НОВИ ХИПОТЕЗИ

Докладите на Кулик направили огромно впечатление както в Съветския съюз, така и в целия свят. Тогава започнали да се замислят каква катастрофа би предизвикала подобен взрив в гъсто населен район. Нали на същата географска ширина като Подкаменна Тунгуска се намира например Санкт Петербург....

Много интересни изводи от доклада на Кулик е направил американският астроном Чарлс Б. Оливър. През 1928 г. той написл в "Сайънтифик Америкън": "Трябва да се каже, че в светлината на доклада на Кулик би трябвало да погледнем иначе на митовете и легендите, които се смятали за творение на народната фантазия. Вероятно в много случаи те изразяват фактическото състояние на нещата". През 1933 г. друг американски учен, Харви Х. Ниниджър, поискал изпращането на научна експедиция на мястото на взрива. Този взрив, както твърди ученият, Кулик описал, но не го е обяснил. Американското правителство отказало финансирането на подобна експедиция и Нининджър трябвало да се задоволи с призив към колегите си да изучат както трудовете на Кулик, така и трудовете на други изследователи, занимавали се с това събитие.

Самият Кулик в крайна сметка се примирил с факта, че взривът не е бил предизвикан от падането на метеорит. Към края на тридесетте години предложил хипотезата, че експлозията е могла да бъде предизвикана от комета. По това време подобни хипотези предложили руснакът И. С. Астапович и англичанинът Ф. Дж. Уипъл. Напълно независимо един от друг те приели, че взривът очевидно е бил предизвикан от газова комета. Липсата на каквито и да е частици от метеорита сериозно подкрепяла тази хипотеза.

Струва си да посветим няколко думи на самата хипотеза, още повече, че много учени я смятат за единствената, заслужаваща внимание.

И. С. Астапович се опитвал (1933 г.) да докаже, че атмосферните явления, съпътстващи взрива (блясък, топлина, ударна вълна, сеизмични ефекти), са предизвикани от опашката на някаква голяма комета, чиято кинетична енергия при достигането й до земята била 1021 ерга. "Ударната вълна била предизвикана от взрива, а пожарът, на свой ред - от ударната вълна с твърде висока температура". Пресмятанията на Астапович на кинетичната енергия на неизвестния обект се оказали близки до направените по-късно (1023 ), но самата хипотеза за кометата подвежда, когато с нейна помощ се правят опити да се обяснят всички явления, свързани с взрива. Преди всичко досега не е регистрирано сблъскване на опашката на комета със Земята. Следователно няма никакви доказателства, че опашката на комета може да предизвика магнитни или атмосферни явления, подобни на тези от 1908 г. Да не говорим пък за това, че ако някаква комета се е намирала по това време близо до Земята, щяха да я забележат не само астрономите, но и нейните жители, при това много преди да достигне горните слоеве на атмосферата. А обектът, който експлодирал над Сибир, бил забелязан, може да се каже, в последния момент.

Освен това хипотезата на Астапович и Уипъл не издържа критика в светлината на по-късните открития, направени на мястото на взрива.

Да се върнем пак към Кулик, който символизира първия период на изследванията в тайгата. И да добавим, че през 1938 и 1939 г. той е ходил в районите, засегнати от взрива, още два пъти. Но тези пътувания не донесли нови данни. Тогава неговият спътник и приятел - Кринов - подхвърлил пръв мисълта, която по-късно роди значителни и новаторски хипотези. Кринов писа:

"Съществува само една единствена възможност да се обяснят всички несъответствия, в които се препъват опитите за обясняване на експлозията над Подкаменна Тунгуска: вероятно обектът, който са наблюдавали толкова свидетели, не е избухнал на Земята, а над Земята, на известна височина".

Войната прекъснала по-нататъшните изследвания.

Скоро след нейния край съветските учени отново започнали изследвания. И тук настъпва смяна на терминологията: още в първите материали, публикувани по това време, изчезва терминът "метеорит" и на мястото му се появява "космическо тяло".

Космическо тяло.... Както вече споменах, през 1977 г. в Полша беше Александър Казанцев, чието име многократно се повтаря в тази книга. Тогава го интервюирах: "Какво мислите днес за своята хипотеза, която обяснява взрива в Тунгуската тайга?" Казанцев ми отговори, че изцяло поддържа теорията си. Той продължава да счита, че от всички хипотези (а днес те са 80!), които се опитват да обяснят това събитие, неговата собствена е най-правдоподобна. Това означава, че трябва да си я припомним, макар и да е формулирана по-скоро по литературен, отколкото по научен начин.

И така Казанцев, инженер по образование, посетил Хирошима скоро след хвърлянето на първата атомна бомба над този град. Бомбата избухнала, да припомним това, на 500 м над Земята. Именно видът на унищожения град по някаква неуловима асоциация, а може би писателското въображение, подкрепено от техническото образование, станал причина да си спомни картината, която многократно бил виждал на снимките, направени по време на експедициите на Кулик. Аналогиите били много.

АТОМЕН ВЗРИВ ?

Ако щете - и онези голи дървета, изправени в центъра на взрива, които приличали на телеграфни стълбове. Тук, в Хирошима, за учудване на наблюдателите, само на сто метра от центъра на взрива имало дървета, голи, изгорели, но все пак неповалени. А по-далеч от епицентъра лежали руините на разрушените къщи - както в тайгата брезите или боровете. И в тайгата след взрива се издигнал стълб от черен дим и паднал също такъв черен дъжд.

Атомен взрив? В началото на нашия век? Ако е така, причината на взрива не би могла да бъде от земен произход. И затова по-нататък Казанцев развива своята концепция в определена насока. Обектът бил космически кораб, изпратен от жителите на Марс, които решили да изберат за кацане райони, необитаеми от хората. Кацането обаче не успяло. Корабът не достигнал до целта и експлодирал.

Хипотезата на Казанцев предизвика голям интерес и естествено изостри полемиките около причините за взрива в тайгата. Така например Феликс Зигел - тогава млад научен работник - писа в списание "Знание - сила":

"От гледна точка на знанията, които притежаваме днес, хипотезата на Казанцев изглежда по-реална от другите. Тя обяснява липсата на кратер, както и самото избухване на космическото тяло над Земята.... Не се случва за първи път новите идеи да се предложат не от учени, а от писатели. След това те се оказват плодотворни за самата наука..."

През шестдесетте години Феликс Зигел задълбочи смисъла и значението както на самата проблематика, така и на нейната аргументация. В този период в СССР настъпи явна поляризация на възгледите върху това събитие. Едната група учени, чиито най-изтъкнати представители са професорите Флоренски и Кринов, поддържат концепцията за взривяването на комета. С тази разлика, че не опашката на кометата, а нейното ядро е експлодирало над тайгата. А втората група, към която могат да се причислят астрономите от по-младото поколение и преди всичко специалистите в областта на космонавтиката, поддържа тезата на Казанцев. Тук трябва да добавим, че през последно време тази хипотеза намери подкрепа в аргументи, които са направо сензационни. Най-новите експедиции в района на Подкаменна Тунгуска донесоха цяла лавина необикновено интересни наблюдения. Това стана възможно в резултат на използването на напълно нова изследователска техника, а също и благодарение на съпоставянето на свидетелства отпреди половин век с най-новите постижения на знанието, особено във физиката и астрономията.

Както вече казахме, концепцията, която твърди, че взривът е бил резултат от катастрофата на атомен космически кораб, се състои от две отделни тези. Първата приема, че взривът е имал ядрен характер, че това е била експлозия на атомния товар, който се намирал на кораба, дошъл някъде от космоса.

Както се знае, атомният взрив се придружава от топлинна вълна. Зигел пресметнал, че взривът в тайгата предизвикал увеличаване на температурата от порядъка на десетки хиляди градуса. Съществен проблем е установяването на зависимостта между взрива и изгорената гора. Професор А. В. Золотов - един от ръководителите на изследователската експедиция през шестдесетте години - пише, че в района, обхванат от катастрофата, са намерени както нацяло изгорели дървета, така и дървета, недокоснати от огъня. Случвало се на изцяло обгорено дърво да се намерят недокоснати от пламъка клони. Това доказва, че на мястото на взрива не е имало обикновен горски пожар. Пожарът е възникнал единствено на тези места, където редките листа или редките клони не са защитавали дърветата от горещината. Друг изследовател - професор Флоренски - също признава, че горещината е възникнала на няколко места едновременно.

Всички експедиции са единодушни, че взривът е бил на височина от 3 до 5 км, което изключва експлозия, предизвикана от падането на метеорит, и частично изключва и кометата.

Вече споменах, че всички свидетели са видели издигащ се над тайгата огромен стълб дим. Въобще не става дума за "атомна гъба". Трудно е обаче да се иска от свидетелите образно сравнение от този вид. Въпреки това, когато било пресметнато разстоянието между свидетелите и епицентъра на взрива, се оказало, че споменатият стълб от дим се е издигал на височина най-малко 20 километра! (В Хирошима - от 12 до 15 км.) Освен това, през 1908 г. били отбелязани сеизмични ефекти в целия свят, което никога не се получава при падането на метеорит, затова пък винаги - при атомен взрив. Най-накрая, нито метеорит, нито комета - твърдят Зигел и Золотов - не биха могли да предизвикат промени в магнитното и гравитационно поле на Земята. Затова пък взривът от 1908 г. предизвикал такива промени, което станало тема на научен труд, публикуван от американските учени Чапмън и Ашоу.

Също така, ако става дума за въздействието на атомната експлозия върху флората и фауната, аналогиите с взрива са поразителни. След взрива в Сибир местните пастири забелязали, че отглежданите от тях елени страдат от неизвестна дотогава болест по кожата. Ще припомня, че през 1945 г. в Алмагордо след извършването на първия опитен атомен взрив забелязали по местните говеда появяването на различни петна и мехури по кожата, което било отчетено като резултат от облъчването.

Експедицията от 1958 година установила, че много растения от района на взрива показват генетични изменения - преди всичко ускорен растеж. Идентично ускоряване на растежа на растенията било наблюдавано в Хирошима. Екипът взел много проби от живите и развиващи се дървета в тайгата. Навсякъде и винаги кръговете от периода след взрива се оказвали по-широки и по-изразителни. Преди 1908 г. ширината била 0,4 до 2 мм. След 1908 г. - от 5 до 8 мм. Дърветата, преживели взрива, имали обиколка, до четири пъти по-голяма, а височината - до два пъти по-голяма от нормалните дървета.

Една година по-късно друг съветски екип, ръководен от Плеханов, изследвал повече от триста вида растения. Измерванията на радиоактивността позволили да се установи, че в центъра на катастрофата тя е един път и половина по-голяма, отколкото на разстояние 50 км. Особено е увеличена в слоевете от 1908 г.

И така, всичко сочи, че огънят, унищожил частично тайгата, е бил атомен огън, а наблюдаваните от учените генетични изменения са резултат от облъчване.

Районът в тайгата, унищожен от взрива, бил около 3100 км2 (в Хирошима - 46 км2 ). Специалистите пресметнали, че взривът в тайгата е бил вероятно 1 500 пъти по-силен, отколкото взривът над Хирошима. Тези данни потвърдил по-късно и самият Уилърд Ф. Либи - американски химик, лауреат на Нобелова награда.

И още една аналогия. В Алмагордо, в кратера, който се появил след атомния взрив, били намерени стъклени парчета, напомнящи зелена керамика. Учените нарекли това зелено стъкло "тринит" от кода "Тринити", с който бил зашифрован атомният опит. Идентични парчета зелено стъкло били намерени в тайгата по време на проучванията през 60-те години.