ЗАКОН 50 От момента, в който Санхеприн (Синедрионът) и храмът (в Йерусалим) вече не съществуват, смъртните присъди не могат да се произнасят (от Синедриона, т.е. от съдите на върховния съвет), както това е било преди. Равинският съд може да произнася смъртни присъди само по закон 19. Независимо от това, освен позволението да се убива музер, т.е. доносник (закон 45), убийството без присъда й равинско присъствие се явява добро дело в следните случаи -

а) Тук с приведен пример, който от благоприличие ние няма да посочим.

б) Евреинът извършва добро дело, когато убива апикорес. За апикорес се признава свободомислещият, неверникът, подигравачът и т. н. - всеки, който отрича учението на Израил и се големее със своето неверие, както и този. който е станал а к у м. Когато евреин може да извърти такова убийство публично – нека да го извърши! Но когато от страх пред държавните власти не бива да го прави, тогава той трябва да помисли за средствата, чрез които тайно да премахне апикореса от света. Така че евреинът, макар и директно не задължен да убие а к у ма, с когото живее в мир, все пак никак не му е позволено да спасява а к у ма от смърт.

ЗАКОН 51 Животно, убито от а к у м или от евреин, който е станал християнин, трябва да се разглежда от евреите като мърша.

ЗАКОН 52 На евреина е забранено да коли животно, което още няма 8 дни от раждането си. И когато дойде а к у м да продава на евреина животно и започне да твърди, че последното е на повече от 8 дни от раждането си, тогава евреинът не бива да му вярва, защото а к у мите са лъжци и измамници.

ЗАКОН 53 Забранено е на евреин да вземе нохриф (християнка) за кърмачка (или дойка), когато може да има еврейка, защото приро дата и характерът на кърмачката обикновено се прехвърлят на детето; от нохриф детето оглупява и приема лоши качества.

ЗАКОН 54 Равините за забранили да се яде хляб, изпечен от християни, и въобще каквото и да било, приготвено от християни, или да се пият при него спиртна напитки, понеже от това могат да възникнат обществени (социални) контакти и приятелски отношения. Само където няма еврейски хлебар, там се позволява да се купува от хлебар християнин, но съвсем не от частно лице, понеже тогава вече няма сериозен повод за такива опасения (за възникване на контакти). Въпреки това на евреина е разрешено да държи а к у мка (християнка) за готвачка, когато последната готви под надзора, ръководството и в присъствието на еврейка, сякаш в сътрудничество с нея.

ЗАКОН 55 На евреина не е позволено да търгува с нечисти неща (напр. с прасета, вещи от храмове и т. н-, както ще видим по-нататък), но да се отнемат от а к у м (т.е. не чрез покупка, а чрез взимане под формата на изплатен измислен дълг) е разрешено, тъй като винаги е добро дело, когато се отнема нещо от а к у м.

ЗАКОН 56 Когато евреин е купил от а к у м съдини, макар и от метал, тогава той е длъжен да ги измие щателно, защото християните (в еврейския смисъл) са нечисти. Дори когато евреин продаде на а к у м свои съдини и а к у мът ги върне обратно, то евреинът е длъжен да ги измие отново, защото чрез докосването на християнина те вече са осквернени, ето какви нечестиви са (а к у мите).

ЗАКОН 57 Забранено е за евреин да пие вино (питие) от бутилки или чаши, до които се е докосвал християнин, защото чрез това докосване виното е осквернено. (Този закон има и още една специфична цел - да предпазва евреите от обществени отношения с християните).

ЗАКОН 58 На евреина са забранени всякакви удоволствия или изгоди, които той би могъл да има от калищата на а к у мите (църквите на християните); така например не бива да използва восъчните свещи, постелките или дрехите, в които свещеникът се облича при богослужението (не тези, които той обикновено носи като частно лице), когато тези предмети вече са били в християнски храм или въобще са били употребявани. Не му се позволява да продава на свещеника книги с божествени песнопения, но да се продават на светски хора е разрешено; ако обаче евреинът превъзмогне над себе си и не направи дори последното, то той ще бъде благословен. Още, забранено е на евреин да заема пари за построяване или вътрешно обзавеждане на християнски храм и още по-малко му се позволява да търгува с предмети, които се използват в храма на а к у мите. Евреинът въобще не е длъжен да дава или продава на християните вода, когато му е известно, че тази вода ще се използва за водно кръщение; освен това му е забранено да продава тамян, предназначен за употреба в храма (на християните). Когато обаче в същата местност а к у м вече продава такива предмети, които се употребяват в неговия храм, тогава и на евреина е позволено да търгува е тях, за да не може а к у м да трупа от това пари, Даже когато някои от упоменатите предмети, които евреите считат за нечисти, са смесени с хиляди други предмети от същия вид, то и тогава се забранява на евреина каквото и да било наслаждение или полза от тези хиляди предмети, в този смисъл не бива да извлича каквато и да било полза даже от пепелта на такива вещи или от изгорелия храм на християните.

ЗАКОН 59 На евреина е забранено да има удоволствие или изгода от какъвто и да било кръст или от религиозно изображение, което той намира в селата или в малките градове, защото те са поставени за поклонение и са нечисти за евреина. Но когато той ги намери в големите градове, където не са направени за поклонение, а само за украшение, то тогава не бива да спазва закона. Но, от друга страна, споменатата забрана е валидна за всеки кръст, пред който падат на колене.

ЗАКОН 60 За евреина е строго забранено всяко удоволствие или полза от храма на християните, например да се разхожда през лятото в неговата сянка, да слуша музиката на органа или да гледа прекрасните му рисунки с цел да им се наслаждава.

ЗАКОН 61 На евреина най-строго се забранява да си строи дом до капището на а к у мите. Но когато той вече има такъв дом, който се намира непосредствено до поменатото капище, и този дом бъде разрушен, тогава при новата постройка евреинът е длъжен малко да се отдалечи от капището, а промеждутъкът да запълни с човешки изпражнения.

ЗАКОН 62 От имуществото, принадлежащо на храма на а к у м и т е (недвижима собственост, земя, постройки), на евреина не се позволява да има удоволствието или изгода, когато доходът отива за богослужебни цели. Все пак когато доходът се ползва лично от духовенството, тогава на евреина се разрешава за извлича оттук полза, но при условие че това нищо не му струва.

ЗАКОН 63 На евреина строго се забранява да взима участие при събирането в храма на а к у мите. Впрочем това е валидно само там, където храмът самостоятелно се разпорежда със своето имущество, следователно изразходва подаянията не по друг начин, а за себе си. Когато с духовното имущество се разпорежда държавата, тогава се позволява участие в събирането, тъй като при това можеш да си помислиш, че даваш именно на държавата, а то, тъй да се каже, може и да употреби подаянието и за други нужди.

ЗАКОН 64 Добро дело е, ако храмовете на а к у мите, а също така и всичко принадлежащо им или направено за тях, всеки евреин, ако е възможно, да се старае да унищожи и изгори, а самата пепел да се разпръсква на всички страни или да се хвърля във водата. После, всеки евреин се задължава да изкоренява всеки храм на а к у мите и да му дава позорно име.

ЗАКОН 65 На евреина, който под клетва твърди нещо от името на храма (църквата) на а к у мите, трябва да се ударят 39 удара с тояга; освен това въобще се забранява да се изрича името.на този храм; по отношение на него трябва да се употребяват само срамни названия. Дори и самите празници на а к у мите не трябва да се назовават със собствените им имена с изключение на онези, които носят имена на хора (например празника на Петър и Павел, Андрей ит.н.). На евреина е позволени да издевателства над а к у ма, като казва - „Да ти помогне твоят Бог!" или „Да благослови Той твоите дела!" При това евреинът си мисли - „Богът на а к у мите, т.е. от негова гледна точка на идолопоклонниците, не може да направи нищо, от което следва, че а к у мът няма да бъде благословен.” (Оттук става ясно, че пожеланието на евреина към а к у ма за благодат е само насмешка и издевателство.)

ЗАКОН 66 На евреина се забранява да дава заем на а к у ма или въобще да има работа с него три дни преди някой от неговите (на а к у ма) празници, затова, че а к у мът може би по този начин ще си достави удоволствие по време на празника. Все пак се разрешава за висока лихва да дава назаем на а к у ма, така че самото удоволствие да бъде развалено предвид предстоящите лишения при връщането на заема.

ЗАКОН 67 На евреина се забранява ца нрави подаръци на а к у ма на някой от неговите (на а к у ма) празници, като това се позволява само когато той знае, че а к у мът не е вярващ. По същия начин на евреина се забранява да приема подаръци от а к у ма на неговия празник. Но когато евреинът се бои, че неговият отказ може да доведе до лоши последствия, тогава може да го приеме, но после тайно да изхвърли подаръка. Денят, в който а к у мите получават нов крал (денят на възкачване на престола или избирането му), евреинът трябва да счита като обикновен празник на а к у мите (т-е. евреите не трябва да им правят подаръци или да извършват сделки с тях, освен ако те намат възможност да излъжат а к у мите, и т.н.)

ЗАКОН 68 На евреина се забранява по време на празник на а к у ма да ходи в неговия дом, за да не бъде принуден да го поздравява. Но когато а к у мът срещне евреин на улицата, тогава се позволява евреинът да го поздрави по принуда, изпод вежди (в оригинала се казва; със слаби устни и тежка глава.)

ЗАКОН 69 На евреинът безусловно е забранено да отговаря на а к у ма с отговора „мир над теб!” или нещо подобно (тъй като еверинът мисли, че мир ще получи онзи, на когото на поздрава са му отговорили с „мир над теб”). Съгласно това на евреина се внушава, че когато види а к у ма, той е длъжен пръв да се поклони, за да не успее а к у мът пръв да го приветства и да не бъде принуден евреинът да отговори, а следователно и да съдейства за това, да пази Господ, а к у мът да получи благословия.

ЗАКОН 70 За задължително добро дело се счита, когато евреинът се държи встрани от храма на а к у мите, най-малко на 4 лакътя (например когато пътят му минава покрай него). Според това на евреина твърде строго се забранява да скланя глава пред споменатия храм - например когато убоде крака си с трън или когато изпусне пари на земята, така че е принуден да се наведе, в такъв случай той трябва да се обърне с гръб към храма- Когато на чучура на водоизточник се намират християнски образи или символи, тогава на евреина не се позволява да пие оттам, защото това ще изглежда сякаш, навеждайки се към чучура, той би искал да се поклони на образа или символа.

ЗАКОН 71 На евреина се забранява да сваля шапка пред крале или свещеници, които в дрехите си имат кръст или носят такъв на гърдите си, за да не изглежда така, сякаш той прави поклон пред кръста. Все пак за да не нарушава външното благоприличие, той трябва да свали шапката от главата си, преди да види по сочените лица (значи и кръста), или той трябва в тяхно присъствие сякаш случайно да изпусне пари и навеждайки се, за да ги вземе да му падне шапката (неговото поведение трябва да бъде такова, сякаш той оказва уважение на това лице, а всъщност той има съвсем друго намерение).

ЗАКОН 72 Забранява се на евреите в квартала или на улицата, където те живеят, да дават под наем или да продават дом на трима а к у ми, да за да не стигне до това, че кварталът или улицата да станат християнски. Продаването на дом на един или двама а к у ми преди се позволявало само ако тези домове служат за хамбари, а не за жилища, тъй като иначе а к у мите ще започнат да държат в тях своите идоли. Все пак сега, когато това вече не става, на евреите се позволява да дават под наем или да продадат дом на един или двама а к у ми и за жилище.

ЗАКОН 73 На евреина се забранява да хвали а к у ма в негово присъствие, например като казва - какъв красавец! (когато човекът е с красива външност); но хиляди пъти по-строго се забранява да прославя неговите добродетели, например като казва - „какъв добър човек!” или „колко е учен!” или „колко умен човек е той!”