Article Index

Както отбелязахме в предишния брой на "Строго секретно" най-вероятната теза за ударите срещу Световния търговски център и Пентагона е, че те бяха осъществени с техниката за електронно дистанционно управление на самолети, която би могла да се нарече Home Run.

За какво става дума?

В средата на 70-те години в САЩ станаха редица отвличания на пътнически самолети. За да се противопоставят на тази нова въздушна война две мултинационални компании в сътрудничество с Defense Advanced Projects Agency /DAPRA/ започнаха да разработват програма за дистанционно приземяване на отвлечени самолети. Ако приемем, че програмата се казваше Home Run /което не е нейното истинско кодово име/, тя даваше възможност на наземния контрол да слуша разговорите в кабината на пилотите и при необходимост да поеме абсолютния контрол над компютъризираните системи за самолета с дистанционни средства. От този момент, независимо от намеренията на похитителите или на пилотите, отвлеченият самолет можеше да бъде командван и приземен на исканото летище без никакви проблеми, по същия начин, както се командват самолетните радиомодели.

Инженерите, които започнаха разработката на Home Run, не предполагаха, че 30 години по-късно нейните секретни компютърни кодове ще бъдат разбити и системата ще бъде използвана за нанасяне на ударите с четирите самолета на 11 септември 2001 г.

Какъв е принципът на действие на Home Run? За да управлява самолета пилотът използва щурвала или ръчката пред себе си, педалите в краката си и ръчките за тягата отстрани. За по-висока скорост пилотът увеличава газта с тях, за по-ниска - ги издърпва обратно. За да насочи самолета нагоре пилотът дърпа щурвала, който от своя страна командва елеваторите на хоризонталната опашка. За да наклони самолета наляво или надясно пилотът придвижва щурвала или "джойстика" в съответната посока и по този начин задвижва елероните на крилата. И така нататък.

Преди години щурвалът и педалите бяха свързани с многобройни кабели, така че пилотът имаше физически контрол над самолета. Това не беше проблем за малките и средни самолети. Но при големите необходимостта от физическа сила ставаше все по-голяма.

Поради това от 50-те години започна да се използва хидравлика между пилота и контролните уреди. Това означаваше, че когато пилотът задвижваше щурвала, съответните кабели активираха сензори, които от своя страна задвижваха хидравлични предавки, които движеха елеваторите, елероните и т.н.
Когато DAPRA се появи на сцената през 70-те години, самолетните системи бяха още по-напреднали с компютърни бордови автопилоти, които от своя страна контролираха цялата хидравлика. В своята комбинация тези различни функции са известни като Flight Control System или FCS и са интегрирани в най-съвременните самолети, даващи им възможност да кацат например автоматично на пистата при нулева видимост. По този начин към средата на 70-те години големите самолети можеха автоматично да летят стотици мили и след това автоматично да кацат на избрано летище при нулева видимост при мъгла. Това можеше да стане без каквото и да било участие на пилота. За да стане Home Run ефективна система, тя трябваше да бъде интегрирана с всички бордови системи. Това можеше да стане само при най-новите самолети, някои от които по онова време бяха все още на чертожните дъски. Под прикритието на секретността DAPRA и двете мултинационални компании направиха "задни врати" в новите компютърни системи. На този етап имаше две изисквания. Първото беше канал за поемане на пълния контрол над полетните системи, и второто - таен аудиоканал за мониторинг на разговорите в кабината на пилотите.

След активирането на първия канал всички самолетни функции минаваха под прекия наземен контрол, елиминирайки напълно пилотите или похитителите. По онова време това не беше система за "редуциране на авторитета" на екипажите, а средство, срещу отвличане или ако похитителите застрелят пилотите. Предполагайки логично, че похитителите имат ограничен брой патрони и тъй като всеки съвременен самолет превозва около 300 души Home Run трябваше да бъде използвана за връщането на оцелелите на земята чрез напълно автоматично кацане.

Най-вероятно именно тази система беше използвана за ударите срещу Световния търговски център с двата Boeing - 767 и срещу Пентагона с Boeing - 757.

Активирането на първия контролен канал се оказа лесно. Повечето читатели вероятно са чули за транспондера след атаките в Ню Йорк и Вашингтон. Технически транспондерът е комбиниран радиопредавател и приемател, който действа автоматично, предавайки данни между самолета и контрола на земята. Изпращаните от него сигнали съдържат "личните данни", които са необходими за въздушния контрол, за да не допуска катастрофи. Те бяха необходими и за контрольорите на Home Run, за да прехванат необходимите им самолети. След като са направили това Home Run е започнала да предава данни към транспондера и е поела контрола на самолетите от Земята.

Това обяснява и факта защо нито един от четирите самолета не е изпратил специалния "бях отвлечен" транспондерен код. Защото честотата на транспондера вече беше превзета от Home Run. Предаването на специалния код за отвличане беше невъзможно.

Това беше първото неоспоримо доказателство, че набелязаните четири самолета бяха отвлечени по електронен начин, а не от някакви "арабски терористи".

Подслушващото устройство на Home Run в кабината активира и микрофоните, които нормално захранват записващото устройство Cockpit Voice Recorder /CVR/, което е една или две кутии, направени така, че да издържат на катастрофа. От тях след това следователите разбират причините за катастрофите. Но веднъж включени към Home Run предавателите се "заобикалят" и гласовите трансмисии от кабината не се записват върху 30-минутното постоянно записващо устройство. Ако Home Run е действал над 30 минути в кутията няма да има никакъв гласов запис. Следователите намериха кутиите на самолетите, ударили Пентагона и попаднали във Филаделфия. Те потвърдиха, че на тях няма никакъв запис. Единствената причина за това е прехващането на самолетите от Home Run, което е поредното доказателство, че самолетите бяха похитени електронно от земята.

А какво става с "онези телефонни обаждания от отвлечените самолети". Кои обаждания? Няма никакви записи, а само емоционално подхранване от някои медии, позовавайки се винаги на трети човек за някакъв негов "невидим осведомител" в някаква авиокомпания, който "казал", че стюардесата се е обадила, за да съобщи за отвличането и за един "пастор", който казал, че е получил обаждане от "един пътник", който го е помолил да се обади на жена му и да и предаде, че много я обича. Вероятно този човек е имал записан телефона на жена си на своя клетъчен телефон и срещу наближаващата смърт би трябвало направо да й обади, а не да търси някакъв пастор. Още повече, че всички клетъчни телефони в САЩ имат и гласови пощенски кутии.

Що се отнася до Home Run в началото на 90-те години един основен европейски авиопревозвач разбра за тази система. Там бяха сериозно разтревожени, че техните самолети могат да бъдат "спасявани" от американците. Поради това тази компания изхвърли всичките бордови американски компютри и ги замени със собствени. Но това не може да се каже за американския въздушен флот. Според скромни преценки около 600 американски самолета в САЩ и другаде все още могат да бъдат превзети от Home Run и да бъдат използвани за атаки по всяко време. За да бъдат направени тези самолети безопасни техните бордови контролни системи трябва да бъдат демонтирани и заменени. Това обаче ще струва милиарди долари, които авиокомпаниите не могат да си позволят, защото ще фалират.

Най-хитрото средство на американците срещу похитителите се превърна в най-голямата опасност на американската национална сигурност. Това са 600 самолета, които могат да бъдат използвани за атаки.

Поради съображения за сигурност, източниците, които използваме, не съобщават за кои видове самолети става дума. Но от други източници научаваме, че Home Run, не може да бъде използвана срещу Boeing -737, Boeing - 777, Airbus - A 340, DC - 9 или Fokker - 100. Анализът на любителски филм разкри най-голямата сензация - втората /южната/ кула беше взривена преди въобще самолетът да я е ударил

Статия от в-ник Строго Секретно www.strogosekretno.com