Група изследователи работещи над Проекта Човешки Геном ще съобщят скоро, че са направили удивително научно откритие. Те вярват, че така наречената некодираща секвенция (97%) в човешката ДНК е генетичен код от непозната извънземна форма.
Некодиращите секвенции са общи за всички живи организми на Земята, от гъбички през риби та чак до хората. В човешката ДНК те съставят по-голямата част от целия геном казва проф. Sam Chang, лидер на екипа. Некодиращите секвенции, също познати като „отпадъчна ДНК” са открити преди години и тяхната функция остава мистерия.
Забележка: ДНК секвенция (понякога генетична секвенция; на български означава последователност) е поредица от букви, представящта първичната структура на действителна или хипотетична молекула или верига ДНК. Възможните букви са А, Ц, Г, и Т (A, C, G, и T) и представят четирите нуклеотидни единици на една ДНК верига — аденин, цитозин, гуанин и тимин. Те обикновено се изписват една до друга без интервали, като например в секвенцията АААГТЦТГАЦ. Зашифрованата секвенция понякога се нарича генетична информация. Всяка поредица от произволен брой нуклеотиди, по-голям или равен на 4 може да се нарича секвенция. По отношение на нейната биологическа функция, която може да зависи от контекста, една секвенция може да бъде сенс или анти-сенс и или кодираща или некодираща. ДНК секвенциите могат също така да съдържат "отпадъчна ДНК".
За разлика от нормалните гени, които носят информацията която междуклетъчният апарат използва за да синтезира протеини, ензими и други вещества прозиведени от нашите тела некодиращите секвенции никога не са използвани за каквато и да е цел. Те никога не са изразени, което означава че информацията, която носят не се чете, не се синтезира субстанция и те нямат никаква функция изобщо. Ние съществуваме само с 3% от нашата ДНК.
Отпадъчните гени просто се радват на „разходката” със здраво работещите активни гени, предавани от поколение на поколение. Какво са те ? Как така тези неактивни гени съществуват в нашия геном? Това са въпросите, които много учени поставят и неуспяват да им отговорят до момента на разбиващото откритие на проф. Sam Chang и неговия екип.
Опитвайки се да разбере произхода и значението на отпадъчната ДНК проф. Chang осъзнал, че първо има нужда от дефиниция на „отпадъчна”. Дали отпадъчната ДНК е наистина отпадъчна(непотребна и бепредметна) или тя съдържа някаква информация, която не се съдържа в останалата ДНК по някаква причина? Веднъж той споменал въпроса на един свой познат Д-р Lipshutz, млад физик теоритик, станал специалист по ценни книжа на Wall Street. „Лесно” отвърнал Lipshutz. „ Ще пуснем твоите секвенции през софтуера, който аз използвам за да анализирам данните на пазара и това ще покаже дали тези секвенции са пълен боклук „бял шум” или има някакво съобщение в тях. Тази нова порода анализатори със силна подготовка по математика, физика и статистика стават все по-популярни във фирмите на Wall Street. Те разглеждат внимателно гигабайти от пазарна статистика, опитвайки се да открият полезно съотношение между различни пазарни индекси и индивидуални акции.
Работейки вечери и уикенди, Lipshutz успява да покаже, че некодиращите секвенции не са отпадъчни и че носят информация. Комбинирайки масивна база данни от Проекта Човешки Геном с хиляди файлове данни разработени от генетиците по цял свят Lipshutz изчислил ентропията на Kolmogorov на некодиращите секвенции и ги сравнил с ентропията на регулярните активни гени. Ентропията на Kolmogorov, представена от известния руски математик преди половин век била успешно използвана, за да определи нивото на случайност в различни секвенции: от времеви секвенции на шума в радио лампите до секвенции на писмата през 19в. в руската поезия. Принципно техниката позволява на изследователите количествено да сравнят различни секвенции и да заключат кои носят повече информация от другите. „ За моя изненада ентропията на кодиращите и некодиращите ДНК секвенции не бяха толкова различни” продължава Lipshutz. „Имаше шум и в двете, но не беше отпадък изобщо. Ако пазарната информация беше толкова подредена, аз щях вече да съм се пенсионирал.
След година съвместна работа с Lipshutz, Chang бил убеден че има скрита информация в отпадъчната ДНК. Обаче как може някой да разбере нейното значение ако информацията никога не се използва? С активните секвенции се опитваш да следиш клетката и да видиш какви протеини се правят използвайки тази информация. Това няма да работи при латентните гени. Ще има експеримент за да се тества една хипотеза; всеки трябва да се осланя на силата на мисълта си. Тъй като има букви , трябва да се тества на някакъв стар език, например Шумерски, Египетски, Еврейски и т.н. Проф. Chang измолил помощ от трима специалисти в това поле, но никой от тях не можал да намери решение. Нямало никакви културни улики, никакви намеци за други познати езици, полето било твърде чуждо (извънземно) за лингвистите.
„Запитах се: Кой друг може да дешифрира скрито съобщение?” продължава Chang. „Разбира се – криптографите! В допълнение аз започнах да да говоря с изследователите в Националната Агенция по Сигурност (NSA). Отне ми няколко месеца за да ги накарам да ми отговорят. Дали ми правеха проверка ? Накрая един млад сътрудник беше назначен да ми отговори. Той ме изслуша, поиска въпросите в писмен вид и след още няколко месеца ме отряза. Неговото съобщения беше учтиво и подло. „Върви по дяволите с твоите луди идеи. Ние сме сериозна агенция – това е Националната Сигурност пич. Ние сме прекалено заети”.
И така Sam забрави за правителството и започни да говориш с частния сектор. Така че аз започнах да се свързвам с консултанти по компютърна сигурност. Те бяха искрено заинтересувани и двама дори започнаха да работят по моя проект, но техния ентусиазъм винаги избледняваше след около месец. Аз продължавах да им се обаждам докато веднъж един от тях ми каза. „ С удоволствие бих работил по вашия проект ако имах повече време. Аз съм претоварен. Емисари от големи банки и компании ме умоляват да запълня дупките в техните мрежи. Те ми плащат 500$ на час. Аз мога да ви дам образователно намаление, така че можете ли да си позволите 350$ на час. Да се бориш за 15$ на час за следдокторански изследвания е голяма работа в академията а 350$ на час звучеше като нещо извънземно. В последсвие проф. Chang бил препратен към д-р Adnan Mussaelian, талантлив криптограф от бившата съветска република Армения. Бедният едвам оцелявал с 15$ на месец заплата и допълнителни непостоянни доходи от частни уроци на деца на арменски новобогаташи. Отпусната сума от 10 000$ за изследвания беше късмет за него и той започна да работи като бобър.
Adnan бързо потвърди откритията на неговия предшественик от Wall Street: Ентропията показваше тонове от информация почти ясно видими. Не беше прекалено силна криптографска система, не изглеждаше че ще е сериозен проблем. Adnan започна да прилага диференцирани криптоанализи и подобни стандартни криптографски техники.
Той беше работил 2 месеца по проекта когато забеляза че всички некодиращи секвенции обикновенно са предшествани от една кратка ДНК секвенция.Много подобна секвенция обикновено следвала отпадъчната.Тези секвенции познати на биолозите като „alu” секвенции, са навсякъде в човешкия геном. Тъй като те са некодиращи , отпадъчни секвенции сами по себе си, alu са едни от най-често срещаните гени изобщо.
Трениран като криптограф и компютърен програмист и имайки познания по микробиология Adnan подходил към генетичния код като към компютърен код. Работейки с 0,1,2,3( четири бази генетичен код) вместо с 0 и 1 от бинарния код било малко досадно, но компютърния код било нещото, което той анализирал и дешифровал целия си живот. Той бил на позната територия.Най- общия символ в кода , който не причинявал действие бил следван от голям отрязък латентен код. Какво е това ? Като се играел с аналогията Adnan хванал сорс кода на една от своите програми и го поставил в програма, която изчислява статистиките на символи и кратки последователности (секвенции), прибор, който често бил използван за декодиране на съобщения. Кой бил най често срещания символ ? Разбира се това бил „/”, символ за компютърен коментар.