Психотронните на КГБ

Тази технология не се е появила внезапно посреднощ. Тя има дълга история на развитие и опровергаване на това развитие от американското правителство и може би също от половината други правителства в света.
Ние знаем, че бившият Съветски съюз активно се занимаваше с този тип проучвания. В предишния материал ние публикувахме, че през 70-те години Съветското КГБ разработва система за психотронно въздействие (PIS), използвана за да превърне войниците в програмирани “човешки оръжия”. Системата използва комбинация от високочестотни радиовълни и хипноза. Проектът PIS беше започнат в отговор на подобни първоначални проекти в САЩ по времето на президента Картър, според Юри Малин, бивш съветник по сигурността на президента на СССР Горбачов.

В моята хроника за електромагнитни оръжия, аз описах период от около 60 години на интерес и разработване на такива оръжия, информация събирана от много репортажи и изрезки от вестници, изпратени от читателите на „Резонанс”. В моята статия за изкуствената телепатия аз проследих развитието на технологията „гласове в твоята глава” от 1961 год. и всички мои изследвания идват от отворената научна литература.

Мощта на военно-индустриалния комплекс.

Жан Вийсмън е написал подходящо описание на ситуацията, в която са днес САЩ, за „силите, които съществуват” и как е настъпило това положение:

„По време на Студената война САЩ не само се състезаваше в ядреното въоръжаване със Съветския Съюз, но също и участваше в тайна надпревара, разработвайки необичайни оръжия. Тъй като разузнавателните агенти (които до Втората световна война играеха поддържаща роля вътре в правителството) продължаваха да увеличават своето влияние, бяха отпуснати финансови средства за развитието на техники с цел надхитряването на СССР.“

„И общността на американското разузнаване започна да нараства, появи се тайна култура, което позволи на шпионите да приложат разнообразни разработени техники за изкусно заобикаляне на демократичните процедури и институции...”

„Както в много други демокрации, правителството на САЩ се избира от две основни части на избирателната колегия: т.е. няколко губернатори, съдии, конгресмени и от Президента; и от неизбираемите административни служби, представени от многобройни федерални агенти.”

„В стабилна и правилно функционираща демокрация, избираемата част от правителството е отговорна за неговата неизбираема бюрократична част и дава на хората истински глас в гласуванията по дневния ред от тяхното правителство.”

„Докато значима част от американското правителство без съмнение следва този демократичен принцип, друга доста голяма част от това правителство действа в пълна секретност и следва своят собствен непонятен дневен ред, който непризнат, много често е различен от публикувания.”
Жан продължава с цитиране на един от най-популярните военни герои на САЩ: Дуайт Д. Айзенхауер, който е служил като главнокомандващ на Обединените Сили през Втората световна война и по-късно беше избран за 34-тият президент на САЩ. В своето прощално изявление към нацията през 1961 год., президентът Айзенхауер казва: „... ние бяхме принудени да създадем постоянна военна промишленост във всестранни направления. Допълнително към това, три и половина милиона мъже и жени са пряко ангажирани със отбранителната ни система. Ние годишно харчим за военно осигуряване повече, отколкото чистият доход на всички американски корпорации.”

„Това съединение на необхватната военна система и голямата оръжейна индустрия е нещо ново в американският опит. Пълното влияние – върху икономиката, политиката, дори духовността – е във всеки град, всеки щат, всеки офис на федералното правителство. Ние оценихме огромната нужда от подобно предприятие. Обаче ние не трябва да си затваряме очите за това, че то ни влече към гроба. Нашият труд, ресурси и прехрана са изцяло замесени; така че това е самата структура на нашето общество.”

„В правителствените съвещания, ние трябва да попречим на придобиването на произволно влияние, търсено или не, на военно-индустриалния комплекс. Възможността за катастрофално повишаване на неуместната власт съществува и ще остане. Ние никога не трябва да позволим значението на тази комбинация да застраши нашите права или демократични процеси.”

Международното отношение към нови оръжия.

Обединените Нации бяха основани през 1945 год. с цел „предпазване на идващите поколения от ужасите на войната”. През 1975 год. Генералната Асамблея разгледа план, предложен първоначално от Съветския съюз: „Забрана върху разработването и произвеждането на нови видове оръжия за масово унищожение и нови системи от подобни оръжия”.

През 1979 год. Съветският съюз добави списък от няколко потенциални оръжия за масово унищожение:

Радиоактивни оръжия (използващи радиоактивни материали), които могат да причинят вредни ефекти, подобни на тези при ядрена експлозия.

Оръжия, базирани на употребата на вируси, бактерии или други микроорганизми, с цел причиняване на биологична вреда.

Оръжия, базирани на излъчването на инфразвукови вълни и въздействащи чрез слуховата система.
Електромагнетични оръжия, действащи чрез излъчване в обичайни радио-честоти, които могат да увредят човешките органи.

Своя отговор, САЩ и други западни страни протакаха. Те изложиха дълга, заплетена причина, но резултатът беше същият.

В материал, озаглавен „Не-смъртоносните оръжия могат да нарушат договорите”, авторът обърна внимание на това, че договорът за общоприетите оръжия обхваща и много от не-традиционните оръжия; „онези, които използват инфразвук или електромагнитна енергия (включително лазери, микровълни или излъчване на вълни с радио-честоти, или видима светлина, излъчвана с честотата на мозъчните вълни) за техните свойства.”

Харлън Джерард, административен директор на международния комитет срещу нападателни микровълнови оръжия, ми сподели своята увереност, че стратегията зад неотдавашния тласък на правителството за „по-слабо смъртоносни” оръжия е уловка. Тези, които сега дават цялата тази гласност са назначени, за да направят нужното да получат публичното одобрение. Електромагнитните влияещи на ума технологии не са споменати, но по-късно те ще бъдат скрити под чадъра на по-малко смъртоносните оръжия.
Тези оръжия бяха наскоро прехвърлени от министерството на отбраната към министерството на правосъдието. Защо? Защото има няколко международни спогодби, които изрично ограничават или забраняват оръжия от този тип да бъдат използвани в международни войни. С други думи оръжия, които са „блокирани” за употреба срещу най-големите врагове на нашата страна (непротиворечащо на факта, че САЩ използваха тези оръжия във войната с Ирак!), сега могат да бъдат използвани от местните полицейски управления срещу нашите собствени цивилни, срещу групи като мирни граждани, протестиращи срещу американската ядрена политика.

Предстоящият глобален контрол над съзнанието.

Пълната тайна за разработването на електро-магнетична променяща съзнанието технология говори за ужасяващата сила, която и е присъща. Да го кажем направо, който владее тази технология, той може контролира умовете на всички хора.

Има данни, че правителството на САЩ планира да разшири обсега на тази технология и да обхване всички държави, всички хора. Това може да бъде осъществено, то се осъществява, чрез използването на почти завършения проект HAARP за области отвъд океана и мрежата GWEN със сегашно местоположение САЩ. Американското правителство отрича всичко това.

Д-р Майкъл Пърсингър е професор по психология и наука за нервите в Лаурентиаския университет в Онтарио, Канада. Преди сте го срещали на страниците на „Резонанс”, където той публикува своите изводи, че силни електромагнитни полета могат да влияят на човешкия мозък.

„Временното стимулиране на част от мозъка”, казва той, „може да породи чувства на невидима сила, дезориентация, и нередности във възприятията. То може да предизвика образи, намиращи се в паметта, включиелно кошмари и чудовища, които обикновено се премълчават.”

Д-р Пърсингър преди няколко години написа материал, озаглавен „Върху възможността за директното достигане на мозъка на всеки човек чрез електромагнитна индукция на фундаментални алгоритми”.

Резюмето гласи:

„Съвременната наука, изучаваща нервната система, предполага съществуването на основен алгоритъм, чрез който цялата сетивна информация се превежда във вътрешен, специфичен на мозъка код. Пряка стимулация на тези кодове вътре в човешките временни или (limbic cortices) чрез прилагането на електромагнитни модели може да предизвика енергийни нива, които са в диапазона едновременно на геомагнетичната дейност и на съвременните комуникационни мрежи. Процес, който е свързан с тесния сектор на мозъчната температура, може да позволи всички нормални човешки мозъци да бъдат засегнати от субхармония, с честота около 10Hz, която варира само на 0.1Hz.”

Той завършва резюмето със следното:

„В следващите две десетилетия ще се появи възможност, която беше немислима, но сега е напълно осъществима. Това е технически възможното влияние директно в по-голямата част от мозъците на шест милиарда човешки същества, без посредничеството на класическите сензорни модалности, чрез създаване на нервна информация вътре във физическата среда, в която всички индивиди от вида са потопени.”

„Историческата поява на подобни възможности, които тръгват с барута и стигат до деленето на атома, дадоха своя резултат – важни промени в световната еволюция, които настъпиха много бързо след прилагането на практика на тези възможности. Намаляването на риска от неподходящо приложение на тези технологии изискава продължителна и отворена дискусия за техните реални възможности и приложение в научната и обществена сфера.”

Не може да бъде казано по-просто. А ние нямаме обществен дебат, защото правителството на САЩ напълно отрича съществуването на подобна технология.

 

За автора:

Джуди Уол е редактор и издател на „Резонанс”, вестникът на хората, специално интересуващи се от биоелектромагнетизъм.