По-нататък NSC-4 и NSC-4A са заместени от NSC-10/1 и NSC-10/2, които разширяват още повече обхвата на дейностите под прикрите. За изпълнение на разширените дейности е упълномощен Офисът за координиране на политиката. NSC-10/1 и NSC-10/2 утвърждават като пригодни редица нелегални и незаконни практики и процедури. Реакцията на шефовете от разузнаването е незабавна. Въз основа на NSC-10/1 се създава Изпълнителна Координационна Група (Executive Coordination Group), която да наблюдава, без да одобрява, предложенията за проекти под прикритие. Тайната мисия на групата обаче е да координира проектите, свързани с извънземните. NSC-10/1 и NSC-10/2 се тълкуват така, че никой от върха, който иска информация, да не може да я получи, преди съответния проект да бъде завършен, и при това успешно. Всичко това изгражда буфер между Президента и информацията. Целта на този буфер е да може Президентът да отрича категорично и убедително за истинското състояние на нещата в случай на изтичане на информация.

В следващите години този буфер се използва за ефективно изолиране на президентите от пълната информация за извънземните - на тях им се съобщава толкова, колкото преценяват Секретното Правителство и разузнавателната общност. NSC-10/2 сформира изследователска група, чиито членове се сред най-изявените учени за времето си и които се срещат тайно. Тази група обаче НЕ е наречена MJ-12. Чрез друг меморанудм, NSC-10/5, се постановяват задълженията на тази група. Горните закони по националната сигурност, заедно с меморандумите и изпълнителните заповеди, изграждат основата за създаването на MJ-12 четири години по-късно.

Първата жертва на операциите под прикритие

Секретарят по отбраната Джеймс Форестал започва да отправя възражения срещу секретността. Той е един много идеалистичен и религиозен човек, който смята, че нещата трябва да се направят достояние на обществото. След като започва да разговаря относно проблемите за извънземните с лидери на опозицията и с лидери от Конгреса, Труман го вика при себе си и му нарежда да си подаде оставката. Форестал допуска, че непрекъснато е следен и изразява страховете си пред много хора. Неговото поведение обаче се тълкува от мнозина като параноя. По-късно му приписват психическо разстройство и го вкарват в болницата Bethesda Naval Hospital. Всъщност, те се страхуват от него и затова бързат да го изолират и дискредитират. Някъде в ранното утро на 22 май 1949, агенти от ЦРУ завързват единия край на чаршаф около врата му, а другия край за стаята и го хвърлят през прозореца. Чаршафът се разкъсва и Форестал намира смъртта си. Той става първата от многото жертви на секретността.

EBE

Извънземният, оцелял след злополуката в Розуел през 1947, е наречен EBE (съкратено от Extraterrestrial Biological Entity - извънземно биологично същество). Това име е предложено от д-р Ваневър Буш. EBE демонстрира тенденция към лъжи и около година отговаря само на въпросите, на които желае да отговаря. През втората година обаче, той започва да става по-открит и информацията от него потича буквално като река. Компилацията от неговите разкрития става основата на онова, което по-късно ще бъде наречено "Жълта книга" - "Yellow Book". Направени са много снимки на EBE, които аз и Бил Инглиш имахме възможност да видим години след това в GRUDGE 13. В края на 1951 г. EBE заболява. Медицинският персонал не е в състояние да установи причината за заболяването на ЕВЕ, а освен това няма и никаква база. Системата на ЕВЕ е на база хлорофил и той преработва храната подобно на растенията. Отделителната му система също работи като тази на растенията. Затова викат експерт по ботаника - д-р Гилермо Мендоза, който се опитва да му помогне до средата на 1952, когато EBE умира. Д-р Мендоза става първият експерт по извънземна биология.

В отчаяния си опит да спасят EBE и да заслужат одобрението на тази изключително развита извънземна технологична раса, в началото на 1952 САЩ започват да излъчват радиосигнали за помощ дълбоко в космоса. Никой не се отзовава.

Създаването на NSA (Национална Агенция по Сигурността)

Президентът Труман създава свръхсекретната National Security Agency чрез секретна Изпълнителна заповед на 4 ноември 1952. Нейната основна цел е да дeшифрира комуникацииите с извънземните и техния език, както и да установи диалог с тях. Tази изключително спешна задача е продължение на предишните усилия на службите и получава кодовото название SIGMA. Втората цел на NSA е да контролира всички комуникации и емисии от всякакви и всички устройства по целия свят за целите на разузнаването, в това число и извънземни, и да поддържа тайната за извънземното присъствие. Проектът SIGMA е успешен. NSA поддържа също така комуникации с базата на Луната и с други секретни космически програми. Отново чрез заповед NSA се освобождава от действието на всички закони, в които изрично не е упоменато името на агенцията като обект на съответния закон. Това означава, че ако агенцията не се споменава в текста на законите, които Конгресът приема, то тя НЕ Е обект на тези закони. NSA изпълнява и много други задължения, и на практика е агенция № 1 сред разузнавателните общества. Днес NSA получава 75% от парите, предназначени за разузнаването. Старата пословица "Парите отиват там, където живее властта." е вярна. Основната задача на NSA продължава да бъде комуникацията с извънземните, но Агенцията работи и по други извънземни проекти.

Президентът Труман информира съюзниците, включително и Съветският съюз, относно проблема за извънземните веднага след Розуел. Това се прави в случай, че извънземните се превърнат в заплаха за човечеството. Съставят се планове за защита на Земята в случай на нападение. Поддържането на международна секретност се оказва доста трудна задача. Затова се взема решение за създаване на външна група, която да координира и контролира международните усилия с оглед да се запази тайната и да се избегне намесата на медиите в работата на правителствата. Резултатът е създаването на тайно общедтво, познато като Билдербургерите. ("Bilderburgers"). Седалището на това общество е в Женева, Швейцария. Билдербургерите се разрастват в тайно световно правителство, което и тогава, и сега контролира всичко. ООН и тогава, и сега, не е нищо повече от международна шега.