Връзката между Тесла и Маркони е много интересна за изучаване.
Докато Тесла се е превърнал в популярна фигура за учените ревизионисти в последните 10 години, Маркони е все още широко непознат и на него се гледа като узурпатор на изобретенията на Тесла. Въпреки това Гулиелмо Маркони (1874-1937) е бил брилянтен учен и фактически близък приятел на Тесла.
В езотеричните писания на латинските държави, Маркони е постигнал почти легендарен статус както и Тесла в САЩ в последно време. Но повечето ученици на Тесла не съзнават че Маркони е трябвало да основе таен хай-тек град в отдалечените южни джунгли да Венецуела.
Великият италиански учен Гулиелмо Маркони е бил бивш студент на Тесла. Маркони е изучавал радиопредавателната теория с Тесла и прави своята първа радиотрансмисия през 1895 г. Маркони бил очарован от силата на трансмисията и през 1896 г. получава британски патент и изпраща сигнал 9 мили през Бристолския Канал. През 1899 г. успешно прави безжична станцияр за да комуникира с френска станция която се намира на 31 мили отвъд английския канал.
Оказало се че земните извивки лимитират радиопредаването до 200 мили максимум. Когато на 11 декември 1901 г. Маркони изпратил сигнал от Полдху, Корнуол до Св. Джон Нюфаундленд, който се намирал на 2000 мили и създал голяма сензация.
За да направи това Маркони заменил жичния приемател със стъклена туба запълнена с желязо, която можела да провежда радиовълни.
По това време нямало научно обяснение за този феномен на трансмисии на далечни разстояния и било установено, че има слой в горната атмосфера – йоносферата – който отразявал обратно електромагнитните вълни.
Мистериозния Маркони
Маркони бил син на богат италиански земевладелец, а майка му била ирландка. Когато видял че няма интерес в италианските власти относно първата му трансмисия през 1895 г., той отишъл в Британия. Безжичната телеграфна компания на Маркони била основана в Лондон през 1896 г. и Маркони направил милиони от своите изобретения.
Маркони и Тесла получават признанието че са създали модерното радио.
Маркони получава нобелова награда за физика през 1909 г. съвместно с Карл Фердинанд Браун, който прави важни модификации които значително увеличили обсега на първите предаватели на Маркони.
Както и Тесла, Маркони бил загадъчен човек в своите късни години и се знаело че извършва експерименти, които включвали антигравитация на борда на своята яхта „Електра”. Яхтата на Маркони била плаваща супер-лаборатория, от която той изпращал сигнали в космоса и светещи сигнали в Австралия. Той направил това с помощта италианския физик Ландини като изпратил насочени сигнали през земята, подобно на Тесла в Колорадо Спрингс.
През юни 1936 г. Маркони демонстрирал на италианския фашистки диктатор Бенито Мусолини вълново оръжие, което може да се използва за отбрана. През 30-те години подобни устройства били познати като „лъчи на смъртта” по името на филма на Борис Карлов. Маркони демонстрирал лъча на натоварен главен път северно от Милано един следобед.
Мусолини помолил жена си Ракел също да отиде на главния път точно в 3:30 следобед. Устройството на Маркони повредило електрическите системи на всички коли на пътя включително и на Ракел за половин час.
Мусолини бил доста доволен от изобретението на Маркони, но Папа Пий XI научил за парализиращите лъчи и направил стъпки за да спре изследванията на Маркони в тази област.
Според последователите на Маркони, тогава той отвел яхтата си в Южна Америка през 1937 г., след като инсценирал своята собствена смърт.
Тайният Град в Южна Америка
Известен брой европейски учени са заминали с Маркони, включително Ландини. През 1937 г. енигматичния италиански физик и алхимик Фулканели предупредил европейските физици за сериозните опасности които крият атомните оръжия и след това мистериозно изчезнал няколко години по-късно.
Счита се че се е присъединил към тайната група на Маркони в Южна Америка.
Счита се че 89 учени са отишли в Южна Америка, където те построяват град в загаснал вулканичен кратер в южните джунгли на Венецуела. В техният таен град, финансиран с огромното богатство, което са натрупали по време на живота си, те продължили работата на Маркони по слънчевата, космическата енергия и антигравитацията. Те работели тайно и отделно от световните нации, построявайки мотори на базата на свободната енергия и накрая направили и дискообразен летателен апарат използвайки вид жироскопна антигравитация. Счита се че това общество било посветено на световния мир и общото благо на човечеството.
Вярвайки че останалата част от света е под контрола на енергийните компании, мултинационалните банкери и военно-индустриалния комплекс, те останали изолирани от останалата част на света работейки подмолно, за да благоприятстват мира и чистите екологични технологии по света. Имаме информация за този удивителен хай-тек град от различни източници. В Южна Америка тази история е чест предмет на разговор в определени метафизически групи.
Това казва френския писател Роберт Шарокс в своята книга „Мистериите на Андите” (1974-1977) „... Подземният град на Андите се дискутира в частни разговори от Каракас до Сантяго.” Шарокс Разказва за история за Маркони и неговия таен град плюс история за мексикански журналист с име Марио Рояс Авендаро, който е разследвал подземния град на Андите и заключил че това е истинска история.
С Авендаро се свързал човек с име Нарцисо Дженовезе, който е бил студент на Маркони и е бил учител по физика в училище намиращо се в град Бая, Мексико.
Дженовезе бил италианец по произход и твърдял че е живял много години в подземния град на Андите.
Технологията на Тесла
Дженовезе твърдял че градът е бил построен с огромни финансови ресурси, бил подземен и имал по-добри изследователски съоръжения от където и да е по света (поне по това време).
Към 1946 г. градът вече използвал мощен колектор на космическа енергия, есенциалния компонент на цялата материя според теориите на Маркони, много от които произхождали от Тесла. През 1952 г. според Дженовезе, „ние пътувахме над всички морета и континенти с превозно средство чийто енергийни доставки бяха практически неизчерпаеми. Достигаше скорост половин милион мили в час и устояваше на огромни налягания, почти до лимита на сплавите които го изграждаха. Проблемът беше да намалява скоростта в точния момент.” Според Дженовезе града се намира на дъното на кратер и в по-голямата си част е подземен и е изцяло самоподдържащ се. Угасналият вулкан е покрит с дебела растителност, на стотици мили от всякакви пътища и е на 13 000 фута в планините на амазонската джунгла.
Френски автор изразил изненада и недоверие към изявлението, че градът бил в планина покрита с джунгла която била висока 13 000 фута. Въпреки това в източния край на Андите има много такива планини, от Венецуела до Боливия, обхващащи хиляди мили. Няколко подобни града и планини, могат да съществуват в огромния непроучен и постоянно покрит с облаци регион.
Въпреки всичко – тайният град в кратер в джунглата били най-малките му твърдения!
Дженовезе твърдял че е имало полети до Луната и Марс с техните „летящи чинии”. Той твърдял че след като веднъж технологията била направена, било сравнително лесно да се пътува до Луната (няколко часа) или Марс (няколко дни). Дженовезе не споменава пирамиди или какво са правили на Марс.
Вероятно са направили марсианска база в една от древните покрити с пясък пирамиди в региона на Сидония.
Има много съобщения за НЛО в Южна Америка и специално по ръба на планинските джунгли на източните Анди, от Боливия до Венецуела. Възможно ли е някой от тези НЛО-та да са от подземния град на Андите?
В светлината на доста надежден източник, който твърди че „последният бастион” германски войници избягали чрез подводница в последните дни на втората световна война към Антарктика и Южна Америка, е възможно германците също да са изградили хай-тек супер-градове в отдалечените джунгли на Южна Америка.
Известен брой военни историци като полковник Хауърд Бюкнер, автор на „Тайните на свещеното копие” и „Пепелта на Хитлер”, поддържа версията че германците са построили бази в Куин Мауд Ленд, срещу Южна Африка през войната.
След това германски подводници, по някои данни стигащи до 100, взимат важни учени, летци и политици към финалното убежище на нацистка Германия. Две от тези подводници се предават в Аржентина 3 месеца след войната. През 1947 г. САЩ напада Антарктика, главно Куин Мауд Ленд с Адмирал Бърд като командващ.
Американците били победени и няколко джета от четирите самолетоносача били свалени от дискообразни машини. Флотата се оттеглила и не се върнала до 1957 г.
Според книгата „Хрониките на Акакор” издадена в Германия от журналиста Карл Брюгер, германски батальон се бил подслонил в подземен град на границата между Бразилия и Перу. Брюгер – германски журналист, който живее в Манаус бил убит в покрайнините на Рио де Жанейро, в Ипанема. През 1981 г. неговият водач Татунка Нара става водач на Жак Кусто по горна част на Амазонка. Фотографии на Татунка Нара се появяват в книгата на Кусто с цветни фотографии наречена „Пътешествието на Кусто по Амазонка”.
Докато тайните градове в Южна Америка произвеждащи летящи чинии и водещи битки със световните сили от своите крепости в джунглата изглежда доста като сценарий за филм на Джеймс Бонд, все пак изглежда се базира на факт!
На базата на горния сценарий няма да е толкова фантастично да се предположи както някои автори правят, че Тесла е бил взет от летяща чиния в края на 30-те години на XX в. И това не била летяща чиния от друга планета, а произведена в тайния град на Маркони в Южна Америка.
В най-невероятния сценарий, но напълно възможен, Тесла е бил убеден да фалшифицира своята собствена смърт подобно на Маркони и много други учени и бил взет от специален дискообразен апарат до хай-тек супер-града на Маркони. Отдалечени от останалия свят, военните, правителствата, петролните компании, производителите на оръжия и самолети, Маркони и Тесла продължили своите експерименти в атмосфера подходяща за научни постижения. Кой знае какво може да са постигнали?
Те били 10 години пред германците и 20 години пред американците в своите антигравитационии технологии. Може ли да са развили дискообразни космически кораби в началото на 40-те години на XX в. и да са се захванали с машини на времето и хиперкосмически двигатели? Може би Маркони и Тесла са отишли в бъдещето и са успели да се върнат в миналото.