Четвъртата мозъчна структура е съставена от средния мозък, хипоталамуса, (бел. пр. – важен контролиращ център в мозъка, богат на нервни възли, влакна и синаптични връзки. Състои се от няколко секции, наречени ядра, всяко от което регулира конкретна функция. Хипоталамусът контролира телесната температура, кръвното налягане, хранителния порцион, течния порцион, жаждата, цикъла на съня, регулирането на теглото, сърцебиенето, метаболизма на мазнини и въглехидрати и нивата на захар в кръвта. Чрез директно свързване с хипофизната жлеза измерва секрециите, контролиращи водния баланс както и производството на мляко у жените. Ролята на хипоталамуса за осъзнаването на болката и удоволствието е била добре установена в лаборатории. Смята се, че е замесен в емоции като страх и ярост както и сексуално поведение. Въпреки многобройните му жизнени функции хипоталамусът у хората е само 1/300 от част теглото на мозъка, (което го прави около 5 грама най-много!) и е с размер приблизително като на бадем. Структурно е свързан с таламуса, за да наблюдават циклите сън-будност.) таламуса и най-ниската структура на междинния мозък.

Точно в четвъртата мозъчна структура ние можем да видим близката връзка между Съзнанието и материята, поради отделянето на хормоните в тази мозъчна област, с които най-много се идентифицираме като идеята за “аз-а”. Точно над средния мозък има важни ядра, отговарящи за регулирането на телесната температура, метаболизма, сексуалното развитие, съня, ендокринните секреции и техния ефект върху нервната система и личността. Целият ни характер може да бъде променен от обмяната на хормони. Нашата еволюция или застой зависят много силно от тази област на средния мозък и контрола му над нашата колебаеща се, променяща се идентичност.

Изразено от гледна точка на чакра (бел. пр. – от санскритски означава светлинни колела. Това са седемте енергийни не-физически центрове на тялото, които управляват жлезите с вътрешна секреция) енергиите, може да се каже, че четвъртата мозъчна структура регулира енергията или жизнената сила, която може да се изрази в чакрите когато са “отворени”. Например у един интелектуалец енергията може да бъде насочена почти изцяло чрез третата мозъчна структура и би била пренасочена надолу в първата чакра и би била изпитана като физическа жизненост или сексуално чувство, или като енергията да се прояви нещо, само ако нещо би се случило да предотврати обичайните навици на интелекта. Тази енергия би могла да се насочи нагоре в интуиция и въображение, което много би обогатило интелекта.

Структурите на четвъртата област на мозъка контролират пътя към по-висшите функции на мозъка, които могат да дават сила на по-висшите центрове или просто да ги изключват когато пожелаят. Поддържането на Съзнанието в будно състояние зависи от втората област на мозъка, понякога наричана ретикуларно (мрежесто) образование. Без тази главна мощ или жизнена сила да е включена, мощните компютри на по-висшите нива могат само да влязат в кома или безсъзнание. Стимулирането на горната част на тази област от нашия мозък в четвърто ниво, може рязко да ни събуди от сън, както и бездействието в тази област ни поставя в едно хипнотично състояние, което наричаме транс. Стимулирането на по-ниските части на ретикуларното образование във второ ниво би ни накарало да заспим и би задействало подсъзнателната активност на крайния мозък докато ние започваме да сънуваме. Заспиването се причинява от отделянето на пептиди и енкефалини (бел. пр. – видове ендорфини, които имат приспивни качества и влияят върху настроението и мотивацията), които се изграждат на по-горното пето ниво и действат върху долното четвърто ниво, за да пуснат в движение този несъзнателен път към Съзнанието. В състояние на хипноза или сънливостта, която ни обзема точно преди за заспим (бел. пр. – с други думи когато мозъчните вълни се променят от бета в алфа и дори в тета), тези пептиди въздействат върху четвъртото ниво в средния мозък, за да изключат съзнателния ни “аз” и да прехвърлят нашата активност към по-висшите области в мозъка ни.

Какво прави четвъртата мозъчна структура контролен център на останалата част от мозъка? Нейното централно разположение между трите по-ниски и трите по-висши нива прави средният мозък един вид кръстопът където нашето Съзнание може да избира дали да се придържа към стабилността на най-старите си и доказани с времето си мозъчни схеми или да се движи напред в посока на бъдещата си еволюция.

В Йога четвъртото ниво на Съзнанието е наречено “сърдечният център” и е централно място за чувствата, идващи от всички други части на мозъка както и съответстващите снопчета нерви в по-долната нервна система където чувстваме себе си. Заради това сърдечният център е областта, където в нашата същност се чувстваме заплашени или одобрени, подкрепени. Нашето чувство за притежание и за липса, които са свързани със съхраняването на жизнени сили в тялото ни, всичките чувства, които са свързани с несигурност и сигурност, са контролирани от тази част на мозъка ни.

Тази част на мозъка, също наричана хипоталамус таламус също контролира нашето използване на мазнини и вода. Мазнините съхраняват остатъка от кислород от тялото, а водата е течният кристал, в който се провеждат всички химични реакции на тялото.

Времевата рамка за нашите чувства от четвърто ниво е минало, настояще и бъдеще, тъй като нашите чувства на несигурност реагират и на трите по-ниски мозъчни структури и отиват назад и напред във времето от линейна гледна точка по същия начин, по който третата част на мозъка проследява нечии следи. Третата част на мозъка, подреждаща нещата логически на минало, настояще и бъдеще, изглежда по-механична, но в действителност четвъртата част е също толкова един компютър, въпреки че може да не изглежда така, защото се мени в областта на чувствата.

Четвъртата част на мозъка пренася своите чувства на несигурност към цялото тяло и всички други части на мозъка, тъй като четвъртото ниво в центъра на мозъка прави препратки и е свързано с всички други части на мозъка ни и старите и новите, всички от които са в очакване всеки път когато се влюбим или се привържем към нещо.

Действието на хипоталамуса върху промените в личността на човека, може да бъде видяно чрез силата му да контролира хипофизната жлеза в предния край на Пещерата на Брахма. Хипоталамусът, седящ в най-долния край на Пещерата е свързан чрез една фина мрежа от капиляри, които преминават покрай полипептидите, които управляват подсъзнателните центрове на нервната система, които регулират температурата, емоциите, съня, страха, яростта и блаженството.

Чувствата ни не се колебаят просто между извисяващи и принизяващи, а си оказват влияние едно на други като застъпват с положителна и отрицателна вибрация, подскачащи от ниво на ниво благодарение на централната предавателна станция, наречена “сърцето”.

Всяко ниво си има свой вид чувство. Човек може да се чувства несигурен във всяко едно ниво, но все пак усещането за несигурност на четвъртата мозъчна структура е уникално по себе си. Ето защо когато човек си мисли, че чувства това или онова, е трудно да се разнищи комплексността на чувствата. Сърдечният център е централната точка където усещаме нашата СЪЩНОСТ, за разлика от нашето мислене, усещане или социализиране, които се случват на по-ниските три нива.

Настоящи дуалности като идеи в тази схема са:

Покорен или Непокорен

Примерен Гражданин или Сексуален Престъпник

Когато хора, които са здраво заседнали в тунела на реалността на четвъртата схема се сблъскат с проблем, проблемите често се превръщат в асоциации свързани с вина и решенията на проблемите често включват едно “морално” разрешаване. Това също така отразява част от психологията на американската политическа система.

След като вече видяхме взаимовръзките и припокриването на химическите емоции, социалните емоции, интелектуалните емоции и емоциите на нашата същност на четвъртото ниво, вече можем да продължим да обсъждаме петото, шестото и седмото ниво.