С тази кратка презентация, бих искал да дам ключа към разбирането на произхода на аргументациятa на материалите в Строго Секретно. Там има много слабо оказана помощ към читателите, за това какво е геополитиката и защо това което пишат трябва да се разбира като прилежащо към геополитиката. Или, какво е геополитиката?

В момента има няколко вида геополитики, ако може така да се каже: класическа, критическа и постмодерна. Оттук-нататък, под геополитика, ще се има предвид "класическа", ако ли не- то ще бъде изрично оказано, за какво иде реч.

И така. Класическата геополитика води своето философско начало от Картес и Русо, като вторият има по-слаб принос. По същество, тази философия твърди, че за да се обясни смисъла на един обкет, то той трябва дасе наблюдава в неговата цялост, като се абстрахираме от моментния контекст и го приемем такъв- какъвто в тоталният времеви контекст. Т.е., ние трябва да наблюдаваме този обект, взимайки предвид неговота минала и настояща, и по възможост бъдеща, форма, която се изменя с времето. С други думи, ние се дистанцираме от обекта на изследване и го наблюдаваме от низходяща гледна точка, поставяъки нашият поглед над всичко.Приносът на Русо в класическата геополитика, е че той насърчава физическото докосване и изследване на дадения обект и отрича всякаква символика като заместител на реалният обект. Тази философия е тъкмо обратната на критическата политика. И затова, символиката в думата "държава" трябва да се разбира като това "Какво, физически и природно, е държавата". Друга философия, оказала своето влияние върху геополитиката е т.нар. нео-ламаркизъм или социален дарвинизъм. Както и при Русо, природата е съществен елемент в разбирането на държавата. Според социалните дарвинисти, държавите се състезават за власт на световната сцена за сметка на другите.

Нека държим в паметта ни казаното по-горе и проследим исторически развитието до раждането на класическата геополитика. Когато картата на света се запълва през 19 век, световната политика става глобална, понеже няма нови земи за завладяване- няма празни петна на глобуса. Този факт създава конкретни главоболия на практикуващите международни отношения, понеже поставя под въпрос накъде и как ще се развият взаимоотношенията между различни велики сили, понеже дотогава, потенциалните конфликти, предизвикани от политиките на различните велики сили, са били могли да бъдат избягвани или потулвани посредством посока на експанзия към неоткритите територии. Това ще рече, за да се избегнат търканията в Европа, великите сили прибягват към колонизиране на други незнайни територии и с това пренесат конфликтите навън от ядрата на техните държави. И затова, проблемът настъпва, когато няма вече място за експанзия. Тогава много от географите (наука, която води зародиша си от немските университети от средата на 19век и след това се пренася в UK, ФРА) се пренасочват към това, как биха могли да изследват последиците от факта, че няма повече празни места и че в крайна сметка съперничещите сили удома са пренесли нестабилността навън, като с което са я умножили, понеже възниква опасността от изчерпване на географията като наука, защото тя се е ограничавала само в картографирането. И така, за да могат географите да си обяснят какво ще става, за дамогат да достигнат някаква степен на предсказуемост на международните отношения, прибягват до методите на Картес и на Русо. И за това геополитическите теоретици се дистанцират от завършеността на политическата карта, наложена върху глобуса, и в същото време се опитват да разберат как природата оказва влияние върху поведението на държавите, понеже държавата е и природа.

Тук засега ще се спра над една част от класическата геополитическа теория (като цяло), понеже изглежда, в голяма степен от Строго Секретно си позволяват да използват в техните материали. Иде реч за теорията на Сър Халфорд Мацкиндер- геополитик от Кралското Географско Общество. Той е и един от последните хора, които са нанесли последните щрихи върху световната географска карта, с покоряването на (един) връх (в) Кения.

Неговата теория е най-вече води началото си от Картесианският философски подход. Той проследява историята на държавите по географски признак. С други думи, той открива повторяемост на външната политика (ако е имало такова нещо през античността и средновековието като цяло) и открива, че държавните образувания, които горе-долу са на териториите на Русия, Китай, северен Iraq, Иран Турция и Източна европа демонстрират едни и същи вектори на военна експанзия: отвътре-навън, от сърцето на азия - към бреговете на азия и европа. Той нарича тези земи Пивот и после Хеартланд, понеже променя тази теория на няколко пъти (като накрая той напълно се отказва от нея в името на не-дотам адеквтатна Френска перспектива).

И така, освен Хеартланд-а той разделя света на още 2 части: Outer Инсулар Цресцент (ОЙЦ) и Иннер ХИч (ИЙЦ) или така наречените морски сили. Въпреки, че разграничава 3 географски формирувания, неговата теория говори за два типа поведения: континентален (Хеартланд) и Морски (ОЙЦ/ИЙЦ/Sea Поверс). В векторите на поведение на морските сили, той "вижда" исторически устрем да проникнат по-навътре в сърцевината на Азия, посредством военна и търговска експанзия.

В какво се състои, в крайна сметка диалектиката? Идеята е, че континента (хеартланд) е най-голямато формирувание на земна маса. Също, както и Брзезински смята, Азия е единственият път към световна доминация, понеже в нея се съдържат най-мнoгoто ресурси в света и най-много хора, и естествено най-голяма площ. Затова, който е на тази територия има потенциала да се развие до световен господар. Ето защо, исторически, морските сили се стремят да противодействат, или да "разкъсат" хомогенността на държавното формирувание, което окупира тази територия, наречена Хеартланд.

Тази е голата теория на Mackinder и тя дава най-много основата на подхода към разбиране на и обяснение на световните дела чрез геополитиката.

Хартланд е метафора, която обозначава гореспоменатите територии. Хартланд е название- име. Хартланд не носи в себе си нищо мъгляво, ами точно определени географски граници и прилежащи ресурси вътре в тях. Несъмнено има известна степен на употреба на символи, но за разлика от критическата геополитика, употребата на обобщителни имена като Хартланд е само като необходимост.

Да, употребата на метафори в класическия геополитически дебат е неизбежна, но изключеително ограничена. Употребата на метафори е само крупен заместител на група от държави, които са в съседство като сходството им в тяхната виншна политика е изключително зависима от географското положение, като това е което ги приобщава към един или друг регион- бил той Римланд, Хартланд, Външен или Вътрешен полумесец, континентални, морски сили. С този списък се изчерпват метафорите, които биха могли да бъдат употребени в класическата геополитика и употребата на една или друга метафора носи точно определно значение, което се дефинира от класическата геополитическа теория.


Разликата е там, че в критическата геополитика, символизмът определя регионите и крупните държавни сформирования. Регионите, които се сформират под егидата на критическата геополитика са преди всичко условни и най-вече плод на емоционалните и фантазийни страхове на хората, които се артикулират от политиците. Ето: Оста на Злото- Афгханистан , Иран Iraq, Сирия, артикулирана от Bush. Или, Империята на Злото: СССР.

Затова, употребата на класически геополитически метафори в какъвто и да е друг контекст - извън рамките на класическата геополитика - автоматично означава, че употребяващият ги приспада своите разсъждения и аргументация към популярната критическа геополитика. Отново, в критическата геополитика същественото е, че самите хора, а не природата, сформират регионите. Регионите не са константа, както при класическата, а са зависими от възприятията и смисъла, който вдъхват в тях обикновените хора. В тази форма на геополитическо възприятие и изобличение на света, употребата на символи и метафори е повече от наложителна, за да могат регионите да бъдат по-ярко контрастирани един от друг. Например, контраста Изток-Запад в Европейски и световен мащаб, Ислямски Свят - Християнски Свят, Ориент и Окцидент. Доста от тези метафори са мъгляви и за повечето от нас съдържат в себе си много значения. НАпример: Дали в Окцидента е наистина християнския свят? дали в Западна европа могат да бъдат намерени онези ценности, които се рекламират навсякъде: толерантност към малцнинствата, липса на расизъм и национализъм и т.н. Дали запада е наистина запад, а не изток? Какво правят тези пакистанци, индийци, китайци, мюсюлмани, индуси и какви ли още не в Запада? Този идеализиран запад към който се стремим, е ли е той наистина запада който намираме днес???