БЛЯСЪЦИТЕ И СЕНКИТЕ НА ДРУГИТЕ ХИПОТЕЗИ

Не е въможно естествено да отминем без внимание другите хипотези за взрива в тайгата. Две от тях получиха навремето голяма гласност. Първата се отнасяше за частица антиматерия. Без да се задълбочаваме особено в теоретични разсъждения, да припомним, че през 30-те години Дирак (лауреат на Нобелова награда) изрази мнение, че във Вселената може да съществува материя, изградена от атоми, в които електрическите товари на частиците да са обратни в сравнение със "земните" атоми. Това означава ядрото да бъде заредено отрицателно, а обикалящите около него електрони - положително. Сблъсъкът на материята с антиматерия трябва да предизвика анихилация на двете, съпроводена от мощен взрив.

Още през 1941 г. професор Линкълн ла Пас от Охайо предложил хипотеза, която обяснявала взрива от 1908 г. именно с такава анихилация на материята. По-късно, през 1965 г., Либи подкрепил тази хипотеза.

Втората хипотеза свързва тунгуския взрив с така наречената "черна дупка". Да припомним, че "черна дупка" е космически обект, в който материята в резултат на свиването си достига до такава невъобразима плътност, че както казва Робърт Опенхаймър, малка частица от такава "черна дупка" може да тежи милиони тонове. Днес е доказано съществуването на "черни дупки" във Вселената.

Такова е предположението на професорите А. А. Джексън и Майкъл П. Райън от Тексас, които смятат, че взривът от 1908 г. е бил предизвикан именно от "черна дупка". "Черна дупка" с малки размери е пробила Земята в района на Подкаменна Тунгуска (което теоретически е възможно), появила се е в северната част на Атлантическия океан и е продължила полета си в космоса.

И двете хипотези били отхвърлени от съветските учени. Те стигнали до извода, че картината, предизвикана от взрива в тайгата, по никакъв начин не може да отговаря на схемата за сблъскване на нашата планета с частица антиматерия, както и с "черна дупка". Да обърнем тук внимание на един елемент. Все пак, нито в случай на антиматерия, нито в случай на "черна дупка" свидетелите биха могли да наблюдават (и то в продължение на десет минути) летящ обект на фона на сибирското небе. И в двата случая такъв обект не би могъл да се види с просто око, а преминаването му през атмосферата би траяло частици от секундата. Това е достатъчен аргумент против двете хипотези, да не говорим за други, по-компетентни доводи. Но затова пък обръщам внимание, че и двете хипотези са представени от учени, които не са извършвали никакви изследвания в тайгата и дори не са я виждали.

Да се върнем още за момент към скоростта на обекта, описан, както беше казано, от свидетелите като цилиндричен предмет, подобен на тръба, който свети със синьо-бял блясък. Золотов е пресметнал, че тази скорост е била 2 или 3 км/сек. Повечето от свидетелите видели прелитащ обект и едновременно чули детонацията, оттам и заключението, че тази скорост не е била по-голяма от скоростта на разпространението на звуковите вълни. Значи в края на краищата това не е била голяма скорост.

През последните години обаче наблюденията се обогатиха с нови факти, които вече решително противоречат както на хипотезите на американските учени, така и на тези теории, които виждат причината за взрива в сблъскването на Земята с ядрото на комета.

Като се връщам към всичките тези разнообразни хипотези, бих искал да засегна още няколко съществени проблема.

Първо, дали можем да имаме пълно доверие в свидетелствата на лицата, които са видели този обект? И дали може на тази основа с пълна сигурност да кажем, че обектът е изглеждал именно така, както го описват свидетелите. Такава сигурност според мен няма. Затова пък можем да приемем, че щом хора, които не се познават, го определят по един и същи начин, по всяка вероятност описваният предмет е изглеждал именно така.

НОВИ ДОКАЗАТЕЛСТВА

Много по-важен проблем са новите данни, получени в резултат на по-подробните и по-точни анализи на района и характера на експлозията. Още през 1920 г. Кринов установил, че пораженията се разпределят съвсем неравномерно. По-късните изследвания позволили да се установи, че районът, обхванат от унищоженията, има характер на изкривена елипса. На тази тема Зигел писал следното:

"Лесно може да се каже, че линиите, които ограничават района, в който гората била изцяло унищожена, обрисуват някаква странна фигура. Освен това епицентърът на експлозията, както и районът на изправените дървета, са разположени ексцентрично по отношение на унищоженията. Този характер на унищоженията не би могъл да бъде предизвикан от балистична вълна, създадена в резултат на полета на обекта. Районът на унищоженията изпъква в посока, която никак не е успоредна на линията на полета и която образува тъп ъгъл с нея. С други думи, взривът не е бил равномерно разпределен във всички посоки".

Золотов пък твърди, че поразеният район има такава странна форма, защото материалът, който е избухнал, е бил разположен в някакъв контейнер. А структурата на контейнера е станала причина неговото разкъсване да предизвика елиптичното разсейване на заряда. "Посоката на експлозията е резултат от нееднородността на контейнера".

Дали за подобно твърдение съществуват достатъчно доказателства? Да, съществуват, и то в голямо количество.

Това са малките топчета, намерени в района на взрива, които със сигурност имат извънземен произход. Тези топчета се състоят от силикат и магнетит и често са свързани помежду си подобно на грозд. Кринов е намерил топчета магнетит в стъклените топчета от силикат. Изглежда, че те са се стопили заедно под влияние на топлината, както онези топчета тринитит, намерени след експерименталния взрив в Аламогордо.

Естествено тези топчета биха могли да произхождат от някакъв метеорит, а не непременно от обекта, взривил се през 1908 година. След изследванията се оказа, че районът, в който бяха намерени топчетата, точно се покрива с района, обхванат от експлозията. Учените (Флоренски) са намерили хиляди такива топчета, които били пръснати в земята и сред останките от унищожени дървета като зелени сачми. Флоренски счита, че тези топчета са останки от ядрото на някаква комета. Золотов пък е убеден, че те не са остатъци нито от метеорит, нито от комета. Това мнение получи допълнително доказателство, когато в топчетата след прецизен анализ бяха открити следи от кобалт, никел, мед и германий! Този състав говори изразително, че става дума за ИЗКУСТВЕН обект, създаден в резултат на нечия инициатива. Топчетата са може би останки от контейнера или от самия кораб.

В дискусията, която все още продължава, споменатите топчета са много важен довод, но не и най-важният от изтъкваните напоследък. Като използва най-новите ракетни технологии, Зигел заедно с няколко специалисти по астронавтика стигна до извода, който още по-убедително от преди подкрепя хипотезата за "космически кораб".

Въз основа на географията на унищоженията е установено, че полетът на експлодиралия обект е трябвало да бъде много по-бавен отколкото скоростта на което и да е космическо тяло, и също така по-бавен, отколкото първоначално се е предполагало. Пресметнато е, че тунгуският обект е могъл да има скорост, не по-голяма от 700 м/сек, т.е. около 2500 км/час, или скорост, която съответства на скоростта на наш реактивен самолет. Да припомним, че метеоритите се движат със скорост 15-20 км/сек.

В тези изследвания извънредно важен въпрос се оказала не само скоростта на обекта. Не по-малко съществен е въпросът за траекторията, по която той се е движел. За да се установи тази траектория, като основа са били взети показанията на свидетелите и географията на пораженията.

Въз основа на показанията на свидетелите и сеизмичните записи първите експедиции стигнали до извода, че обектът е летял от югозапад на североизток. По-късно обаче, според географията на пораженията, изследователите приели, че обектът е летял от югоизток на северозапад (Флоренски и Коненкин). А Золотов, който подробно изследвал старите дървета (неунищожените), установил с пълна сигурност, че детонационната вълна е трябвало да дойдр от югозапад. И така, югозапад или югоизток?

Ето това е най-голямата сензация - и едното, и другото!

Работата е там, че като ставнявали показанията на свидетелите, събрани още от Кулик, учените стигнали до извода, че когато се е намирал над Сибир, тайнственият обект в един момент Е ИЗМЕНИЛ ПОСОКАТА НА ПОЛЕТА СИ от източна на западна!

Професор Зигел пише:

"Преди експлозията тунгуският обект е описал дъга с дължина около 600 км, с други думи е извършил някаква маневра".

Подобна маневра не извършва никой естествен обект. И така, трябва ли да се учудваме, че учените, стигнали до подобни заключения, смятат, че тялото, експлодирало над Сибир, е било изкуствен обект, следователно може би космически кораб?

Но и това не е всичко. При навлизането в земната атмосфера обектът е трябвало да извърши още една корекция на полета, корекция, която извършват всички съвременни космически кораби. За да бъде успешно навлизането в атмосферата, обектът задължително трябва да се придържа към ъгъла на навлизане, равен на + 6о спрямо линията на хоризонта. Тук границите на маневриране са минимални. За да може корабът, който идва от космоса, да издържи на стълкновението с атмосферата, той разполага с коридор, широк само 60 км. В сравнение с огромното пространство на полета, това е все едно да улучи косъм с острието на ножче за бръснене, хвърлено от няколко метра. Смъртна опасност грози всеки кораб както при по-вертикално, така и при по-хоризонтално навлизане в горните слоеве на атмосферата. И ето, съветският астроном Б. Й. Левин, който много подробно е изследвал предполагаемата траектория на полета на тунгуския обект, изразява мнението, че за първи път обектът е бил забелязан от Земята, когато се е намирал на височина 130 км. На тази именно височина се намира зоната за навлизане в споменатия "атмосферен коридор". Всеки голям обект, а следователно и космически кораб, започва да свети интензивно така, като че ли има плазмена обвивка, поради което напомня метеор.

Да дадем още веднъж думата на Феликс Зигел, който в интервю за агенция "Новости" през 1979 г. заяви:

"Ученият трябва да отхвърли теорията на много изследователи, че тунгуският метеорит е бил ядро на комета. Ядрата на кометите са рехави конгломерати, съставени от различни вледенявания - вода, метан, амоняк и дребни твърди частици. Такива тела не само не могат да експлодират със силата на 40-мегатонна атомна бомба, но и не са в състояние да прелетят стотина километра в гъстите слоеве на атмосферата. Изчисленията, които направих, показват, че ако тунгуският обект е бил ядро на комета, той би се разпаднал само няколко десетки километра след навлизането си в атмосферата. С хипотезата за комета не съвпадат и други факти, като увеличената радиоактивност в епицентъра на експлозията, както и мутациите на насекомите и растенията. Освен това неотдавна в района на епицентъра на взрива в почвените слоеве от 1908 г. бе открито ненормално високо съдържание на цинк, бром, натрий, калий, желязо, олово, мед и други химически елементи, които са абсолютно нетипични за ядра на комети, но напълно възможни за изкуствени конструкции".

На въпроса на журналистите дали продължава да бъде убеден, че тунгуското тяло е било изкуствен обект, Зигел отговаря:

"Да, убеден съм в това. Придържам се към тази хипотеза от 32 години и с удовлетворение твърдя, че колкото повече научаваме за тунгуската катастрофа, толкова повече потвърждения намираме на мнението, че обектът, експлодирал през 1908 г. над тайгата, е бил сонда от друга планета".

откъс от "Ние от космоса" - Арнолд Мостович

39 хипотези на различни автори:

1. Облак космически прах - френски астроном - Феликс де Руа 1908 год.
2. Падане на група метеорити - Вознесенский 1925 г.
3. Рояк от железен метеорит свързан с  кометата Понс-Винике - ККулик - 1927
4. Комета- Уиплом 1934 г.
5. Космически кораб - Казанцев - 1946 г.
6. Вътрешна енергия от междупл. тяло - магнитограмата на взрива е подобна на ядрените взривове. - Золотов
7. Антиматерия - 1948г. - Линколн Ла Паз
8. Електрически процеси в атмосферата - Смоляник - 1951г.
9. НЛО - Зигел -1959 г.
10. Кеменен метеорит разбит във високите части на атмосферата. - Вронски и Ковал
11. Тяло влязло и загубило обвивката си , а ядрото напуснало атмосферата - Астапович - 1908
12. Лазерен сигнал от 61 - вата звезда на Лебед
13.Антиматерия с анихилация допълва 7.
14. Старт на космически кораб - майтап на братя Стругацки - Пон. започва в събота
15.Останки от кометата Енке - Зоткин
16. Миниатюрна черна дупка - 1973г.
17. Изхвърляне на газово - кална маса от вулканична тръба - 1986г. - СНИГИРЕВСКАЯ
18. Облъчване от слънчев вятър, образува се се азотна киселина и амонячни съединения.
19. Природен газ
20. Метеорит от астероидния пояс -
21. Гигантска кълбовидна мълния възникнала в атмосферата
22. Мълния от кластерен тип
23.  Гигантска кълбовидна мълния възникнала в земята
24. Взрив на слънчев плазмоид
25 Взрив на 400000тона водород
26. Водород + метан+ амоняк +кислород+ ацителен = взрив
27. Обект отделен от "Черният принц"
28. Комета от газохидратни съединения
29.Метеорит от натрий
30. Желязно ядро от комета от Облака на Оорт с полупроводникови свойства
31. Атмосферно разрушаване на каменен метеорит.
32. Метеорита е излетял от вътрешността на Земята
33. Земетресение
34. Химически взрив от водород и кислород получен от комета.
35. Желязна топка с радиус 5 метра и маса 4100 тона
36. Взрив на хипотетична линейна материя затворена в квантове магнитен поток
37. Природен метан
38. Екперимеент на Николо Тесла за предаване на енергия
39. Отново Енке

Източник www.tungyska.ru

ОЩЕ МНОГО ПОДРОБНОСТИ, ХИПОТЕЗИ И КОМЕНТАРИ