Немците кацат на Луната през 1942 г., използвайки голяма екзоатмосферна
ракетна чиния от типа на тези на Миите и Шривер. Чинията на Рихард
Миите е в диаметър 15 и 50 метра, а тази на Шривер е проектирана като
междупланетен изследователски космически кораб. Тя има диаметър 60
метра и е 45 метра висока. Имала е 10 палуби с каюти за екипажа.
Според някои източници немците се сдобиват с напреднали технологии още в началото на 40-те (най-вероятно от разбили се НЛО или чрез контакт с извънземна култура), тази статия на Владимир Терзийски, Президент на Американската Академия на Дисидентските Науки, ни разказва за немската намеса в изследванията на Луната и Марс.
Половин вековната Лунна база на Третия райх (1942-1992)
Немците кацат на Луната през 1942 г., използвайки голяма екзоатмосферна ракетна чиния от типа на тези на Миите и Шривер. Чинията на Рихард Миите е в диаметър 15 и 50 метра, а тази на Шривер е проектирана като междупланетен изследователски космически кораб. Тя има диаметър 60 метра и е 45 метра висока. Имала е 10 палуби с каюти за екипажа. В обширните ми изследвания на дисидентските теории за условията на Луната, имам безспорно доказателство, че там има атмосфера, вода и растителност, и че не е нужен специален костюм, за да може човек свободно да се разхожда там. Джинси, пуловер и гуменки са достатъчни. Всичко, което NASA е казала за естествения ни спътник е лъжа, и това е направено с цел да държи настрана страните от Третия свят от космическите изследвания. Подходящите условия доста улесняват строежа на Лунна база.
От първия им ден на повърхността до края на
войната немците са строили изследователската база. Антигравитационни
двигатели на чиниите от типа Haunibu-1 и 2, захранвани с генератори за
безплатна енергия, са транспортирали хора и материали от 1944 г. в
крайните фази на строежа. Когато Руснаците и Американците тайно кацат
там в началото на 50-те с техните собствени летящи чинии, те прекарали
първите си нощи там като гости на .... Нацистката подземна база. През
60-те е построена огромна Съветско-Американска Лунна база, която сега
има около 40 000 души персонал. След края на войната през Май 1945 г.,
немците нацистите продължили своите космически полети от полярната им
база Neu Schwabenland в Антарктида. Имам снимки на тяхната подземна
контролна зала.
Германo-японско военно сътрудничество:
Според Ренато Веско, Германия е обменяла голямо количество технологии
със своите съюзници - италианците - по време на войната. В базата за
експерименти на Фиат до езерото Ла Гарда, носеща името на Херман
Гьоринг, италианците са експериментирали с някои напреднали оръжия,
ракети и самолети, създадени в Третия райх. По същият начин немците са
поддържали тясна връзка с японското военно командване и го снабдявали с
оръжия. Имам снимки на копие на ракетата Фау-1, направена в Япония от
Мицубиши. Най-добрият изтребител по време на войната - Domier-335 - е
копиран от Кавашима. Както и радарната техника на японският флот е от
немците.
Един мой познат от Лос Анджелис ми разказа история за
неговия баща, който е работел като авиотехник в Япония по време на
войната. През Юли 1945 г., два месеца след приключвамето на войната в
Европа, огромна немска транспортна подводница донася на Япония
най-новите изобретения, сред които са два сферични безкрили летателни
апарата. Японските екипи ги сглобили, следвайки немските инструкции,
и... пред тях изниква нещо много странно на форма - летателен апарат
под формата на голяма топка без крила и гориво. Никой не знаеше как
лети. Добавили гориво, натиснали бутона за старт и устройството
изведнъж политнало в небето. Те никога повече не го видяли. Инженерите
били толкова изплашени от видяното, че взривили втория апарат и решили
да забравят за инцидента.