното.
За суровата
емоция, носещата вълна сама по себе си е точилото за бръснача (вероятно чрез третиране на оригиналната
емоция радионично със сигнатурата на целта ако източника на емоцията не е
целта), което замъглява техните умове и ги изкарва от тласък към това да правят
повлияни решения.