Опитите на човечеството да бъде изследвана планетата Марс като една от най-близките планети в Слънчевата система до Земята водят началото си от 1960 година. Тогава Съветският съюз изстреля станция за изследване на тази планета, която не можа да достигне повърхността й, а изчезна в космическото пространство. През ноември 1964 година американците изстреляха станцията "Маринър" със същата цел, но когато станцията приближи планетата отказали да работят камерите, което обезсмислило мисията й.Чак през месец юли американската станция "Маринйр - 4" за първи път успя да облети Марс и да предаде първите изображения от повърхността на тази планета на Земята.

Когато в края на 70-те години Съветският съюз изпрати друга станция до Марс се случи нещо поразително, отначало всичко протичаше нормално, всички системи на станцията били в отлично състояние и изведнъж тя изчезнала, като че ли била прибрана от някаква невидима ръка.Това направо шашнало, както руснаците, така и американците.

Съмненията, че като че ли някой пречи да бъде изследвана тази платета били много сериозни и сред двете страни.

Следващият опит за изпращане станция на Марс направиха САЩ, но чак през 1976 година, когато беше изстреляна станцията "Викинг - 1", която успя да се добере до тази планета и за първи път човечеството видя качествени изображения от нея. По линия на явната програма за изследване на Космоса космическите сонди на НАСА "Викинг" - 1 и 2 изпращат от Марс много интересни снимки, на които е заснет цял пирамидален комплекс със странно образувание, наподобаващо човешко лице. След направени сериозни компютърни анализи станало ясно, че това не могат да бъдат естествени образувания. Комплексът по-късно бил на речен "Сидония", а лицето - Лицето на Марс.

Комплекс "Сидония" е изслезван от екипа на американския специалист по древни постройки Роджер Хоугланд.Изследователите са на мнение, че комплекс "Сидония" е построен за да съхранява и предава, изключително важна информация, свързана с физическите закони, по които функционира цялата Вселена, които просто са заложени в целия комплекс. Предполага се, че и тук, както и при пирамидите на Земята, най-важната информация е заложена именно в тях - в техните размери, форма и конфигурация.

Екипът на Хоуглан констатирал, че и на Марс има една основна пирамида, която за разлика от Хеопсовата е ориентирана не към Северния полюс на Марс, а е малко "завъртяна" по оста си. Линията на ширината на пирамидата показва, че двете й стени се пресичат под един и същи ъгъл и той е 19,5 градуса.

Дължината на основата на главната марсианска пирамида е около 1 500 метра, а височината й достига над 900 метра.

Хоугланд и колегите му проучили много внимателно всички планети в Слънчевата система и открили, че по-големите геологични и климатични планетарни смущения стават именно на този градус Северна или Южна геогравски ширини. Например, голямото червено петно на Юпитер, представляващо огромен циклон се намира точно на 19,5 градуса Южна ширина, на Нептун - също, на Сатурн има две мъглявини, намиращи се също на 19,5 градуса.Изследователите предполагат, че има тъмно петно на същия градус и на планетата Уран, последните изследвания на Слънцето констатираха наличието на петна на същия градус Северна и Южна ширини. На Земята на тази ширина е разположен вулкана Муанна Лоа на Хавайските остови, в Северното полукълбо.

Трябва ли да означава това, че строителите на тези пирамиди са заложили информация от подобен род? Сами по себе си пирамидите представляват тетраедър и, ако този тетраедър се впише в сфера, ще се констатира нещо, колкото интересно, толкова и важно.Хоугланд утвърждава, че ако идеалният тетраедър, или пирамидата бъдат разположени вътре в самата планета, т. е. самата планета да играе ролята на хипотетичната сфера, така че върхът на пирамидата да опира в Северния, или Южен полюси, то другите й върхове ще се окажат също на 19,5 градуса, южна или северна географски ширини.Може би тези пирамиди играят ролята на мощен енергиен източник , както и на иформационен ключ за цялата Слънчева система.
От заснетите материали се вижда, че и на Марс има една голяма пирамида и няколко по-малки.Изследователсият екип констатирал, че Голямата марсианска пирамида представлява петстенна постройка, която има и подземни части, които според информация, получена чрез контактьори са на "15 триъгълни нива".Цялата пирамида представлява т.н. "Платоново геометрично тяло", което е символ на структурата на водата. За тази пирамида се предполага още, че представлява "функциониращ енергиен трансформатор", а за целия комплекс "Сидония" се предполага, че означава следното послание: "На тази планета има живот, има вода!"

Мнението на изследователския екип е, че, всичко това не е правено само от една ИЗЦ! Лицето на Марс представлява съоръжение дълго над 500 метра и високо около 100 метра. Специалната обработка, направена от специалистите на НАСА констатира, че върху плочите, от които е изградено.Лицето има надписи от древна писменост, които по-късно били разчетени.Оказва се, че това е съоръжение, строено преди около 40 000 земни години и представлява мавзолей на марсиянски вожд с име Ксеонтес.

В секретния доклад на НАСА до правителството по този въпрос се съобщава, че монументът не е само скулпурно изображение, а цял архитектурен комплекс, в който се предполага, че се намира и мумията на Ксеонтес.

Специално за да се проучи "Марсианския свинкс" през 1997 година САЩ изпратиха на Марс космическия апарат "Петфайндър", който имаше за основна задача да открие входа на монумента и да проникне вътре с цел да заснеме интериора на комплекса, а ако не открие вход, да пробие отвор, но на всяка цена да се проникне вътре. Резултатите от тази операция до сега не са известни.

Снимките на комлекса са публикувани от Винсент де Пиетро и Грегори Моленар - сътрудници на НАСА, получили достъп до снимките след официално, но неохотно направено разрешение от страна на шефовете на НАСА.

Отначало НАСА изобщо нямаше намерения да оповестява пред обществото за пирамидите и свинска на Марс и направи всичко възможно изслездванията да "стигнат до съвсем други "изводи", но за всеобща радост това не им се отдаде благодарение на намесата на достойни хора, работещи там.

Много интересна развръзка се получи и при по-нататъшните опити в изследването на оказалия се пълен с изненади и загадки наш съсед.През 1988 год. Съветският съюз истреля станцията "Фобос - 1", на която така и "не му беше разрешено" да достигне Марс, защото тя просто беше прибрана.Веднага след това Съветите изстреляха станцията "Фобос - 2", имаща за цел да изследва луните на Марс - Фобос и Деймос. Тази станция преди да изчезне като посестримата си "се натъкна" на огромен елипсовиден обект, чието изображение ясно е записано и предадено в ЦУП, а по-късно станцията предаде изображението на огромен пурообразен обект, хвърлящ сянка на планетата с размери от порядъка на няколко километра. След това връзката и с тази станция беше прекъсната, а тя изчезна безследно. Този изключително безцеремонен акт направо хвърли в ужас и двете космически сили

Предизвикателството наистина си заслужаваше упорито да се продължават опитите, в края на крайщата човешкото любопитство е също двигателна сила на прогреса. На 25 септември 1992 г. НАСА истреля една от най-сложните космически станции - "Марс - обзървър".Станцията имаше за цел да облети повърхността на Марс и да я фотографира много по-прецизно, отколкото с предишните станции. На 25 август 1993 г. точно в 6 часа американско време, връзката с тази станция внезапно била прекъсната и в последсвие тя изчезнала без никаква следа.

"Марс-обзървър", беше конструирана в продължение на 17 години, и струва на американския данъкоплатец близо 1 милиард долара за да замлъкне внезапно и за винаги точно, когата наближаваше Марс.И до днес никой не може да каже какво е станало с нея.Някои изследователи от НАСА са на мнение, че силите, които не искат повече да се знае за тайните на Марс се намират не на тази планета, нито на друго място в космическото пространство, а тук на Земята.Съмненията в тази посока се подклаждат и от факта, че точно преди да бъде изстреляна станцията на полигона внезапно връхлетял ураган, при положение, че МТО прогнозата нямала никакви данни за такова нещо. Освен това ръководството на НАСА в последния момент решило да не се излъчва директно изстрелването на станцията, нещо, което било безпрецедентен случай по гражданските програми.Защо ли е нарушена близо 40 годишната традиция на Агенцията?
Някои анализатори на случая, работили в НАСА по това време предполагат, че причината за този "извънреден случай" идва от Пентагона, тъй като НАСА непрекъснато работи в тесни отношения с Министерството на отбраната на САЩ, често изпълнявайки секретни и свръхсекретни задачи и програми.

Експертът Стенли Макданиел, предполага, че НАСА просто се бои да не загуби свойте основни фондове, пристигащи главно по военни проекти и програми, така както стана и с финансите, които бяха й отрязани за по-нататъшното изследване на Луната по програма "Аполон" и на изследванията по програма СЕТИ / по тази програма средствата са просто нищожни и възлизат едва на 12 милиона, пристигащи само от частни източници, при положение, че целия бюджет на НАСА сега възлиза на около 14 милиарда долара /.

Всички в НАСА са просто нащрек да не се допуска никакъв фал, свързан предимно с изтичането на информация за НЛО и ИЗЦ, защото друга причина просто не може да възникне.

На 25.03.1989г съветската сонда "Фобос-2", изпълняваща мисия в орбита около Марс засне огромен извънземен летателен апарат с размери над 1.5 километра с формата на пура, овиснал в пространството зад самата сонда. Радио - сеансът със спътника след предаването на филмовия материал беще последен. Спътникът замлъкна и изчезна завинаги. Екипът от центъра за управление на полети с ръководител акад. Роалд Сагдеев смята, че сондата е извадена от строя следкато е била блъсната от огромно тяло, или след като е била обстреляна с мощен енргиен лъч.

"Фобос - 2" сподели участта на американската станция "Марс Обзървър-2", която изчезна по същия мистериозен начин след като започна да заснема загадъчните скулптури на комплекс Сидония. "Станция "Марс Обзървър - 2" замлъкна за винаги на 22 август 1993 година, когато НАСА официално обяви, че е загубила контакт с нея.

През м. януари 1985 година НАСА откри на Венера комплекс от пирамидни съоръжения, подобен на този в Гиза.

Пирамидите и сфинска на Венера са почти същите като тези на Земята. В НАСА има над 200 снимки на този комплекс, наречен Ситериански. Обнародването на тази информация станало възможно благодарение на Американския комитет за душевно здраве, в който влизат и хора, консултиращи НАСА.През м. май 1985 г. този комитет получил снимките и ги публикувал.

Информацията била излъчена само един път по телевизионна станция в щата Флорида като по този начин НАСА формално изпълнила обещанието си. По-късно, в резултат на спътникови снимки се доказва, че пирамиди има и на дъното на Атлантическия и Индийския океан, там където са били местата на изчезналите континенти Атлантида и Лемурия.Изглежда е наближил момента човечеството да узнае истината за себе си чрез изследването на Слънчевата система.