ЗАКОН 25 Гражданите (т.е. евреите) от една община имат право да забраняват на търговците от други местности да идват при тях и да продават по-евтини стоки с изключение на случаите, когато стоките на пришълците са по-хубави от тези на местните жители. Тогава последните не могат да им забранят, понеже клиентите биха получили по-добра стока. Но това, разбира се, може да бъде допуснато само там, където купувачите са също евреи. Там, където купувачите са християни, на чуждите търговци може да им се забрани да продават по причина, че позволението да се прави добро на християнин се счита за грях; понеже при нас (евреите) се признава основното правило, че можеш да хвърлиш парче месо на куче, но никога не го давай на нохри (християнин), тъй като кучето е по-добро от нохри (християнина).

ЗАКОН 26 Когато евреинът има магазинер, с когото е сключил сделка, че всичко, което той намери, принадлежи на собственика, и служителят е измамил а к у м, като го е накарал повторно да плати вече погасен от същия този а к у м дълг, или пък му е надписал сметката и т. н,, тогава тази печалба принадлежи на собственика, защото такива печалби трябва да се разглеждат като намерени вещи (собствеността на християнина се смята от евреите като никому непринадлежащо имущество, поради което евреите могат да взимат колкото им се удаде).

ЗАКОН 27 Когато евреин изпрати при а к у ма за пари пратеник и този измами а к у ма, взимайки от него повече, отколкото е трябвало, тогава разликата принадлежи на куриера.

ЗАКОН 28 Когато евреин има работа с а к у м и дойде друг евреин и измами а к у ма, все едно по какъв начин - чрез измама при мерене, теглене или при смятане, тогава двамата евреи трябва да си поделят такава изпратена им от Йехова печалба.

ЗАКОН 29 Когато евреин изпрати при а к у ма куриер, по който да върне дълг, а последният, когато пристигне, забележи, че а к у м ъ т е забравил за този дълг, тогава пратеникът е длъжен да върне тези пари на евреина, който го е изпратил; като изпратеният не трябва да се оправдава, като казва, че с това (т.е. плащането на пари на християнина) желае да почете името божие, за да говорят а к у мите виждате ли, евреите все пак са порядъчни хора. Нещо подобно той може да направи само със своите пари; да раздава чужди пари той няма право.

ЗАКОН 30 Когато евреин е продал нещо на друг евреин, движима или недвижима собственост, и се окаже, че продавачът е откраднал тези неща, вследствие на което собственикът си ги е взел обратно, тогава продавачът е длъжен да върне на купувача получените пари, тъй като не е трябвало да краде. Ако обаче ги е откраднал от а к у м и а к у мът си ги вземе обратно, то продавачът не е длъжен да върне парите на купувача.

ЗАКОН 31 На евреина строго е забранено да мами своя ближен и за измама вече се счита, когато той го лишава от шестата част на ценностите. Който е измамил свой ближен, той е длъжен да върне всичко обратно. От самосебе си се разбира, че всичко това има смисъл единствено сред евреите. На евреина е позволено да измами а к у м, като той не е длъжен да връща на а к у ма онова, с което го е измамил; защото в Св. писание е казано - „Не мамете вашия ближен брат”; а к у мите не са ни братя, а напротив, както се видя по-горе (закон 25), те са по-лоши от кучета.

ЗАКОН 32 Когато евреин дава под наем дом на друг евреин, тогава се позволява на трети евреин да дойде и да даде повече отколкото първия наемател, и да наеме дома за себе си. Когато хазяинът е а к у м, тогава нека бъде проклет (този израз на халдейски е ”мемуда” т.е. той не може да ходи в синагогата дотогава, докато равинът не го освободи от проклятието) този, по чиято вина а к у мът получава повече приходи.

ЗАКОН 33 Счита се за задължение (за евреина) да изпълни всичко, което е написал болният в своето завещание, с изключение на този случай, когато той е заповядал да се извърши нещо греховно. Съгласно с това, ако болният в своето завещание подари нещо па а к у м, то не е задължително това да се изпълни, защото, както ще видим по-натам, счита се за голям грях да се подарява нещо на а к у м.

ЗАКОН 34 Евреин, намерил каквото и да било - било то одушевено или неодушевено, е длъжен да го върне на собственика. От само себе си се разбира, че това се отнася единствено за евреин, загубил каквото и да е. Когато намереното принадлежи на а к у м, тогава евреинът не само че не е длъжен да го върне, а напротив, счита се за тежък грях да се връща каквото и да било на а к у ма, освен ако това не се прави с цел християните да казват - „евреите са порядъчни хора".

ЗАКОН 35 Когато евреин попадне на натоварено животно, което е паднало под тежестта на товара или на претоварена каруца, пред която изнемощели от тежестта на товара са паднали животни, впрегнати в нея, то тогава той е длъжен да се притече на помощ на кочияша или каруцаря и според нуждата да помогне да се разтовари или натовари - така всеки евреин е длъжен да оказва подобна помощ както на своя събрат, така и на животното. Той е длъжен да го прави и тогава, когато само товарът принадлежи на евреин, а животните на а к у м, или обратното, когато животното принадлежи на евреин, а товарът на а к у м и сам коларят е а к у м. Но когато животните принадлежат на християнин и това- рът също е негова собственост, тогава и дума не може да става нито за състрадание, нито за милосърдие, както по отношение на собственика на товара, така и към животните, като в този случай нито един евреин не е длъжен да оказва помощ нито на собственика на товара, нито на животните.

ЗАКОН 36 Когато евреин дължи пари на а к у м и този а к у м умре, то на евреина е забранено да връща парите на неговите наследници, естествено при условие че никой друг а к у м не знае за това, че евреинът е длъжник на умрелия а к у м. Но когато (поне) един християнин знае за това, тогава евреинът е длъжен да плати парите на наследниците, за да не казват а к у мите - „евреите са измамници".

ЗАКОН 37 На евреина е забранено да краде каквото и да било както от друг евреин, така и от гой, но може да измами гоя, например изигравайки го при сметките (на халдейски е употребена същата дума както по-горе та уф = измамвам), или му се разрешава да не му плати дълга си, само че трябва да бъде внимателен дотолкова, че деянието да не се разкрие и с това да не оскверни името господне.

ЗАКОН 38 Когато евреин купува от крадец и продава купеното на друг евреин и идва трети евреин и твърди, че купеното е негова собственост, и си го вземе, тогава продавачът е длъжен да върне на купувача неговите пари. Но ако при купувача дойде а к у м и каже, че купеното е негова собственост, то не му се връща. Ако той се жалва от тях в съда (на а к у мите) и получи своята вещ по съдебен път, то продавачът не е длъжен да върне парите на купувача (тъй като този, който го е купил от крадеца, не е сгрешил, понеже купеното е имот, заграбен от християнин).

ЗАКОН 39 Когато евреин е монополист прекупвач (който е откупил от държавата правото на монопол в цял град или на още по-обширен окръг за определена сума), тогава друг евреин не бива да му причинява загуба (например чрез заграбване или контрабанда); но когато прекупвачът е а к у м, тогава това е позволено и е все едно да не плаща своите дългове на християните, което, както ние вече видяхме по-горе (закон 37), е разрешено.

ЗАКОН 40 Когато евреин заема длъжността мухаса (т.е. държавен данъчен служител или митничар), с други думи, когато не е купил права (за събиране на данъци за себе си), а ги събира за държавата, тогава му се забранява да употребява насилие против друг евреин. Защо? Защото, ако кралят (за когото ги събира) е гой, неплащането на данъци е същото като неплащането на дълговете на гоя, а това, както вече видяхме (сравни закон 37), е позволено, тъй като един евреин не е длъжен да принуждава към това друг евреин. Но когато назначеният чиновник (евреин) се бои, че кралят може да узнае за това, тогава той може да употреби насилие и против друг евреин.

ЗАКОН 41 Държавните закони трябва да бъдат спазвани; тук обаче става дума само за такива закони, от които държавата получава доходи. Но и сред законите за данъците не подлежат на изпълнение всички, а само тези от тях, които се отнасят за земята (т.е, за поземлените данъци и тези за сградите); що се отнася за останалите вземания и акцизните закони, то те не е нужно да бъдат изпълнявани. Да ке се плащат поземлените данъци и тези за сградите не бива, защото земята принадлежи на държавата, т.е. на владетеля, а той може да обяви, че не ни се позволява да живеем на нея по начина, по който бихме го правили, ако плащаме данъците за недвижимост.

ЗАКОН 42 Забранява се да се играе с евреин на хазартни игри, т.е. да бъде лъган при игра на карти или зарове, иди на други, допускащи мошен ичество, игри, защото всичко това е грабеж, а да се ограбва евреин е забранено. С а к у м е разрешено да се играе хазарт.

ЗАКОН 43 Когато евреин е продал нещо на християнин и е взел повече, отколкото то струва, и идва друг евреин при християнина и му казва, че стоката не струва толкова, вследствие на което а к у мът върне стоката обратно, тогава вторият евреин е длъжен да плати на първия (на продавача) разликата между стойността и цената, за която е била продадена на християнина. Също така - когато евреин е заел пари на а к у м при висока лихва и при а к у ма идва друг евреин и му предлага пари при по-ниска лихва, тогава вторият евреин е роша (т.е. безбожник) и с длъжен да възмезди първия с разликата, която той би могъл да надвземе от а к у ма, ако последният не би взел пари от втория евреин.

ЗАКОН 44 Когато по закон за краля се плащат данъци в натура (вино, слама и пр.) и някой евреин се отклони от това задължение и междувременно друг евреин го издаде, вследствие на което го принудят да плати данъка, тогава евреинът доносник е длъжен да възмезди първия за иззетите по този начин от него продукти (разбира се, и другите загуби, както и вероятните големи глоби).

ЗАКОН 45 Дори в наше време е разрешено да се убива музер, т.е. човек, който се хвали, че има намерение да направи донос за някого (за евреин), вследствие на което обвиняемият може да бъде наказан телесно (напр. със затвор) или имуществено (с парична глоба), макар и с не много пари. Първо трябва да му се каже - „Не доносничи," Но когато той се противи и повтаря - „а аз все пак ще направя донос", тогава не само че е позволено, но се счита за добро дело да бъде убит и ще бъде блажен оня, който преди всички други му нанесе смъртоносен удар. А когато няма време да бъде предупреден, тогава е позволено да бъде убит и без предупреждение.

ЗАКОН 46 Когато някой три пъти е доносничил за евреин на а к у м, макар че той е обещал да се поправи и вече да не доносничи, все пак следва да се търсят пътища и средства да бъде премахнат от света. Разходите, изразходвани за неговото премахване трябва да се платят от тези евреи, които живеят в града (на местопроизшествието).

ЗАКОН 47 Когато волът на евреин прободе вола на а к у м, тогава евреинът не с длъжен да плати възнаграждение на а к у ма за загубата, защото в Библията (Изход 21 - 35) се казва - „Ако на някого волът прободе до смърт вола на съседа му, да продадат живия вол и да разделят цената му на половина”; също и убития да разделят на половина, иначе казано, а к у мът не ми е съсед (в смисъл не ми е ближен). Но когато обратното, волът на а к у м прободе еврейски вол, тогава а к у мът е длъжен да възмезди евреина за загубите, защото той е а к у м.

ЗАКОН 48 Когато в Палестина полята са принадлежали на евреите, по това време било забранено да се държи дребен добитък, защото вследствие на това може да пострада някой ближен, тъй като такъв добитък обикновено си търси храна на чуждите поляни. Все пак в Сирия, както и навсякъде, където полята не принадлежат на евреите, всеки евреин може свободно да отглежда дребен добитък. Обратното, в наше време, когато в Палестина полята не принадлежат на евреите, па тях им се позволява да държат дребен добитък също и тук.

ЗАКОН 49 На евреите се забранява да държат зло куче, което хапе хора, без случаите, когато това куче е вързано на верига, но това има сила единствено там, където живеят само евреи. Напротив, където живеят и а к у ми, там на евреина е позволено да държи такова зло куче (невързано).