Корените на проекта се намират в трудовете на професор Робърт Йан работил в Принстънския университет през 70те години на миналия век. Той е един от първите съвременни учени отнесъл се сериозно към изследването на паранормалните явления. Заинтригуван от такива неща, като телепатия, телекинезис и екстрасенсорни възприятия, той се заема с изследването на тези феномени със средствата на модерната техника. Едно от използваните от него устройства била скромната на пръв поглед черна кутия известна като Генератор на Случайни Събития (Random Event Generator (REG)). Работата и се състои в това да генерира две числа - 1 и 0 - в абсолютно произволна последователност, като електронен флипер за хвърляне на ези-тура. Последователността от нули и единици - "ези" и "тура"  - се изобразява с графика. Законите на случайността повеляват, че машината би трябвало винаги да генерира еднакъв брой от единици и нули, което изглежда като равна линия на графиката. Всяко отклонение от този равен брой е изобразено като леко повдигната крива.

В края на 70те години проф. Йан решава да провери дали силата на човешката мисъл е способна по някакъв начин да въздейства на обичайните резултати на машината. Той застава на улицата и започва да спира напълно непознати хора с молбата да се концентрират върху генератора на случайни числа и да се опитат да го накарат да произведе повече ези отколкото тура. Това изглеждало като абсурдна идея за времето си. Въпреки това резултатът бил потресаващ и никога не е бил задоволително обяснен. Проф. Йан многократно повтарял опита и всеки път напълно обикновени хора демонстрирали как мисълта им може да повлияе на машината и да произведе значителни измествания в графиката, карайки апарата да създава неравен брой ези и тура.
Според всички известни закони на науката, това не би трябвало да се случва - но се случвало. И продължава да се случва.

Д-р Нилсън, също от Принстънския университет, по-късно разширява опитите на проф. Йан като занася машината на сбирки за групова медитация, които били много популярни в Америка по това време. Резултатите отново били изумителни. Групите били способни да причинят драматични изменения в схемата на поведение на числата.

От тогава д-р Нилсън се "зарибява". Чрез интернет той свързва 40 генератора на случайни числа от целия свят към компютъра в своята лаборатория в Принстън. Тази система работела денонощно, произвеждайки случайни числа. През по-голямата част от времето графиката на компютъра изглеждала като равна линия, докато един ден, на 6 Септември 1997, се случва нещо необикновено: машините около света започват да докладват за огромно отклонение от нормата, регистрирайки внезапно и масивно изместване в поредицата от случайни числа. Графиката рязко се изстрелва нагоре. Този ден е от историческо значение и по друга причина - това е денят, когато близо един милиард хора около света гледат погребението на принцеса Даяна по телевизията. Д-р Нилсън е убеден, че двете събития са свързани по някакъв начин. Възможно ли е да е открил нов феномен? Възможно ли е освобождаването на кондензиран емоционален заряд да е въздействал върху резултатите от неговата машина? Ако това е така - как именно? Д-р Нилсън не успява да обясни. Затова през 1998 година той събира учени от целия свят да анализират данните. Те също са объркани и решават да разширят и задълбочат изследванията на проф. Йан и д-р. Нилсън. Така се ражда Проект Глобално Съзнание.

От тогава проектът масово се разраства. Общо 65 EGGs (яйца - както са наричани генераторите) в 41 страни са привлечени да участват в проекта. И резултатите са еднакво изумителни и необясними. През време на експеримента "яйцата" са реагирали на серия от значителни световни явления: от бомбардировките на НАТО над Югославия, през трагедията с подводницата Курск до 
проточилите се избори в САЩ през 2000та година. EGGs също редовно регистрират глобални празненства като Нова Година. Но най-голямата загадка става на 11 септември 2001. Докато светът наблюдаваше ужасът от терористичната атака разиграващ се в Ню Йорк, нещо странно ставаше с Генераторите. Те не само регистрираха събитието, но измененията бяха отчетени 4 часа преди самолетите да ударят небостъргачите, преди дори терористите да са се качили на самолетите. "Тогава аз разбрах, че ни предстои огромна работа", каза д-р Нилсън. Какво се е случило тогава. Било ли е това изолиран случай? Явно не, защото 3 години по-късно през декември машините отново полудяват. 24 часа по-късно става земетресението в Индийския океан, което предизвиква цунамито опустошило югоизточна Азия и отнема живота на около четвърт милион хора.

И така, възможно ли е Проект Глобално Съзнание наистина да предвижда бъдещето?

Циниците с право биха посочили, че винаги може да се намери някакво глобално събитие, с което да бъде обяснено поведението на генераторите. Все пак светът е пълен с войни, природни катастрофи и терористични изстъпления, както и с периодични глобални празници. Дали учените не се опитват прекалено старателно да открият закономерности в случайностите? Екипът, който стои зад проекта настояват на противното. Те твърдят, че използвайки строги научни методи и сложна математика е възможно да се елиминира всякаква такава случайна връзка. "Ние искаме да открием че сме допуснали грешка", казва д-р Нилсън, "но до сега не сме открили такава, нито някой друг е успял намери.  Нашите данни показват ясно, че шансовете да получим тези резултати по щастлива случайност са едно на един милион. Това е много малко." Но някои остават скептично настроени. Професор Крис Френч, психолог и известен скептик от Голдсмитс Колидж в Лондон казва: "Проект Глобално Съзнание е произвел някои много интересни резултати, които не могат да бъдат пренебрегнати лесно. Аз също съм ангажиран с подобен проект, като целта ни е да проверим дали ще получим същите резултати. Ние още не сме ги постигнали, но проектът ни е съвсем в началото. Още е рано да съдим."
Колкото и странно да изглежда обаче, няма нищо в законите на физиката, което да отрича възможността за предвиждане на бъдещето. На теория е възможно времето да се движи не само напред, но и назад. И ако времето приижда и се оттегля като морските приливи, може и да е възможно да се предсказват събития от световен мащаб. "Има много доказателства за това, че времето може да се движи назад", казва проф. Баерман от Амстердамския университет." И щом това е възможно във физиката, то тогава това може да се случва и в нашето съзнание." С други думи проф. Баерман вярва, че ние сме способни да виждаме в бъдещето, стига да можехме да използваме скрития потенциал на нашето съзнание. И има огромно количество факти поддържащи тази теория.