Опитите на човечеството да бъде изследвана планетата Марс като една от най-близките планети в Слънчевата система до Земята водят началото си от 1960 година. Тогава Съветският съюз изстреля станция за изследване на тази планета, която не можа да достигне повърхността й, а изчезна в космическото пространство. През ноември 1964 година американците изстреляха станцията "Маринър" със същата цел, но когато станцията приближи планетата отказали да работят камерите, което обезсмислило мисията й.Чак през месец юли американската станция "Маринйр - 4" за първи път успя да облети Марс и да предаде първите изображения от повърхността на тази планета на Земята.

Когато в края на 70-те години Съветският съюз изпрати друга станция до Марс се случи нещо поразително, отначало всичко протичаше нормално, всички системи на станцията били в отлично състояние и изведнъж тя изчезнала, като че ли била прибрана от някаква невидима ръка.Това направо шашнало, както руснаците, така и американците.

Съмненията, че като че ли някой пречи да бъде изследвана тази платета били много сериозни и сред двете страни.

Следващият опит за изпращане станция на Марс направиха САЩ, но чак през 1976 година, когато беше изстреляна станцията "Викинг - 1", която успя да се добере до тази планета и за първи път човечеството видя качествени изображения от нея. По линия на явната програма за изследване на Космоса космическите сонди на НАСА "Викинг" - 1 и 2 изпращат от Марс много интересни снимки, на които е заснет цял пирамидален комплекс със странно образувание, наподобаващо човешко лице. След направени сериозни компютърни анализи станало ясно, че това не могат да бъдат естествени образувания. Комплексът по-късно бил на речен "Сидония", а лицето - Лицето на Марс.

Комплекс "Сидония" е изслезван от екипа на американския специалист по древни постройки Роджер Хоугланд.Изследователите са на мнение, че комплекс "Сидония" е построен за да съхранява и предава, изключително важна информация, свързана с физическите закони, по които функционира цялата Вселена, които просто са заложени в целия комплекс. Предполага се, че и тук, както и при пирамидите на Земята, най-важната информация е заложена именно в тях - в техните размери, форма и конфигурация.

Екипът на Хоуглан констатирал, че и на Марс има една основна пирамида, която за разлика от Хеопсовата е ориентирана не към Северния полюс на Марс, а е малко "завъртяна" по оста си. Линията на ширината на пирамидата показва, че двете й стени се пресичат под един и същи ъгъл и той е 19,5 градуса.

Дължината на основата на главната марсианска пирамида е около 1 500 метра, а височината й достига над 900 метра.

Хоугланд и колегите му проучили много внимателно всички планети в Слънчевата система и открили, че по-големите геологични и климатични планетарни смущения стават именно на този градус Северна или Южна геогравски ширини. Например, голямото червено петно на Юпитер, представляващо огромен циклон се намира точно на 19,5 градуса Южна ширина, на Нептун - също, на Сатурн има две мъглявини, намиращи се също на 19,5 градуса.Изследователите предполагат, че има тъмно петно на същия градус и на планетата Уран, последните изследвания на Слънцето констатираха наличието на петна на същия градус Северна и Южна ширини. На Земята на тази ширина е разположен вулкана Муанна Лоа на Хавайските остови, в Северното полукълбо.

Трябва ли да означава това, че строителите на тези пирамиди са заложили информация от подобен род? Сами по себе си пирамидите представляват тетраедър и, ако този тетраедър се впише в сфера, ще се констатира нещо, колкото интересно, толкова и важно.Хоугланд утвърждава, че ако идеалният тетраедър, или пирамидата бъдат разположени вътре в самата планета, т. е. самата планета да играе ролята на хипотетичната сфера, така че върхът на пирамидата да опира в Северния, или Южен полюси, то другите й върхове ще се окажат също на 19,5 градуса, южна или северна географски ширини.Може би тези пирамиди играят ролята на мощен енергиен източник , както и на иформационен ключ за цялата Слънчева система.