Дълбоко в
мазето на прашна университетска лаборатория в Единбърг лежи малка черна кутия,
голяма горе-долу колкото две кибритени кутиики, чиято работа е непрекъснато да
произвежда случайни числа. В сърцевината си тя съдържа микрочип, не по-сложен
от този, който можете да намерите в джобния си калкулатор. На пръв поглед
черната кутия изглежда доста незначителна, но според растящ брой водещи учени, тя има необикновената способност да надниква в
бъдещето и да предсказва значими световни събития. Изглежда, че тя е
регистрирала терористичния акт на 11 Септември в Ню Йорк часове преди това да
се е случи, но в трескавото време на какви ли не конспиративни спекулации
данните били набързо отхвърлени от скептиците. През Декември 2004 се оказало,
че този апарат отново е предупредил за земетресението в Индийския океан, което
предизвика цунами и трагедията в Азия. Сега даже съмняващите се признават, че
този апарат наистина има необясними способности.
Наскоро,
докато се ровех из „гаджетите” на Гугъл попаднах на нещо кръгло с гръмкото име
Индекс на Проект Глобално Съзнание (Global Consciousness Project Index). Нещото
изглежда абсолютно незначително и всичко, което прави е от време на време да
променя цвета си. Долу прикачих картинка как изглежда.
Кликнах на нещото и то ме отведе на една страничка с обяснения, които само
повече ме озадачиха:
„Индекс за отчитане в реално време вероятността данните от генератора на
случайни числа да са случайни”
Оттам с друго кликане попаднах в сайт на Принстънския университет, където върху
мен се срина лавина от информация, графики и имена на учени от което разбрах
нищо. С времето открих, че съм намерила нещо наистина уникално и поне за мен,
извънредно интересно. Сама би ми било трудно да обясня какво показва този
индекс и затова преведох една по-популярна статия от която става малко по-ясно
за историята и целта на проекта.
Ако имате търпение да изчетете цялата статия и ви се стори поне толкова
интересно, колкото и на мен, под нея прилагам линк към индекса и превод на
обяснението кои цветове какво означават. От доста време следя поведението на
това нещо и трябва да призная, че май има нещо...
Може ли тази черна кутия да вижда в бъдещето
Дълбоко в
мазето на прашна университетска лаборатория в Единбърг лежи малка черна кутия,
голяма горе-долу колкото две кибритени кутиики, чиято работа е непрекъснато да
произвежда случайни числа. В сърцевината си тя съдържа микрочип, не по-сложен
от този, който можете да намерите в джобния си калкулатор. На пръв поглед
черната кутия изглежда доста незначителна, но
според растящ брой водещи учени, тя има необикновената способност да надниква в
бъдещето и да предсказва значими световни събития. Изглежда, че тя е
регистрирала терористичния акт на 11 Септември в Ню Йорк часове преди това да
се е случи, но в трескавото време на какви ли не конспиративни спекулации
данните били набързо отхвърлени от скептиците. През Декември 2004 се оказало,
че този апарат отново е предупредил за земетресението в Индийския океан, което
предизвика цунами и трагедията в Азия. Сега даже съмняващите се признават, че
този апарат наистина има необясними способности.
"Това е забележително ", казва Д-р Роджър Нилсън, заслужил сътрудник
и изследовател към Принстънския университет в САЩ, който оглавява проекта зад
феномена на "черната кутия".
„Ние едва започваме да разбираме какво става тук и все още напипваме в
тъмнината.” Изследванията на Д-р Нилсън, наречени Проект Глобално Съзнание
(Global Consciousness Project), се осъществяват в Принстънския университет и се
смятат за един от най-необичайните експерименти на всички времена. Целта му е
да открие дали цялото човечество споделя едно общо съзнание, в което ние всички
можем да проникваме без да съзнаваме и дали наистина учените неволно са открили
начин за предвиждане на бъдещето.
Въпреки, че много може да преценят проекта като наивна заблуда, все пак той е
привлякъл 75 уважавани учени от 41 различни националности. Изследователи от
Принстън (където Айнщайн е работил дълго време) работят наред с учени от
университети в Англия, Холандия, Швейцария и Германия. Също така този проект е
най-щателното и дълготрайно изследване правено някога върху потенциалните
възможности на паранормалното. "Много често паранормалният феномен се
изпарява когато го изучаваш прекалено дълго време,” - казва физикът Дик Баерман
от университета в Амстердам - "но случаят с Проект Глобално Съзнание не е
такъв. Ефектът е реален. Единственият спор е какво означава той."
Корените на проекта се намират в трудовете на професор Робърт Йан работил в
Принстънския университет през 70те години на миналия век. Той е един от първите
съвременни учени отнесъл се сериозно към изследването на паранормалните
явления. Заинтригуван от такива неща, като телепатия, телекинезис и
екстрасенсорни възприятия, той се заема с изследването на тези феномени със
средствата на модерната техника. Едно от използваните от него устройства била
скромната на пръв поглед черна кутия известна като Генератор на Случайни
Събития (Random Event Generator (REG)). Работата и се състои в това да генерира
две числа - 1 и 0 - в абсолютно произволна последователност, като електронен
флипер за хвърляне на ези-тура. Последователността от нули и единици -
"ези" и "тура" - се изобразява с графика. Законите на
случайността повеляват, че машината би трябвало винаги да генерира еднакъв брой
от единици и нули, което изглежда като равна линия на графиката. Всяко
отклонение от този равен брой е изобразено като леко повдигната крива.
В края на 70те години проф. Йан решава да провери дали силата на човешката
мисъл е способна по някакъв начин да въздейства на обичайните резултати на
машината. Той застава на улицата и започва да спира напълно непознати хора с
молбата да се концентрират върху генератора на случайни числа и да се опитат да
го накарат да произведе повече ези отколкото тура. Това изглеждало като
абсурдна идея за времето си. Въпреки това резултатът бил потресаващ и никога не
е бил задоволително обяснен. Проф. Йан многократно повтарял опита и всеки път
напълно обикновени хора демонстрирали как мисълта им може да повлияе на машината
и да произведе значителни измествания в графиката, карайки апарата да създава
неравен брой ези и тура.
Според всички известни закони на науката, това не би трябвало да се случва - но
се случвало. И продължава да се случва.
Д-р Нилсън, също от Принстънския университет, по-късно разширява опитите на
проф. Йан като занася машината на сбирки за групова медитация, които били много
популярни в Америка по това време. Резултатите отново били изумителни. Групите
били способни да причинят драматични изменения в схемата на поведение на
числата.
От тогава д-р Нилсън се "зарибява". Чрез интернет той свързва 40
генератора на случайни числа от целия свят към компютъра в своята лаборатория в
Принстън. Тази система работела денонощно, произвеждайки случайни числа. През
по-голямата част от времето графиката на компютъра изглеждала като равна линия,
докато един ден, на 6 Септември 1997, се случва нещо необикновено: машините
около света започват да докладват за огромно отклонение от нормата,
регистрирайки внезапно и масивно изместване в поредицата от случайни числа.
Графиката рязко се изстрелва нагоре. Този ден е от историческо значение и по
друга причина - това е денят, когато близо един милиард хора около света гледат
погребението на принцеса Даяна по телевизията. Д-р Нилсън е убеден, че двете
събития са свързани по някакъв начин. Възможно ли е да е открил нов феномен?
Възможно ли е освобождаването на кондензиран емоционален заряд да е въздействал
върху резултатите от неговата машина? Ако това е така - как именно? Д-р Нилсън
не успява да обясни. Затова през 1998 година той събира учени от целия свят да
анализират данните. Те също са объркани и решават да разширят и задълбочат
изследванията на проф. Йан и д-р. Нилсън. Така се ражда Проект Глобално
Съзнание.
От тогава проектът масово се разраства. Общо 65 EGGs (яйца - както са наричани
генераторите) в 41 страни са привлечени да участват в проекта. И резултатите са
еднакво изумителни и необясними. През време на експеримента "яйцата"
са реагирали на серия от значителни световни явления: от бомбардировките на
НАТО над Югославия, през трагедията с подводницата Курск до
проточилите се избори в САЩ през 2000та година. EGGs също редовно регистрират
глобални празненства като Нова Година. Но най-голямата загадка става на 11
септември 2001. Докато светът наблюдаваше ужасът от терористичната атака
разиграващ се в Ню Йорк, нещо странно ставаше с Генераторите. Те не само
регистрираха събитието, но измененията бяха отчетени 4 часа преди самолетите да
ударят небостъргачите, преди дори терористите да са се качили на самолетите.
"Тогава аз разбрах, че ни предстои огромна работа", каза д-р Нилсън.
Какво се е случило тогава. Било ли е това изолиран случай? Явно не, защото 3
години по-късно през декември машините отново полудяват. 24 часа по-късно става
земетресението в Индийския океан, което предизвиква цунамито опустошило
югоизточна Азия и отнема живота на около четвърт милион хора.
И така, възможно ли е Проект Глобално Съзнание наистина да предвижда бъдещето?
Циниците с право биха посочили, че винаги може да се намери някакво глобално
събитие, с което да бъде обяснено поведението на генераторите. Все пак светът е
пълен с войни, природни катастрофи и терористични изстъпления, както и с
периодични глобални празници. Дали учените не се опитват прекалено старателно
да открият закономерности в случайностите? Екипът, който стои зад проекта
настояват на противното. Те твърдят, че използвайки строги научни методи и
сложна математика е възможно да се елиминира всякаква такава случайна връзка.
"Ние искаме да открием че сме допуснали грешка", казва д-р Нилсън,
"но до сега не сме открили такава, нито някой друг е успял намери.
Нашите данни показват ясно, че шансовете да получим тези резултати по щастлива случайност
са едно на един милион. Това е много малко." Но някои остават скептично
настроени. Професор Крис Френч, психолог и известен скептик от Голдсмитс Колидж
в Лондон казва: "Проект Глобално Съзнание е произвел някои много интересни
резултати, които не могат да бъдат пренебрегнати лесно. Аз също съм ангажиран с
подобен проект, като целта ни е да проверим дали ще получим същите резултати.
Ние още не сме ги постигнали, но проектът ни е съвсем в началото. Още е рано да
съдим."
Колкото и странно да изглежда обаче, няма нищо в законите на физиката, което да
отрича възможността за предвиждане на бъдещето. На теория е възможно времето да
се движи не само напред, но и назад. И ако времето приижда и се оттегля като
морските приливи, може и да е възможно да се предсказват събития от световен
мащаб. "Има много доказателства за това, че времето може да се движи
назад", казва проф. Баерман от Амстердамския университет." И щом това
е възможно във физиката, то тогава това може да се случва и в нашето съзнание."
С други думи проф. Баерман вярва, че ние сме способни да виждаме в бъдещето,
стига да можехме да използваме скрития потенциал на нашето съзнание. И има
огромно количество факти поддържащи тази теория.
Д-р Джон Хартуел от университета Утрехт в Холандия първи открито представя
доказателства за това, че хората могат да предусещат бъдещето. В средата на
70те години той прави следния експеримент – свързва хора към болнични
сканери за да наблюдава измененията в мозъчните им вълни. Той започва да им
показва серии от изображения като на неопределен период от време, между напълно
стандартните картинки на екрана изникват шокиращи провокативни изображения.
Сканерите са регистрирали реакциите на хората като резки изменения в мозъчните
им вълни. Това и се е очаквало. Много по-трудно било да се обясни това, че в
много случаи реакцията е настъпвала преди провокативните изображения да са
показани на екрана. Изглеждало е така, сякаш изследваните хора някак си са
могли да видят в бъдещето и да предусетят кога ще им бъде показана следващата
шокираща картина. Това било необикновено и необяснимо.
Но трябвало да изминат още 15 години докато някой друг, в случая Дийн Радин,
развие по-нататък изследванията на д-р Хартуел. Американският учен
свързал хора към уред измерващ устойчивостта на кожата на електричество.
Известно е, че данните варират в зависимост от измененията в настроението на
хората. Този принцип е залегнал в устройството на много детектори на лъжата.
Радин повторил опита на д-р Хартуел с реакцията на изображения, като едновременно
с това измервал и реакцията на кожата. Отново хората започнали да реагират
няколко секунди преди провокативните картинки да им бъдат показани. Това било
просто невероятно и затова Радин продължил опитите, но резултатите оставали
същите. "Аз също не вярвах в това," каза проф. Баерман "затова
аз също направих този опит и получих същите резултати. Бях шокиран. След този
случай аз започнах да се замислям по-дълбоко за същността на времето."
Правейки нещата още по-интригуващи, проф. Баерман каза, че и други лаборатории,
поддържащи традиционните насоки в науката, са получили подобни резултати, но
все още не говорят публично за това.
"Те няма да публикуват резултатите си защото не искат да бъдат осмивани.
Затова се опитвам да ги убедя да публикуват резултатите от изследванията си
едновременно. Така поне ще споделят осмиването." Обаче резултатите от тези
експерименти изобщо не са смешни. Те могат да обосноват използването на научни
подходи за изследване на феномени като Дежа-ву, интуицията, и други куриозни
явления, които всички ние изпитваме понякога. Те могат да открият и далеч
по-интересна възможност - един ден да развием психическите си способности като
използваме устройства, чрез които да се настройваме на вълните на своето
подсъзнание, устройства, като малката черна кутия в Единбург. Така, както сме
създали машини, които да заместват физическата ни сила, един ден бихме могли да
създадем уред, който да усилва и интерпретира нашите екстрасензорни психически
способности. Д-р Нилсън е оптимист - това е възможно, но не скоро. "Сега
ние можем да предскажем, че ще се случи голямо световно събитие, но ние не
знаем какво точно ще се случи или къде ще стане това." - каза той- "С
други думи, ние още нямаме уред, който можем да продадем на службите за
сигурност." Но за д-р Нилсън идеята за създаване на подобни машини, с
потенциала да регистрират глобални катастрофи или терористични изстъпления, не
е толкова важна, колкото значението на работата му за развитието на цялото
човечество. Защото, може би, това което неговите опити демонстрират е, че
докато ни изглежда сякаш всички ние действаме като самостоятелни индивиди,
всъщност ние споделяме едно много по-велико глобално съзнание. Някои може да го
нарекат Божие съзнание. "Ние сме свикнали да се мислим за индивидуалистични
чудовища, принудени от обществото да се дистанцираме един от друг. Това не е
вярно - казва д-р Нилсън - Ние всички сме свързани далеч по-интимно, отколкото
съзнаваме.”
Превод от: http://www.redorbit.com/news/display/?id=126649
-----
В нета:
Global Consciousness Project
http://noosphere.princeton.edu/
Global Consciousness Project Index – линк от където можете да добавите индекса
на личната си страница на Гугъл
http://www.google.com/ig/adde?moduleurl=http%3A//djbradanderson.com/gcp/google.xml
Обяснение на цветовете:
Синьо е анти кохерентност с процент по-голям от 90%
Зелено е липса на кохерентност - между 40% и 90%
Жълто е ниска кохерентност – от 10% до 40%
Оранжево е умерена кохерентност – от 5% до 10%
Червено е висока кохерентност – по-малка от 5%
Кохерентност – по-общо, означава такава съгласуваност на взаимодействието на
елементите, която се проявява в мащаба на цялата система .
С прости думи – когато нещото е зелено – случайните числа в генераторите си
текат по законите на физиката. Когато стане оранжево – нещо им въздейства и те
престават да бъдат случайни числа. Когато стане червено – може да се очакват
събития от глобално значение.