В началото на септември 1998 г. Новият световен ред се сблъска с реалностите. В края на септември 1998 г. стана ясно, че реалностите унищожиха Новия световен ред.

Краят на Новия световен ред Красимир Иванджийски

В началото на септември 1998 г. Новият световен ред се сблъска с реалностите. В края на септември 1998 г. стана ясно, че реалностите унищожиха Новия световен ред.

Обявен от Джордж Буш след колапса на комунизма Новият световен ред беше дълбока конспирация, която би трябвало да стане нова перспектива за света след като съветско-американското противоборство престана да дефинира международната система. Тази перспектива беше подчинена само на интересите на един тесен световен елит, наричан за по-кратко световна мафия. Разбира се Новият световен ред беше облечен в "научна дреха" - значи, след падането на идеологическата стена по принцип всички в света се съгласиха, че икономическият просперитет е във всеобщ интерес. Ето защо е необходимо да се поддържа международна стабилност, за да се стимулира този просперитет. Оттук нататък всички нации трябваше да бъдат разумни и да действат за укрепването на Новия световен ред. Обединяващият механизъм трябваше да бъде световната икономическа система, която да включи и бившите комунистически страни.

Според Буш и другите бащи на Новия световен ред - Билдербергите, Трилатералната комисия и др., обединяващият механизъм вече съществуваше и беше роден още по времето на Студената война, когато западните държави бяха създали съюз за противопоставяне на СССР - от Норвегия до японското Хокаидо. Поддържането на просперитета на Запад ставаше от група мултинационални организации. Международният валутен фонд оправяше финансовите отношения, ГАТТ /сменен от Световната търговска организация/ уреждаше търговията, Световната банка "подпомагаше" Третия свят. И така нататък.

Според Новия световен ред тези институции, родени от студената война, трябваше да се пренесат и в новите реалности, и да всмучат бившата съветска империя, а даже /великодушно/ и комунистически Китай. САЩ, като водеща световна нация, трябваше да играят решаваща роля в детерминирането на мултилатералните организации. И тъй като всички нации вече имат едни и същи цели - забогатяване и благоденствие, нито една от тях не трябваше да се противопостави на американското лидерство. Даже трябваше да го приветства. И така нататък. Но изведнъж се озъбиха челюстите на реалностите. Азия, която отлагаше неотложното, се пречупи под своята собствена тежест и нито една многонационална организация не можа да й помогне.

Дойде и септември 1998 г., а заедно с него колапсът на Русия, която брутално ликвидира намеренията на споменатия "елит" за Нов световен ред.

Русия отново, чрез поредната си трагедия, оказа на човечеството една от най-големите услуги. Много по-голяма от Втората световна война. Тази истина тепърва ще се разбере.

Финансовият колапс на Русия е невъзстановим. Западът не може да направи нищо за реанимиране на руската икономика. Това не е въпрос на пари. Въпросът е, че целият експеримент, започнат от един политически лумпен, беше абортирал още при неговото зачеване.

От икономическа гледна точка проблемът в Русия е, че парите не се превърнаха в капитал. /Същото се отнася и за България./ Всички инвестиции бяха окончателно погребани чрез комбинация от невероятен грабеж и тотална неефективност и некомпетентност. Пациентът боледуваше от рак, а го лекуваха с аспирин, докато няколко лешоядчета си пълнеха гушите със започналата да се разлага мърша. За да могат парите да се превърнат в капитал и инвестициите да дават плодове, трябва да съществуват институции, които да гарантират изпълнението на контрактите, транспортиране на стоките, правителствения неутралитет в икономическата конкуренция. И така нататък. Нито едно от тези неща не съществува в Русия /А още по-малко в България./

Чисто и просто Русия е различно място. Но Новият световен ред не допуска съществуването на различни места, а налага императива, че всички хора ще действат по начин, предначертан от някакви специалисти - я от Харвард, я от Goldman Sachs. Предполагаше се, че Русия ще еволюира според съчиненията за Новия световен ред. Значи, просперитетът ще стимулира либералната демокрация, а либералната демокрация ще направи Русия и бившите нейни сателити ентусиазирани членове на световната общност.

По-голяма дивотия човечеството не е измислило от времето на динозаврите.

Вместо този happy-сценарий месец септември 1998 г. ликвидира Новия световен ред.

За броени часове политиката в Русия направи 180-градусов завой. Политическият въпрос е не какво Елцин, Черномирдин или Лужков ще направят, а какво Комунистическата партия - най-голямата в Дума-та, ще им позволи да направят.

Елцин вече не може да управлява без Дума-та, а в Дума-та доминират комунистите и националистите. Всъщност става дума за много по-тясна връзка между комунистите и патриотичните сили. Комунистическата партия говори за загубената Русия. Това беше Русия на относителната бедност, но не на безкрайната мизерия, която я заклещи след изчезването на СССР. Загубената Русия беше държава, в която бедността беше поделена между всички. Днес невероятната пропаст между бандитската малобройна олигархия, която използва новия режим, за да се обогати неистово, и масите, които не могат даже да се нахранят, дава силата на комунистите и на техния аргумент, че колкото и лошо да беше миналото, то беше хиляди пъти по-добро от сегашния геноциден капитализъм.