Седмата система на мозъка е разположена във фронталните дялове на едно психологическо ниво. Тя включва въображението както и самоосъзнаването на самия мозък от страна на себе си. Тя на практика може да бъде описана като “Метапрограмиращата Схема”, която се втълпява от напреднали дисциплини. В тибетския будизъм тя е наречена Бялата Светлина на Празнотата. От гледна точка на седмата схема, възприятията на реалността на третата схема стават комични и относителни. Възприемат се безброй реалности. Това е една съзидателна Празнота, която представя кибернетичното Съзнание, в което програмиращият започва да програмира себе си.

Фактът, че Съзнанието ни може да функционира на седем различни нива без съзнателно да знае, че всички образи и мисли в крайна сметка се унищожават след като преминат седмото ниво, е една унизителна мисъл за повечето хора, които си мислят, че процесът на комуникация им е абсолютно ясен. Да се приеме, че всеки индивид на практика преминава в черна дупка, би било сметнато от повечето хора за чиста измислица. И все пак ако се замислим за това, точно това се случва с всички наши мисли – те преминават в черната дупка на Съзнанието, в което всички неща в материалния свят и всички техни модели и образи в крайна сметка се преживяват и после изчезват, като остават само един спомен. Вие ставате пътя, пътеката. Центърът на същността ви става ядрото, самият Източник осветява себе си със собствената си светлина. Веднъж щом се съедините с Източника в такъв вид обратна връзка, тогава ставате Източникът, няма никакво разделение между Източника, сигнала, получаващия и изпращащия. Единственият начин да достигнете до това пространство е да се настроите към този Източник и да чакате за блаженото отговаряне. Източникът търси съзнателната реакция от сътворението, една реакция навътре към ядрото, за да установи една чиста линия на комуникация.

alex_zar4e@yahoo.com