Когато говорим за човешките усилия да се преодолее бариерата на необяснимото с помощта на познати закономерности, не можем да отминем забележителните хипотези на Жан Гупил —инженер в центъра за атомни изследвания „Сакле", където се е занимавал с подобрения на системите за надзор на реакторите, а по-късно — с експерименти в областта на гама-астрономията. През 1963 г. става и ръководител на Дружество, което разработва електронни системи за информатика. Гупил е сътрудник на ЖЕПАН.
Жан Гупил съвсем делово предлага следния начин на действие: съставя се работна хипотеза с презумпцията, че сме свидетели на нова характерност на материята — нов вид силово поле, частици и т. н.; тогава мислено се пренасяме в положението на едни „техник на бъдещето", за да съставим листата на практическите възможности на хипотезата. При това съблюдаваме следните критерии:
а) простота на хипотезата;
б) най-малко противоречие с наблюдаваните феномени;
в) технологическа вероятност;
г) близка досегаемост на обясненията, което щe рече брой и значение на необяснимите по нормален път факти, които намират обяснение в рамките на тази хипотеза.
Гупил се залавя за работа, използувайки изказаната по-рано теза на Хауптман Планиер за антигравитацията. Приема се възможността за създаване на отблъскващо силово поле с помощта нa хипотетичен генератор. Гупил подробно обосновава действието на генератора, но за нас по-интересни са обобщените възможности:
На първо място е ускорението... само една стотна от отблъскващата сила на полето ще бъде достатъчна, за да преодолее притегателната сила на Земята. Тогава НЛО ще бъдат в състояние при издигането си да ускоряват по-силно (използувайки отблъскващата сила на Земята), отколкото при кацането (преодолявайки отблъскващата сила на атмосферата). Тук бихме намерили едно възможно обяснение за спиращия дъха отвесен старт и за наблюдаваните винаги люшкания във въздуха при кацане. Втората възможност за приложение се простира в областта на аеродинамиката.Хипотетичният отблъскващ апарат би могъл да се използува за оттласкване на въздушните молекули по летателния път на НЛО. Това би означавало машината да се движи в един мехур от относителен вакуум. И би имало две съществени консеквенции. Първо, чрез него се обяснява липсата на шум и ударна вълна на налягане... тъй че не съществува триене между машината и околния въздух, което води до извода, че не възниква топлина и следователно могат да бъдат достигнати скорости, лежащи извън технологическите граници, известни ни като „термична бариера"... Може аритметически да се докаже, че най-рационалната форма на една машина, която е снабдена с атмосфероотблъскващ апарат, отговаря най-точно на онази форма, която най-често се описва при НЛО.
Става дума за дискообразната форма. Гупил, както и някои други автори, изглежда, имат предвид популярните описания, а не строго научните статистически резултати от наблюденията. Един анализ на съобщенията за НЛО във Франция дава следната картина: кълбовидни обекти — 30 процента; дискове — 16; цилиндрични и пурообразни — 14;
яйцеобразни — 14; различни от друг тип — 14;
точковидни — 9; куполообразни — 3 процента. Това показва, че аномалните обекти съвсем несправедливо са набедени като „чинии". Понякога те биват обвити в бял облак или в нещо „огнено", което напомня плазма, а не вакуум. Но и Жан Гупил лесно не се предава.
Отделните страни на въпроса са разработени от него обстойно, с изчисления и стойности, които не сме в състояние тук да предадем. Ще спомена само, че Гупил разширява разбиранията на Мишел Еме и Мак Кемпбел за причината на различното светене около НЛО, като се позовава на ефектите при електромагнитното лъчение във вакуум с различни стойности. Той ги пресмята и стига до следните примерни резултати:
... На една гранична скорост от 3600 км/ч/1 км/с се отнася вакуум 1,9 тора, а за 42 км/ч се пада едва 0,2 тора. Въобще се наблюдава, че НЛО изпращат изключително интензивни електромагнитни лъчения. Обаче е известно, че такива излъчвания във вакуум около 2 тора могат да предизвикат червено светене, а във вакуум от 0,2 тора — синьо светене. Това отговаря точно на описанията в големия брой свидетелски показания, които посочват, че НЛО са обкръжени от червена светлина, която се превръща в синя веднага щом се повиши скоростта.
Гупил свързва по пътя на своята логика действието на хипотетичния отблъскващ генератор и неговите лъчения с промяната в цветовете на НЛО. За съжаление налице са и много по-различни наблюдения от описаните — включително летене на „тъмни" обекти с големи скорости. Но за нас в случая е по-важен опитът на човешката мисъл да „отключи" дверите на загадката. Жан Гупил се опитва твърде остроумно да обясни и т. нар. „невидимост" на НЛО в отделни случаи чрез индекса на пречупване между вакуума, обкръжаващ машината, и околната атмосфера.