Берия и Хитлер така и не се видели
По сведения от самите нацисти, Адолф Хитлер е умрял в една от базите през 1971 г. Други източници посочват 1982 г. Само един път за всички тези години Хитлер е ходил до „голямата Земя“, в град Хелиополис, край Кайро. През 1953 г. е имал там среща с Мартин Борман и със своя личен пилот Ханс Баур, който специално за случая бил пуснат от съветски затвор. На тази среща, на Хитлер било предадено устно лично послание от Лаврентий Берия – началник на съветските спецслужби. Берия усведомил Фюрера за своите планове да предаде съветската част на окупирана Германия на Съюзниците, и за проекта си за обединение на Германия. Той искал съдействие от секретни нацистки организации за тези си стратегически планове. Принципно, Фюрера дал съгласието си за осъществаването на тези планове. Берия усведомил и Политбюро на КПСС за тези си идеи, но не получил подкрепа. Противниците на Берия задействали ГРУ. Коя армия би искала да предаде завоюваните от нея територии? Тъкмо били пратили ръководни карди, тъкмо си построили вили далеч от разорена Русия...
Вече не е тайна, че съветските генерали и маршали, дори легендарния Жуков, са изнасяли цели вагонови композиции с мебели, библиотеки и скъпи вещи от зоната на окупирана Германия. Тази „хранилка“ за военните пректарил Генералния секретар Михаил Горбачов след повече от 40 години. Действитя на военните под ръководството на марш. Жуков провалят плановете на Берия, който бил обвнен в шпионаж и измяна към СССР и убит без съд и присъда в подземията на затворите на НКВД.
Как се създават митове?
През юли 2002 г. в статията „Операция – да се погребе завинаги“, публикувана в няколко руски издания, била повдигната темата за възможност за генетичен анализ по микрочастици в дома на Ипатиев, където била раззстреляна царската фамилия (а всъщност Ипатиев бил разстрелян в Екатеринбург), принудили властите набързо да срутят дома му. Болешевиките разиграли фарс около убийството на царското семейство, като междувременно измъчвали руския цар, искайки от него сведения за банковите му сметки. Оказва се, че самия цар и семейството му дълги години били укривани в манастирът Новоантоновский, близо до Сухуми. И изведнъж, лиспващите „останки“ от царското семейство, били случайно открити в началото на Перестройката. Били проведени съответсващите „експертизи“. Царя и семейството му били пищно погребани. Но Руската Православна църква така и не се съгласила с официалната версия за останките, и не участвала във фарса с официалното погребение. Останките на цар Алексей и сестра му Анастасия така и не били показани на общественоста. Вицеговорителят Александър Венгеровский, който добре знаел цялата история около останките, чрез депутатско запитване изискал от Комисията по царското погребение и нейния председател Виктор Черномирдин, да проведе анализ на останките на цар Алексей, чиято могила, по негови сведения се намирала около Саратов. Депутат Венгеровский дал точните координати на могилата, където според него би трябвало да са останките на руския цар, умрял през 1964 г. Впоследствие той разказа: „След известно време ми съобщиха, че могилата край Саратов била осквернена и вътре нямало никакви останки. Нямаше какво да идентифицираме...“ По материали от: www.ufolog.ruПревод: Oberon