Както отбелязахме в предишния брой на "Строго секретно" най-вероятната теза за ударите срещу Световния търговски център и Пентагона е, че те бяха осъществени с техниката за електронно дистанционно управление на самолети, която би могла да се нарече Home Run.

За какво става дума?

В средата на 70-те години в САЩ станаха редица отвличания на пътнически самолети. За да се противопоставят на тази нова въздушна война две мултинационални компании в сътрудничество с Defense Advanced Projects Agency /DAPRA/ започнаха да разработват програма за дистанционно приземяване на отвлечени самолети. Ако приемем, че програмата се казваше Home Run /което не е нейното истинско кодово име/, тя даваше възможност на наземния контрол да слуша разговорите в кабината на пилотите и при необходимост да поеме абсолютния контрол над компютъризираните системи за самолета с дистанционни средства. От този момент, независимо от намеренията на похитителите или на пилотите, отвлеченият самолет можеше да бъде командван и приземен на исканото летище без никакви проблеми, по същия начин, както се командват самолетните радиомодели.

Инженерите, които започнаха разработката на Home Run, не предполагаха, че 30 години по-късно нейните секретни компютърни кодове ще бъдат разбити и системата ще бъде използвана за нанасяне на ударите с четирите самолета на 11 септември 2001 г.

Какъв е принципът на действие на Home Run? За да управлява самолета пилотът използва щурвала или ръчката пред себе си, педалите в краката си и ръчките за тягата отстрани. За по-висока скорост пилотът увеличава газта с тях, за по-ниска - ги издърпва обратно. За да насочи самолета нагоре пилотът дърпа щурвала, който от своя страна командва елеваторите на хоризонталната опашка. За да наклони самолета наляво или надясно пилотът придвижва щурвала или "джойстика" в съответната посока и по този начин задвижва елероните на крилата. И така нататък.

Преди години щурвалът и педалите бяха свързани с многобройни кабели, така че пилотът имаше физически контрол над самолета. Това не беше проблем за малките и средни самолети. Но при големите необходимостта от физическа сила ставаше все по-голяма.

Поради това от 50-те години започна да се използва хидравлика между пилота и контролните уреди. Това означаваше, че когато пилотът задвижваше щурвала, съответните кабели активираха сензори, които от своя страна задвижваха хидравлични предавки, които движеха елеваторите, елероните и т.н.