Не насочен към своите антенни предаватели на земята, SPS можел да транспортира такова количество енергия, че да запали огромни и недостъпни иначе гористи местности, дори и цели заводи. Според учени, разработвали някога проектите за соларната сателитна система, SPS, можел също да влияе на йоносферата като причинява физически промени в струткурата и, и в нея като цяло.

Президентът Картър одобрил проекта и дал зелена светлина за действие. За съжаление реализацията на проекта изисквала огромни финансови средства, равняващи се на бюджета на Американското и Канадско министерство на Енергетиката взети заедно, а това означава $8,5 милиарда долара. Така проекта не се реализира дори и по врмето на президента Рейгън, който тогава го прекръства от SPS на проект “STAR WARS”.

С годините за реализирането на проекта се отпуска определена парична сума, която обаче стига само за построяването на наземните станции или така наречените ректени. Носят се слухове, че първият сателит от този вид вече е изпратен в орбита на Земята. Но това са само слухове и докато не се види материалното доказателство можем само да гадаем.

Орбитална маньоварна ситема – 1981г.

Орбиталната маньоварна система е част от проект SPS или STAR WARS. За да се осигури по – добър достъп до системите на соларните сателити са нужни нов вид космически кораби. Така и през 1981г. се създават първите проекти за космически совалки.

Първоначално НАСА прави няколко експеримента с новите совалки по време на поредицата от мисии наречени “Spacelab”. По време на излитането на совалката всички земни лаборатории на НАСА наблюдават внимателно какво ще се случи с йоносферата при впръскването на газове в нея. Установяват, че газовете могат да причинят образуването на йоносферни дупки. И така научните екипи започнали да експериментират с новообразувалите се дупки, играейки си за пореден път на Богове. Тази програма от научни експерименти завършва с образуването на 8 нови йоносферни дупки с малък радиус. Тя бива наречена Орбитална маньоварна система.

Според разсекретените документи за Орбиталната маньоварна система по закона FOIA, всъщност сатава въпрос за военни експерименти с ново плазмено оръжие, които имат за цел да се установи реакцията на заредените частици в Зоната на Ван Алън, чрез пробиването и от орбитална система с вградена плазмена установка. Интересно е че в незасекретените архиви на НАСА, същия проект “Орбитална маньоварна Система” има съвсем други цели.

Дали всъщност совалката – експеримент не е носила със себе си и плазмено оръжие, за което от НАСА премълчават…? На този въпрос също не можем да отговорим без да сме имали достъп до архивите.

Проект “MIGHTY OAKS” – 1986 г.

През април 1986 година, точно след злополуката в Чернобил, американските военни провеждат водороден експеримент над атомно - тестовия обект в НЕВАДА, експеримент, който те наричат проект “Mighty Oaks”. Експериментът се състоял в детонирането на 3 водородни бомби в атмосферата или по-точно в района на магнитните полета на Ван Алън и междувременно детонирането на друти три водородни бомби не много дълбоко в земята. В резултат на сблъсъка на звуковите вълни при детонацията, се образувала звукова експлозия, която потрошила всичко в радиус от 230 км. Базата в Невада била унищожена от самите американци. В резултат на детонацията се образували земетресения с матнитуд от 4.5 по скалата на Рихтер в околностите на около 500 км от базата. От 1986 година започнала разработката на други проекти, които имали за цел да се установи контрол над звуковите вълни и звуковите експлозии.

High Requency Active Auroral Research Program : HAARP – 1993г.

Програма Хаарп се ръководи от Американските ВВС и Флот и е базирана в Гакона, Аляска. Създадена е за да разбере, симулира и контролира йоносферните процеси, които могат да попречат на комуникациите и радарните системи.