Веднага на мястото се събрала цяла флотилия от канадски и американски военни кораби, а от военно-въздушната база "Самърсайд" на о-в "Принц Едуард" са вдигнати по тревога самолети тип "Нептун", имащи на борда си специална хидрофонна система за трасиране на водна площ, чак до дъното, независимо от дълбочината.

Отпочната била акция по подводно радарно и хидрофонно търсене на други НЛО.

В същото време протичала и водолазната операция по изваждането на катастрофиралия НЛО, която траяла цяла седмица.

Самолетите "Нептун", както и подводниците, изпратени на мястото регистрирали и се срещнали "очи в очи" с другия обект, който се опитвал да спаси екипажа на пострадалия НЛО, т.е. в операцията по спасяването участват едновременно два екипа - земен и извънземен.

Въпреки, че информацията отностно това, какво е станало по-нататък е доста оскъдна, знае се само, че кораба заедно с телата на астронавтите са извадени от канадско-американския екипаж, които веднага били откарани под усилена охрана в САЩ. Твърди се още, че в края на операцията пристигнала и съветска подводница, която също взела участие в тази покъртително мистериозна операция.

Какво е станало с втория - спасителен НЛО, за това не се съобщава нищо във строго секретния файл с № 67 400 - 23 - Х на канадските въоръжени сили от това време. "Канадският розуел" е наистина доста по-пикантен от американския, но той като че ли идва като продължение на един друг "канадски" случай, свързан с НЛО. Този случай води началото си от 03.08.1954 г. и може да се каже, че се явява като прелюдия на току що описания инцидент, случил се точно 13 години преди него.

Случаят е от сърцето на Канада - Отава.Тогава военните заедно с Транспортното министерство създават първата станция за следене на НЛО, монтирана в Залива на Шърли - на 16 км. от столицата. Канадското правителство пази в дълбока тайна създаването на базата, за поддържането, на която е осигурена и неголяма държавна субсидия. Базата и проекта, по който се работи там / кодовото му наименование е "Магнит" / се ръководят от ентусиастът инженер Уилбър Брокхаус-Смит.

Целта на проекта е обезателно да бъде пленена летяща чиния, за да й бъде откопирана технологията /така както направиха и американците /.

По това време Смит работи в Министерството на транспорта, но бил страстно запален по тази идея, която срещнала разбиране от канадското правителство и по нея започнало веднага да се работи. Смит бил включен към специалния канадски Комитет за изследване в областта на отбраната, чийто председател по това време е д-р Оман Солаит, който е бил в много тесни отношения с д-р Ваневар Буш, все още член на "Маджестик - 12" по това време. За сведение трябва да се отбележи, че този специален канадски комитет е създаден от д-р Сарбаркър по образец на американския "Маджестик - 12".

На 3 август 1954 година станцията в Шърли успява да засече магнитни смущения в небето, при това отново посред бял ден.Смит веднага разбира за какво става въпрос и уведомява пресата. Информацията е подета от световните аганции, които я разгласяват по цял свят. Началниците на Смит изпадат в неловко положение, тъй като от САЩ реагирали изключително остро отностно този "лаическо-профански подход" по най-строго следения и контролиран проблем на планетата и станцията веднага е затворена, а Смит е уволнен от всички постове.