ЗАКОН 75 На евреина се забранява да взима участие в сватбеното тържество на акума, дори когато има възможност да вземе със себе си собствена храна и своя лакей (т.е. да яде храна, която е кошер), затова че оттук биха могли да възникнат общественодружески отношения (което именно евреинът всячески трябва да избягва); но когато а к у мът изпраща в дома на евреина птица или нещо, което е заклано от евреин, тогава на евреина е разрешено да го изяде вкъщи.

ЗАКОН 76 На евреина се забранява да дава детето си в християнско учебно заведение или на майстор християнин за изучаване на някакъв занаят, затова че а к у мите (християните) биха го съблазнили със зло. Евреинът никога не трябва да остава насаме с а к у м, затова защото а к у мите са кръвожадни. Когато евреин и а к у м се изкачват по стълба или слизат от нея, то в първия случай евреинът трябва да се стреми да бъде отпред, а във втория отзад (и пи този начин винаги да бъде по-високо от християнина), тъй като а к у мът може да убие евреина, ако последният е по-ниско. Освен това евреинът не трябва да се навежда в присъствие на а к у ма, затова че в противен случай а к у мът може да му отреже главата. Забранява се също така на евреина да казва истината, ако а к у мът го пита къде отива, за да не се прокрадне а к у мът и да го убие.

ЗАКОН 77 Забранява се на дойка еврейка да кърми детето на а к у м, дори когато то ме е кръстено, затова че по този начин би спомогнала да израсне а к у м. Само когато тя чувства силни болки от излишно мляко, което може да й нанесе вреда, тогава това се позволява. Забранява се също така евреин да учи а к у м на някакъв занаят, който би могъл да го храни.

ЗАКОН 78 Забранява се на евреина да се лекува без пари при лекар или аптекар а к у м, тъй като трябва да се предполага, че в този случай докторът или аптекарят могат да го отровят; със заплащане се позволява а к у м да се използва като лекар или аптекар, защото тогава последният ще се пази да не отрови евреина, за да не навреди на своята репутация.

ЗАКОН 79 Разрешава се на евреин при опасна за живота болест да използва нещо нечисто (т.е. онова, което по закон е длъжен да счита за нечисто и използването на което въобще строго се забранява), когато мисли, че може от него да очаква изцеление. Но в този случай остава непозволено за своето изцеление да използва нещо, което принадлежи (в еврейски смисъл) към най нечистото, а именно - към капището на а к у мите (християнската църква).

ЗАКОН 80 Строго се забранява на евреина да дава на а к у м да подстригва косите му (па главата или на брадата), затова че а к у мът може да му пререже гърлото; това се разрешава само когато присъстват няколко евреи или когато пред него има огледала, за да може веднага да забележи злото намерение на а к у ма да му пререже гърлото и веднага да избяга.

ЗАКОН 81 На евреина не се вменява като пряко задължение да убива а к у ма, с когото той живее в мир; все пак строго се забранява дори и такъв а к у м да бъде спасен от смърт, например ако последният падне във вода и обещава цаже цялото си състояние за своето спасение. Нещо повече, на евреина се забранява да лекува а к у м дори за пари, освен в онзи случай, когато може да се опасява, че вследствие на това, у а к у ма може да възникне ненавист към евреите, В този случай се позволява а к у мът да се лекува и даром, ако евреинът не трябва да се отклонява от лечението, Още повече, че на евреина се разрешава да извършва опит с а к у ма дали лекарството ще го излекува, или ще доведе до смърт? Накрая евреинът е пряко обвързан да убива такъв евреин, който се е кръстил и е преминал към а к у мите и, разбира се, най-строго се забранява да се спасява такъв евреин от смърт.

ЗАКОН 82 На евреина строго се забранява да дава на заем пари на друг евреин с лихва (за високи проценти); и обратно, позволява му се да дава пари назаем с лихва на а к у м или на евреин, който е станал а к у м, затова, че в Светото писание се казва - Ти си длъжен да даваш на твоя брат да живее заедно с теб. Но а к у мът не се счита за брат.

ЗАКОН 83 Забранява се на евреина да усвоява начина на живот на акумите, обратно, той е длъжен да полага усилия за това, че да се отличава от тях, например в облеклото, прическата, в домашния бит и т.н. Най-малко от всичко му се позволява да носи такова облекло, което съдържа в себе си нещо специфично християнско (с кръстове и т.н.). Но когато някои християнски съсловия имат особено облекло, например лекари или занаятчии, тогава и на еврейския лекар или занаятчия се позволява да носи такова, ако благодарение на това той ще може да изкарва пари.

ЗАКОН 84 Евреите имат закон, по силата на който през известно време те трябва да извършват пречистване (срв. Библия, Левит XII), като се измиват с вода. Когато, пристъпвайки към това пречистване, те срещнат нещо нечисто или будещо отвращение, или а к у м, тогава са длъжни отново да извъртат пречистване, тъй като само видът на нечистата вещ или а к у мът, без изобщо и да са го докоснали, вече осквернява.

ЗАКОН 85 Когато евреинът открадне нещо от а к у ма, но пред съда отрече това и искат да му издадат присъда, тогава другите евреи, които знаят за кражбата, са длъжни в качеството си на посредници да се постараят да доведат делото до помиряване между евреина и а к у ма. Когато това не се удаде и на евреина, който не желае да изгуби делото, не може да се избегне присъдата, тогава му се позволява лъжлива клетва, като унищожи в душата си лъжеклетвата, мислейки си, че не трябва да постъпи по друг начин. Все пак този закон остава в сила само в случай, когато а к у мът няма средства да разузнае по друг начин за кражбата - когато той може да узнае за нея по друг начин, тогава евреинът не трябва да прибягва до лъжеклетва, за да не се осквернява името Господне. Има правило, че в такъв случай, когато евреина го грози телесно наказание, му се позволява лъжлива клетва, даже и когато биха могли да го изобличат в клетвонарущение и когато (следователно) самото име Господне може да бъде осквернено. Там, където заплахата е само парична глоба, там лъжеклетвата се приема само при условие че е невъзможно изобличаване в лъжеклетва и (значи) името Господне няма да бъде осквернено.

ЗАКОН 86 Забранено е на евреина да дава милостиня или да дава назаем нещо на онзи, който отхвърля дори и един закон, а още повече на такъв евреин, който е станал а к у м, затова че евреинът не е задължен да дава на този (ренегат) да живее. Впрочем на евреина се разрешава да дава милостиня, за да не възниква ненавист към евреите.

ЗАКОН 87 На евреина строго се забранява да приема милостиня от а к у м, затова че според възгледа на евреите, с Бог се благославя онзи, който дава цекака, т.е. милостиня на евреин. Следователно ще бъде благословен и а к у мът, ако евреинът приеме от него милостини (евреите смятат, че християните все още съществуват именно поради това, че чрез тях на евреина му се пада еднодруго; а ако евреите ги лишат и от тази възможност, то скоро биха се разбили като чупливи съдове, т.е. окончателно биха загинали). Затова, когато кралят или друг владетел от г о ите (християните) изпраща на евреите пари да ги раздадат сред техните бедни, тогава макар че не трябва да се връщат обратно, за да не оскърбява краля, не трябва и да се раздават на бедните сред евреите, а трябва тихомълком да се дадат на бедни христия- ни. Когато владетелят дари нещо на синагогата, тогава се позволява то да бъде прието, тъй като произтичащата от това благословия не е толкова важна. Все пак от евреина, станал християнин, не трябва да се приема и това.

ЗАКОН 88 Браковете сред а к у мите нямат свързваща сила, т.е. тяхното съжителство е равно на съешаване на коне. Затова техните деца не влизат с родителите в никакви човешко-родствени отношения, и когато родителите и децата станат евреи, то например синът може да се ожени за своята собствена майка. Впрочем равините се изказват против прилагането в живота на това правило, за да не казват а к у мите, приели еврейството, че а к у мите са по-набожни от евреите, тъй като при тях (а к у мите) не се позволява на сина да се ожени за своята майка.

ЗАКОН 89 При евреите съществува закон - При жътва да се оставя по нещо в краищата на нивата или въобще да не се прибират класовете от някоя част на нивата, за да останат за бедните евреи. Но откакто евреите живеят пръснати сред а к у ми и нивите им са сред тези на а к у мите, всичко това се забранява, затова че (при запазване на горната разпоредба) класовете могат да бъдат прибрани от бедните а к у ми.

ЗАКОН 90 Сред 24-те случая, в които равинът обезателно подлага евреина на анатема, са и следващите два, съвсем не безразлични към християните -

а) Евреинът, предлагайки на а к у м да му продаде своя парцел, когато съседът му също е евреин, е задължен да даде на последния писмено задължение за това, че ще носи отговорност за всички неприятности, които могат да възникнат за този евреин вследствие на такова ново съседство. Ако не се пожелае да се нагърби с такава отговорност, то равинът е длъжен да му наложи проклятие, т.е. да го изключи от общността,

б) Вторият случай вече е даден в закон 21.

ЗАКОН 91 Ако в присъствие на евреин умира друг евреин, то в момента, когато душата му се разделя с тялото, той е длъжен в знак на печал да откъсне парченце от своята дреха, дори когато умиращият е бил грешник. Но когато присъства на смъртта на а к у м или евреин, станал а к у м, тогава този израз на печал се забранява, защото в такъв случай евреинът е длъжен да се радва. После на евреина се забранява да отдава последна почит на а к у м, например изпращайки праха му до гроба, или да държи надгробна реч, като това се позволява само там, където се налага заради мира и сокойствисто.

ЗАКОН 92 На еврейския свещенослужител се забранява (срв. закон 5) да се докосва до тялото на мъртвия човек или даже да бъде в неговия дом, където се намира покойникът. Все пак под човек следва да се разбира само евреинът, затова че в Библията, книга Числа 19-14 се казва – “Ако човек умре в шатра, то всеки, който дойде в шатрата, и всичко, що е в шатрата, да бъде нечисто седем дена.”

ЗАКОН 93 Когато у евреин а к у м или а к у мка има прислужници, които му слугуват, и някой от тях умре в неговия дом, тогава на другите евреи се забранява да го утешават за този смъртен случай, като за смърт на човек, но той е напълно свободен да каже - „Бог да те възмезди за твоята загуба", както се казва на човек, на когото е умрял бикът или магарето.

ЗАКОН 94 Строго се забранява на евреина да прави подаръци на а к у ма за Нова година, затова че а к у мът счита това за щастливо предзнаменование за Новата година и му се радва. Но когато за евреина е невъзможно да се отклони от този обичай, тогава той е длъжен да отправи своите подаръци по-отрано. Ако вследствие на това, че ги изпрати не в самия ден на празника, а по-рано, може да си навлече неприязън или загуби, то му се позволява да прави подаръци и па самата Нова година.

ЗАКОН 95 Строго се забранява на евреите да оскверняват своето гробище, т.е. да ходят по нужда или да пускат там а к у ми. Въобще съвсем не е позволено на евреите да имат някакво удоволствие или изгода от еврейското гробище - но ако земята на еврейското гробище принадлежи на а к у м, тогава се позволява да продава евентуална придобивка от гробището (например трева или дърва), за да може от печалбата малко по малко да си вземе своя собственост, тъй като е срамно умрелите израилтяни да почиват върху земя на а к у ми.

ЗАКОН 96 Когато а к у мът (християнинът) се ожени за а к у м к а (християнка) или когато евреин, приел християнството, се жени за еврейка, също станала християнка, тогава техните бракове нямат законна сила. Предвид на това, ако а к у м (християнин) или а к у мка (християнка) са станали евреи, то па тях им се позволява да встъпят в нов брак. без да се изисква техен развод, дори ако дотогава те са живели двадесет години заедно, понеже брачният живот на а к у мите трябва да се разглежда не като нещо Друго, а като блудство.

ЗАКОН 97 Строго се забранява на евреин да бие своя ближен човек (т.е. евреин), дори ако последният е грешник; който удари своя ближен човек, той се счита за раша, т.е. безбожник, и подлежи на анатема дотогава, докато не изпроси прошка от своя ближен, И въпреки че за ближен трябва да се счита само евреинът, да се бие а к у м не е никакъв грях. Когато а к у мът е станал евреин и евреин го удари, тогава виновният е длъжен да го възнагради за загубите (за лечение); но той не подлежи на анатема и самата му постъпка не представлява същата вина, както ако той е ударил етнически евреин.

ЗАКОН 98 Когато евреин се ожени за а к у мка, тогава трябва да му се нанесат 33 удара и бракът се счита за недействителен, а Бейт-дин (равинското присъствие) е задължен освен това да го анатемоса, Даже когато евреин се е оженил за еврейка, то, ако последната е станала а к у мка, на него му се позволява да си вземе друга жена, без предварително производство на развод, защото а к у мите не бива да се разглеждат като хора, а като коне.

ЗАКОН 99 Когато умре член от семейството на евреин, за когото той трябва да е в траур, то в течение па седем дни той трябва да не напуска своя дом и даже (вкъщи) не трябва да върти работа с цел да изкара пари. Но когато му се отдаде възможност да даде заем на а к у м, то тогава му се разрешава да излиза от дома си и да прекъсва траура, защото това е добро дело, което не бива да се изпуска, тъй като в бъдеще може да не му се удаде подобен случай.

ЗАКОН 100 Всеки евреин е задължен да се жени за продължаване и размножаване на човешкия род. Затова той трябва да си вземе жена, от която още може да има деца, - значи не стара или изобщо такава, за която това е безнадеждно. Само когато жената има пари и той иска да се ожени за нея само заради парите, тогава това се позволява и Бейт-дин няма право за му забрани да се ожени за жена, от която вече не може да има деца. Източник: GTAman