ПЕТОИЗМЕРНОТО ПРОСТРАНСТВО вече се описва с 15 независими координати: пет транслационни и десет ъглови. Към четирите транслационни координати  Х₁, Х₂ Х₃, Х₄ се добавя векторът вечностХ₅, а към шестте ъглови координати ф_1, ф₂, ф₃, ө_1, ө_2, ө₃  -  още четири псевдоевклидови ъгъла   ө_4, ө_5, ө_6, ө₇ , описващи въртенето в плоскостите (Х_1, X₅),(Х₂, X₅),(Х_3, X₅)и (Х_4, X₅). Устройството на петоизмерното пространство може да се представи като 5D-КЪЛБО-ЗВЕЗДАТРОН, който съдържа цяла система от огледални пространствено-времеви светове, всеки от които е „навит" в 4D-КОНУС (рис. 4.3.3-4).

За математическото описание на ШЕСТОИЗМЕРНОТО ПРО­СТРАНСТВО трябва да се зададат 21 координати: шест трансла­ционни и 15 ъглови. Шестоизмерното пространство е 6D-ТОР, в който влизат 13 паралелни свята-двойници, „свита" в 5D-КЪЛБА-ЗВЕЗДАТРОНИ (рис. 4.3.3-5).

СЕДМОИЗМЕРНОТО ПРОСТРАНСТВОсе описва с 28 ко­ординати: седем транслационни и 21 ъглови. Седмоизмерното пространство е 7D-ТОР, в шито влизат 21 паралелни шестоизмерни свята под формата на 6D-ТОРОВЕ, на рис. 4.3.3-6 са разположени вертикално. Всички тези паралелни светове са „нанизани" на още един хоризонтален 6D-ТОР (рис. 4.3.3-6).