Д-р Джон Хартуел от университета Утрехт в Холандия първи открито представя доказателства за това, че хората могат да предусещат бъдещето. В средата на 70те години той прави следния експеримент –  свързва хора към болнични сканери за да наблюдава измененията в мозъчните им вълни. Той започва да им показва серии от изображения като на неопределен период от време, между напълно стандартните картинки на екрана изникват шокиращи провокативни изображения. Сканерите са регистрирали реакциите на хората като резки изменения в мозъчните им вълни. Това и се е очаквало. Много по-трудно било да се обясни това, че в много случаи реакцията е настъпвала преди провокативните изображения да са показани на екрана. Изглеждало е така, сякаш изследваните хора някак си са могли да видят в бъдещето и да предусетят кога ще им бъде показана следващата шокираща картина. Това било необикновено и необяснимо.

Но трябвало да изминат още 15 години докато някой друг, в случая Дийн Радин, развие по-нататък изследванията на  д-р Хартуел. Американският учен свързал хора към уред измерващ устойчивостта на кожата на електричество. Известно е, че данните варират в зависимост от измененията в настроението на хората. Този принцип е залегнал в устройството на много детектори на лъжата. Радин повторил опита на  д-р Хартуел с реакцията на изображения, като едновременно с това измервал и реакцията на кожата. Отново хората започнали да реагират няколко секунди преди провокативните картинки да им бъдат показани. Това било просто невероятно и затова Радин продължил опитите, но резултатите оставали същите. "Аз също не вярвах в това," каза проф. Баерман "затова аз също направих този опит и получих същите резултати. Бях шокиран. След този случай аз започнах да се замислям по-дълбоко за същността на времето." Правейки нещата още по-интригуващи, проф. Баерман каза, че и други лаборатории, поддържащи традиционните насоки в науката, са получили подобни резултати, но все още не говорят публично за това.

"Те няма да публикуват резултатите си защото не искат да бъдат осмивани. Затова се опитвам да ги убедя да публикуват резултатите от изследванията си едновременно. Така поне ще споделят осмиването." Обаче резултатите от тези експерименти изобщо не са смешни. Те могат да обосноват използването на научни подходи за изследване на феномени като Дежа-ву, интуицията, и други куриозни явления, които всички ние изпитваме понякога. Те могат да открият и далеч по-интересна възможност - един ден да развием психическите си способности като използваме устройства, чрез които да се настройваме на вълните на своето подсъзнание, устройства, като малката черна кутия в Единбург. Така, както сме създали машини, които да заместват физическата ни сила, един ден бихме могли да създадем уред, който да усилва и интерпретира нашите екстрасензорни психически способности. Д-р Нилсън е оптимист - това е възможно, но не скоро. "Сега ние можем да предскажем, че ще се случи голямо световно събитие, но ние не знаем какво точно ще се случи или къде ще стане това." - каза той- "С други думи, ние още нямаме уред, който можем да продадем на службите за сигурност." Но за д-р Нилсън идеята за създаване на подобни машини, с потенциала да регистрират глобални катастрофи или терористични изстъпления, не е толкова важна, колкото значението на работата му за развитието на цялото човечество. Защото, може би, това което неговите опити демонстрират е, че докато ни изглежда сякаш всички ние действаме като самостоятелни индивиди, всъщност ние споделяме едно много по-велико глобално съзнание. Някои може да го нарекат Божие съзнание. "Ние сме свикнали да се мислим за индивидуалистични чудовища, принудени от обществото да се дистанцираме един от друг. Това не е вярно - казва д-р Нилсън - Ние всички сме свързани далеч по-интимно, отколкото съзнаваме.”

Превод от: http://www.redorbit.com/news/display/?id=126649

-----
В нета:

Global Consciousness Project
http://noosphere.princeton.edu/

Global Consciousness Project Index – линк от където можете да добавите индекса на личната си страница на Гугъл
http://www.google.com/ig/adde?moduleurl=http%3A//djbradanderson.com/gcp/google.xml

Обяснение на цветовете:

Синьо е анти кохерентност с процент по-голям от 90%
Зелено е липса на кохерентност - между 40% и 90%
Жълто е ниска кохерентност – от 10% до 40%
Оранжево е умерена кохерентност – от 5% до 10%
Червено е висока кохерентност – по-малка от 5%

Кохерентност – по-общо, означава такава съгласуваност на взаимодействието на елементите, която се проявява в мащаба на цялата система .
С прости думи – когато нещото е зелено – случайните числа в генераторите си текат по законите на физиката. Когато стане оранжево – нещо им въздейства и те престават да бъдат случайни числа. Когато стане червено – може да се очакват събития от глобално значение.